Седма пехотна рилска дивизия – Уикипедия

Седма пехотна рилска дивизия
Влизането на Седма Рилска дивизия в Солун, 28 октомври 1912 г.
Информация
Активна	1904 – 1918
Държава	България
Размер	37 355 души (септември 1912)
Гарнизон/щаб	Дупница
Марш	На Рилеца-герой
Битки/войни	Бой при Симитли (1912) Бой при Кочани (1912) Бой при Крупник (1912) Бой при Айватово (1912) Бой при Булаир (1913)
Командири
Изтъкнати командири	ген. Стефан Тошев ген. Георги Тодоров

Седма пехотна рилска дивизия е българска военна част.

Формирана е през 1904 година с Указ №88/30 от декември 1903 г. с щаб в Дупница. За първи началник на дивизията е назначен полковник Стефан Тошев.

• Първа бригада с щаб в Кюстендил
  • 13^-и пехотен рилски полк
  • 26^-и пехотен пернишки полк
• Втора бригада с щаб в Самоков
  • 14^-и пехотен македонски полк в Дупница
  • 22^-ри пехотен тракийски полк в Самоков
• 7^-и артилерийски полк дислоциран в Самоков
• Дивизионна болница в Дупница
• Пионерна дружина

Личният състав на дивизията пряко следи развитието на македоно-одринското освободително движение, тъй като по участъка от държавната граница, охранявана от пограничните роти на дивизията се намират пунктовете на ВМОРО за преминаване на чети и отделни революционери, на които ротите оказват пряко съдействие. Голяма част от офицерите на дивизията, особено от 13^-и рилски полк, преди формирането на дивизията подпомагат ВМОРО още по времето на Четническата акция през 1895 година, а много от тях са членове на македоно-одринските братства. В дивизията освен българи от Княжеството, служат и хора от Македония, както и от Ихтиманско и Панагюрско.^[1]

Към 1906 г. в състава на дивизията влизат: 14-и Македонски, 22-ри Тракийски, 13-и Рилски и 26-и Пернишки пехотни полкове, 7-и артилерийски полк, 7-а пионерна дружина, 1-ви кавалерийски дивизион, 1-ви конен полк, 7-о дивизионно интендантство. През септември 1912 година наброява 37 355 души.

По време на Балканската война дивизията се командва от генерал-майор Георги Тодоров. В първия етап на войната Седма дивизия е включена в състава на Втора съюзна армия, която е командвана от сръбския генерал Степа Степанович. От изходната си база в района Невестино-Кочериново нейните три бригади се развръщат в три колони между Струма и Брегалница. Първа бригада образува дясната колона, Втора – централната, а Трета – лявата. Бойните действия през есента на 1912 г. се развиват в следната последователност:^[2][3]

• 5 октомври – Втора бригада завладява Царево село, а Трета – Горна Джумая. Турското контранастъпление край Симитли е отразено.
• 10 октомври – Втора бригада овладява Пехчево.
• 11 октомври – Дясната колона на дивизията разбива турската 16-а низамска дивизия край Кочани и влиза в града.
• 12 – 13 октомври – В боеве около Крупник лявата колона отблъсква Струмския корпус и на
• 14 октомври – овладява Кресненския пролом.
• 22 – 23 октомври – Преодолян е Рупелският пролом. Трета бригада влиза в Демир Хисар.
• 25 октомври – Авангардът на 7-а дивизия влиза в Кукуш заедно със сръбска конница (от Дунавския конен полк).
• 27 октомври – Бой при Айватово. Трета бригада командвана от генерила Спас Георгиев разбива турския заслон на 12 km северно от Солун. В същото време Тахсин паша предава града на гръцката армия.

След като оставя една дружина от 14-и Македонски полк в Солун, Седма дивизия е прехвърлена от гръцкия флот в Дедеагач и е включена в състава на новосформираната Четвърта българска армия. На 26 януари 1913 година Първа и Трета бригада на дивизията отблъскват турската атака при Булаир и провалят замисъла на турското командване за настъпление в тила на българската армия.^[4] След тази битка на фронта пред Булаир настъпва затишие. Седма дивизия обаче търпи големи загуби от студовете поради недостиг на гориво и топло облекло. По тази причина в началото на февруари са извадени от строя 3000 души.^[5]

През 1913 г. дивизията е демобилизирана и отново е мобилизирана през септември 1915 г., като 11 000 души от кадровия ѝ състав са от новоприсъединената Пиринска Македония.

През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 2^-ра армия и има следното командване и състав:^[6]

Щаб на дивизията

• Началник на дивизията – полковник Вълко Василев
• Началник на щаба на дивизията – От Генералния Щаб, подполковник Борис Сирманов
• Дивизионен инженер и командир на 7^-а пионерна дружина – военен инженер, подполковник Антон Пентиев
• Дивизионен лекар – санитарен полковник д-р Моше Алкалай Сасон
• Дивизионен интендант – подполковник Тодор Паралингов
• Командир на 7^-и дивизионен ескадрон – поручик Георги Бояджиев

Първа бригада

• Командир на бригадата – полковник Панайот Сантурджиев
• Началник-щаб на бригадата – от Генералния щаб, майор Христо Христов
  • Командир на 13^-и пехотен рилски полк – подполковник Кръстю Киров
  • Командир на 26^-и пехотен пернишки полк – от Генералния щаб, подполковник Сава Мъдров
  • Командир на 84^-ти пехотен полк – подполковник Никола Константинов

Втора бригада

• Командир на бригадата – полковник Дионисий Писинов
• Началник-щаб на бригадата – от Генералния щаб, капитан Анастас Ватев
  • Командир на 14^-и пехотен македонски полк – подполковник Тодор Комсиев
  • Командир на 22^-ри пехотен тракийски полк – подполковник Стефан Сапунов

Трета бригада

• Командир на бригадата – от Генералния щаб, полковник Христо Бурмов
• Началник-щаб на бригадата – от Генералния щаб, капитан Георги Хесапчиев
  • Командир на 53^-ти пехотен полк – подполковник Младен Станев
  • Командир на 54^-ти пехотен полк – от Генералния щаб, подполковник Христо Лефтеров

Седма артилерийска бригада

• Командир на бригадата – полковник Стоян Пушкаров
  • Командир на 7^-и артилерийски полк – подполковник Васил Петров
  • Командир на 17^-и артилерийски полк – артилерийски инженер, подполковник Никола Стайков
  • Командир на 7^-о нескорострелно артилерийско отделение – подполковник Петко Иванов

Части, придадени към дивизията

• Командир на 2^-ри гаубичен полк – подполковник Иван Донков
• Командир на 7^-и опълченски полк – полковник Васил Михаилов
• Командир на 3^-та гранична дружина – капитан Дончо Терекчиев
• Командир на 4^-та гранична дружина – майор Александър Николов
• Командир на 5^-а гранична дружина – капитан Асен Райчев

На 15 април 1917 към дивизията се формира 84^-ти пехотен полк, който влиза в подчинение на 1^-ва бригада.^[7]

Дивизията е демобилизирана през октомври 1918 г.^[8]

През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Седма пехотна рилска дивизия (1904 – 1921)
• Седми пехотен рилски полк (1921 – 1938)
• Седма пехотна рилска дивизия (1938 – 1950)
• Седма стрелкова рилска дивизия (май – 22 септември 1950)
• Десета стрелкова Струмска дивизия (22 септември 1950 – май 1956)

Званията са към датата на заемане на длъжността.

Други началници: Борис Сирманов

• Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
• Николов, Н., Средков, Р. – „Война за национално освобождение и обединение 1912 – 1913“, София, 1989, Военно издателство, (Институт за военна история при ГЩ на БНА, Сборник доклади и научни съобщение, изнесени на сесията по повод на 75-годишнината от Балканската война 14 – 15 април 1988 г., Самоков, Разлог, научно съобщение: Румен Пасков – „Бойните действия на 7-а пехотна рилска дивизия за освобождение на Македония през Балканската война“ стр. 34 – 46)
• Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том III“, София, 1938, Държавна печатница
• Ташев, Ташо. „Българската войска 1935 – 1945“. София, Военно издателство, 2008.

п б р Дивизии на Българската армия Създадени в периода 1883 - 1904 1 софийска 2 тракийска 3 балканска 4 преславска 5 дунавска 6 бдинска 7 рилска 8 тунджанска 9 плевенска Кавалерийска Създадени в периода 1912 - 1916 10 беломорска 11 дивизия 12 дивизия 13 дивизия 1 планинска Сборна 1 конна 2 конна Създадени в периода 1937 - 1944 14 вардарска 15 охридска 16 дивизия 17 щипска 21 дивизия 22 дивизия 24 дивизия 25 дивизия 27 дивизия 28 дивизия 29 дивизия 1 гвардейска Морска

Портал „Военна история на България“