Петър Джидров – Уикипедия

Петър Джидров
български политик
Роден	20 май 1876 г. Щип, Османска империя
Починал	3 януари 1952 г. (75 г.) София, Народна република България
Учил в	Цюрихски университет
Политика
Партия	БРСДП (до 1926) Социалистическа федерация (от 1926)
Депутат
V ВНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС
Право
Област	Търговско право
Публикации	„Коментар на Търговския закон“
Петър Джидров в Общомедия

Петър Спиридонов Джидров е български политик, юрист, масон^[1] и писател от Македония, един от лидерите на Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти).^[2][3]

Петър Джидров е роден на 20 май 1876 година в Щип, тогава в Османската империя. Завършва педагогическо училище в Кюстендил и през 1896 година работи като учител в София. Присъединява се към Българската работническа социалдемократическа партия и същата година е изключен от Софийското околийско дружество „Неофит Рилски“ заради социалистическите му виждания, макар в негова защита да се изказва Алеко Константинов.

Завършва в 1900 година право в Берлинския университет и в 1900 година защитава докторат в Цюрихския университет,^[4][5] след което се завръща в София, където практикува като адвокат. Темата на дисертацията му е „Полицейска и правова държава в Германия“ (1900).^[6] Редактор е на вестник „Работническа борба“.^[7]

След разцеплението на социалдемократическата партия Джидров е сред водачите на БРСДП (ш. с.) и след 1911 година е неколкократно избиран за народен представител. След края на Първата световна война влиза в коалиционното правителство на Теодор Теодоров като министър на правосъдието в периода от 28 ноември 1918 до 7 май 1919.^[5]

През 1920 година Петър Джидров издава крупния си труд „Коментар на Търговския закон“.

През 1923 г. е народен представител от опозицията.^[8] След Деветоюнския преврат по-късно същата година постепенно в БРСДП (ш.с.) настъпва разцепление, породено от поддръжката на Демократическия сговор на Александър Цанков. Асен Цанков, Димо Казасов и Петър Джидров желаят разграничаване от правителството, но са изключени от партията до юли 1926 година и през октомври формират парламентарната „Федерация на работническите социалистически организации и групи в България“ (или за кратко „Социалистическа федерация“)^[9].

На изборите през 1927 година Петър Джидров е избран за депутат от София в ХХІІ ОНС с помощта на лидера на ВМРО Иван Михайлов.^[10]

В 1930 година издава брошурата „Проблемът за Македония“,^[11] а в 1931 година - „Единството в македонското движение“, и двете издание на Македонското студентско дружество „Вардар“.^[12]

След Деветнадесетомайския преврат Петър Джидров се противопоставя на режима на „Звено“ и е интерниран в град Елена. Приветства присъединяването на части от Вардарска и Егейска Македония към България в периода 1941-1944 година. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година е осъден от Народния съд на 7 години затвор.^[5] На Процеса срещу интелектуалците е осъден като „шовинист“ на 11 години затвор. Умира в затвора на 3 януари 1952 година.

Синът му Богдан Джидров (1904 – 1982) е юрист и общественик, също репресиран след Деветосептемврийския преврат.^[13]

Петър Джидров е автор на редица статии и брошури. Сред тях са „Принципи и заблуждения в Българската социалдемократическа партия“ (1903), „Държавата, занаятчиите и работниците“ (1906), „Империализъм, болшевизъм и социализъм. Речи“ (1921),^[5] „Безпомощна България. Проблеми и перспективи“ (1927),^[5] „Безпартийната власт и партиите“ (1928),^[5] „Проблеми за нова власт“ (1928),^[5] „Проблемът на Македония“ (1930), „Социалдемокрация и фашизъм“ (1933),^[5] „Управление и народ“ (1937), „Войната и преустройството на Европа“^[5] и много други.

Обнародвани са редица негови социални драми: „Под сянката на закона“ (1921), „По широк път“ (1936), „Трите хълма“ (1936), „Проклетият град“ (1937). В затвора пише роман, който остава недовършен.

Основният му труд „Коментар на Търговския закон“ е издаден за втори път през 1993 година с предговор от доктор Атанас Москов^[14]. През 1996 година са издадени негови „Спомени“.^[5]

След демократичните промени в България от 1989 година Петър Джидров е реабилитиран и на негово име са наименувани улици в кварталите „Младост 3“ (Карта) и „Студентски град“ (Карта) в София.

• „Проблемът за Македония“, София, 1930 година
• „Единството в македонското движение“, София, 1931 година
• „Спомени на д-р Петър Джидров“, София, 1996 година
• "Стокхолмската конференция. Впечатления и бележки", София, 1917 година

• Катарина Джидрова

Портал „Македония“

Нормативен контрол GND NKC VIAF