Ефим Гелер – Уикипедия

Ефим Гелер
съветски и руски шахматист
Гелер през 1973 г.
Информация
Държава	Русия
Състезател на	СССР
Роден	8 март 1925 Одеса, Украинска ССР
Починал	17 ноември 1998 Переделкино, Русия
Звание	гросмайстор (1952)
Световен шампион	за ветерани над 60 г. (1992 г.)
Най-високо ЕЛО	2620 (януари 1976)
Ефим Гелер в Общомедия

Ефим Петрович Гелер е съветски (украински) и руски шахматист, треньор и автор. Международен майстор от 1951 г. и гросмайстор от следващата. През 50-те и 60-те години на 20 век е сред най-силните 10 шахматисти на света. Шампион на Съветския съюз (1955, 1979). Световен шампион за ветерани (1992).

Ефим Гелер е роден на 8 март 1925 г. в Одеса. Първоначално се занимава с баскетбол, но започва сериозно да изучава шахмата по време на Втората световна война.

През 1946 г. Гелер участва в Украинското първенство в Киев. Това е първото му състезание по шах и той заема 4-то място на него. През 1950 г. Гелер печели Украинския шампионат. Това е първата от четирите му титли в това състезание. Повтаря успеха си от 1957 – 1959 г., като всичките тези състезания са проведени в Киев.

Успешно участва на първенствата по шахмат на Съветския съюз. На първенството в Москва през 1949 г. прави дебют на финал и заема 3 – 4-то място зад Давид Бронщайн и Василий Смислов. През 1955 г. на 22-рия шампионат на СССР, завършва на 1 – 2-ро място с Василий Смислов 12 т./19 игри. В последвалия плейоф Гелер побеждава и става за първи път шампион на Съветския съюз. На първенството през 1966 – 1967 г. Гелер става вицешампион на СССР само на половин точка след Щейн.

На междузоналния турнир, който се провежда в Сус, (Тунис), Гелер с единствена загуба от Решевски в петия кръг заема 2 – 4-то място след Бент Ларсен. В четвъртфиналния мач на претендентите за световната титла съперник на Гелер е бъдещият световен шампион Борис Спаски, който печели поред три четни партии с белите фигури, като в четвъртата партия Гелер изпуска победа и губи мача с краен резултат е 2½ : 5½. Гелер влиза в треньорския щаб на Спаски заедно с Крогиус и Бондаревски.

В началото на 1969 г. Гелер взима участие в турнира във Вайк ан Зее, Холандия. Още в първия кръг той побеждава един от фаворитите Портиш и като краен резултат разделя първо място с Михаил Ботвиник.

В „мача на века“ между СССР и сборен отбор на останалия свят през 1970 г. в Белград на шеста дъска Гелер побеждава Светозар Глигорич с 2½ : 1½ (+1, =3), а единствената му спечелена партия получава специална награда като най-добра победа на съветския отбор. B края на годината на междузоналния турнир в Палма де Майорка Гелер завършва на второ място с 8 победи, 14 ремита и само 1 загуба от Боби Фишер, който е победител с внушителен аванс от 3½ точки, и се класира за мачовете на претендентите. В началото на 1971 г. заема 2-ро място на мемориала Капабланка (победител е Хорт). В четвъртфиналния мач на претендентите Гелер губи от Виктор Корчной с резултат 2½:5½ (+1, −4, =3) като в три партии просрочва контролното време.

В първата половина на 1973 г. Гелер печели турнира в Будапеща (пред Анатоли Карпов) и разделя първо място в двукръговия турнир в Хилверсум (Холандия) с Ласло Сабо. През юли—август на междузоналния турнир в бразилския град Петрополис побеждава Енрике Мекинг (Бразилия), а Гелер разделя 2— 4-то място с Портиш и Полугаевски. Тъй като за мачовете на претендентите се класират първите трима в турнира, „излишният“ е определен с допълнителен мач-турнир, и това се оказва Гелер, който губи микромачовете от четири партии с двамата съперници.

През 1975 г. Гелер удържа две победи – първо в Тисайд (Англия) на мемориала Александър Конел Хю О'Донел, а след това на мемориала Алехин в Москва. Вторият успех в съревнование с участието на Спаски, Петросян, Тал, Корчной, Хорт и Бърн е наречен един от най-великите триумфи в продължителната кариера на Гелер^[1]. В следващата година той побеждава в турнира в Лас Палмас и заема 8 – 10-о място в шампионата по шахмат на СССР, като нанася ефектно поражение на победителя в турнира – световния шампион Анатоли Карпов.

Един от последните крупни успехи на Гелер става победата в първенството на СССР 1979 г. Той заема първо място, изпреварвайки много по-млади съперници – 19-годишния Артур Юсупов, 16-годишния Гари Каспаров и 30-годишния Юрий Балашов. Преди Гелер никой не е ставал шампион на СССР на възраст 54 години и никой не е печелил първенството 24 години след последната си победа. Гелер участва в сборния състав на СССР на олимпиадата през 1980 г., която става за него седма. Отбора му заема първо място, а Гелер – второ на четвърта дъска.

В края на 1980-те години Гелер постига няколко турнирни успеха. Той побеждава в Дортмунд (1989) и разделя първите места в Берн (с Даниел Кампора, 1987) и Ню Йорк (с Григорий Кайданов, 1990).

На първото Световно първенство за ветерани над 60 г. („сеньори“) през 1991 г. Гелер разделя 1 – 2-ро място със Смислов. По допълнителни показатели обаче, остава вицешампион. През 1992 г. на 2-рото Световно първенство за ветерани над 60 г. в Бад Вьорисхофен, Германия, Ефим Гелер става световен шампион. ^[2][3].

Последен турнир за Гелер е Първенството на Русия по шахмат през 1995 година. В играния турнир по „швейцарска система“ 70-годишният гросмайстор набира 5 точки от 11 партии ^[4].

Гелер задълбочено разработва Староиндийска защита за черните фигури и я прави популярен дебют на най-високо ниво, макар че Болеславски и Бронщайн са изучавали Староиндийска защита и по-рано. Сред успехите на Гелер с черните в Староиндийска защита е победата в неговата първа партия срещу Ботвиник (мемориал Мароци, 1952) и решаващата партия против Смислов в допълнителния мач за първото място на шампионата на СССР през 1955 година. През 1980 г. Гелер публикува монография за староиндийска защита. Гелер внася голям принос в изучаването на Испанска партия и Сицилианска защита за двата цвята фигури, на неговото име са наречени гамбит Гелер в Славянска защита 1. d4 d5 2. c4 c6 3. Kf3 Kf6 4. Кс3 dc 5. e4 b5 6. e5 и система Гелер в защита Робач 1.e4 g6 2.d4 Cg7 3.Kf3 d6 4.c3.

Гелер е бил разностранен играч: той е умеел построява дълбоки стратегически планове, притежавал висока техника и комбинационно майсторство. Гелер нерядко е играл в „гамбитен“ стил, жертвайки материал срещу инициатива или позиционни изгоди. Той е бил известен и като майстор на анализа на отложени партии. На олимпиадата през 1962 г. при анализ централната партия Ботвиник – Боби Фишер Геллер намира етюдно спасение за белите в изглеждащ като загубен топовен ендшпил, имащо и голямо теоретично значение.

Ефим Гелер има общ положителен резултат 37 победи, 31 загуби и 124 наравно в срещите си с шестимата световни шампиони на своето време – Ботвиник, Смислов, Тал, Петросян, Спаски и Боби Фишер.

Гелер има участие и в треньорската сфера. Под негово ръководство са възпитавани Борис Спаски и Анатоли Карпов.

Почива от усложнения, предизвикани от сърдечна болест и рак във вилното селище Переделкино край Москва на 17 ноември 1998 г.

• 1948 – Баку (3 – 5 м.)
• 1957 – Ивонич Здруй (1 м.)
• 1959 – Дрезден (1 – 2 м. с Марк Тайманов)
• 1965 – Бевервайк (1 – 2 м. с Лайош Портиш)
• 1966 – Кисловодск (1 м.)
• 1967 – Гьотеборг (1 м.)
• 1968 – Кисловодск (1 м.)
• 1969 – Вайк ан Зее (1 – 2 м. с Михаил Ботвиник, пред Паул Керес)
• 1871 – Хавана (1 – 2 м. с Властимил Хорт)
• 1973 – Хилверсум (1 – 2 м. с Ласло Сабо); Будапеща (1 м. пред Анатоли Карпов)
• 1975 – Тийсайд (1 м.); Москва (1 м. пред Борис Спаски, Виктор Корчной и Тигран Петросян)
• 1976 – Лас Палмас (1 м.)
• 1977 – Вайк ан Зее (1 – 2 м. с Генади Сосонко)
• 1978 – Богота (1 м.)
• 1987 – Берн (1 – 2 м. с Даниел Кампора)

Гелер общо участва на седем шахматни олимпиади. Изиграва общо 76 партии (46+ 23= 7–) и постига средна успеваемост от 75,7 процента. Завоюва 13 медала, шест от които са индивидуални – сребро (1952, 1968 и 1980) и злато (1954, 1956 и 1962). На този шахматен форум изиграва партии срещу следните български шахматисти: Здравко Милев (1956, реми в груповата фаза и загуба във финалната) и Иван Радулов (1970, реми).

Година	Организатор	Отбор	Класиране (отборно)	Дъска
1952	Хелзинки	СССР	1	Четвърта
1954	Амстердам	СССР	1	Първа резерва
1956	Москва	СССР	1	Втора резерва
1962	Варна	СССР	1	Първа резерва
1968	Лугано	СССР	1	Четвърта
1970	Зиген	СССР	1	Втора резерва
1980	Валета	СССР	1	Четвърта

Участва общо шест пъти на европейски отборни първенства. Изиграва 37 партии (17+ 19= 1–) и постига успеваемост от 71,6 процента. Печели 10 златни медала, четири от които са индивидуални на дъска и са завоювани на първите му четири участия на първенствата. Изиграва партии срещу българите Любен Попов (1970, победа) и Нино Киров (1977 и 1980, победи).

Година	Организатор	Отбор	Класиране (отборно)	Дъска
1961	Оберхаузен	СССР	1	Седма
1970	Капфенберг	СССР	1	Четвърта
1973	Бат	СССР	1	Седма
1977	Москва	СССР	1	Шеста
1980	Скара	СССР	1	Пета
1983	Пловдив	СССР	1	Втора резерва

• За шахматной доской. – Одесса.: „Одесское книжное издательство“, – 1962 г., – 127 стр.: ил. – 15000 экз.
• Староиндийская защита / Е. П. Геллер. – М.: Физкультура и спорт, 1980. – 255 с.: ил. 20 см. – (Теория дебютов).— Библиогр.: с.254 (10 назв.).— Указ. партий: с.254.
• Новоиндийская защита. – М.: Физкультура и спорт, 1981. – 240 с.; 20 см. – (Теория дебютов). Библиогр.: с. 240 (9 назв.). – Указ. партий: с. 240. – 100000 экз.
• Победа в Мерано: Матч на первенство мира по шахматам, окт.-нояб. 1981 г. / [Коммент. партий А. Карпова]. – М.: Воениздат, 1982. – 80 с.
• Как побеждать чемпионов: уроки высок. стратегии / Ефим Геллер. – М.: РИПОЛ классик, 2005 (Н.Новгород: ГИПП Нижполиграф). – 156 с.: ил.; 22 см. – (Искусство шахмат). 3000 экз. – ISBN 5-7905-4032-5. (издана посмертно)

• Дамский, Я. В. Гроссмейстер Геллер. М., Физкультура и спорт, 1976. с. 288.
• Каспаров Г. К. От Эйве до Таля // Мои великие предшественники. Т. 2. М., РИПОЛ классик, 2005. ISBN 5790522394. с. 319 – 353.

• ((ru)) Биография и статистика за Гелер на chesspro.ru
• ((en)) Efim Geller – Партии на Гелер в chessgames.com
• ((en)) 50 критични ситуации
• ((en)) Биография на chesscenter.com Архив на оригинала от 2008-09-16 в Wayback Machine.
• Geller, Efim // OlimpBase. Архивиран от оригинала на 25 януари 2012. (на английски)
• Geller, Efim // OlimpBase. Архивиран от оригинала на 25 януари 2012. (на английски)

Нормативен контрол BNF FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NKC Open Library LIBRIS IdRef VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Шахмат“          Портал „Украйна“          Портал „Съветски съюз“