Морска дивизия – Уикипедия

Морската на Негово Величество дивизия е българско военноморско формирование съществувало в периода 1937 – 1939 година.

Морската дивизия е формирана от военноморския флот, бреговата артилерия и морската авиация на 1 април 1937 г. с щаб във Варна съгласно Министерска заповед № 10 от 10 януари 1937 г. Дивизията е подчинена на началника на 3^-та военноинспекционна област.^[1] Организацията ѝ е обявена с мирновременните щатове за личния състав на войската през 1937 г. Военновременният щат на дивизията е изготвен още през 1936 година. Лично цар Фердинанд връчва на бойните знамена на флотските части.^[2]

С включването на бреговата артилерия в Морската дивизия нарастват отбранителните възможности на флота, като в учебно-методично отношение бреговата артилерия остава в подчинение на артилерийската инспекция.^[3] Дивизията включва:^[4]

• Флот (с щаб във Варна)
  • Черноморска флотилия (с щаб във Варна)
    • Подвижна отбрана – корабите на Черно море, брегова рота, музикантски взвод
    • Неподвижна отбрана – Варненски укрепен пункт, Бургаски укрепен пункт и Созополски укрепен пункт
  • Дунавска флотилия (с щаб в Русе)
    • Подвижна отбрана
      • Шасьори „Черноморец“ и Шасьор „Беломорец“, използвани като стражеви кораби
      • Ведети „Капитан-лейтенант Минков“ и „Взрив“, използвани като разузнавателни кораби
      • Флотска радиостанция и гълъбарник (Русе)
  • Флотска работилница /Арсеналът/ (с щаб във Варна)
• Морска учебна част (Созопол) – морско училище, учебна дружина (Варна) с 3 учебни роти с взводове по специалности, учебен полудивизион с учебни кораби „Асен“ и „Калиакра“ във Варна и „Камчия“ в Созопол, група учебни ветроходи, група гребни лодки
• Морска авиация (предстои да се формира впоследствие)
• Интендантство (Варна) – работилници, складови и интендантска рота с 4 взвода

Дейността на началника на флота се подпомага от флагофицер (началник-щаб, която длъжност от 15 юни 1937 г. заема капитан I ранг Асен Тошев) и мобилизационно, разузнавателно-пропагандно и техническо отделение. Основните ядра на укрепените пунктове се явяват групите батареи на бреговата артилерия (варненската разполага с 4 батареи калибър от 100 до 250 мм, а бургаската с 2 батареи калибър 150 и 210 мм), милнозаградителни и крайбрежни наблюдателни роти. В Бургаската крайбрежна наблюдателна рота има радиостанция, патрулна лодка и гълъбарник. По-късно крайбрежните наблюдателни роти са преобразувани в гранични участъци, 1^-ви в Созопол с подучастъци в Созопол и Бургас, и 2^-ри в Балчик с подучастъци във Варна и Каварна. С тази нова организация флота придобива вида на военно формирование.^[4]

За да покрие изискванията на Ньойския мирен договор, Морската дивизия има официално гражданско наименование – Морска и речна отбрана, а Подвижната отбрана – Подвижна полицейска служба.^[4]

• Капитан I ранг Сава Иванов (до 1 април 1937 г.)
• Полковник (контраадм. от 06.05.1937 г.) Иван Вариклечков (от 1 април 1937 г.)

• Щаб на Военноморския флот. История на българския Военноморски флот. София, Военно издателство, 1989.

п б р Дивизии на Българската армия Създадени в периода 1883 - 1904 1 софийска 2 тракийска 3 балканска 4 преславска 5 дунавска 6 бдинска 7 рилска 8 тунджанска 9 плевенска Кавалерийска Създадени в периода 1912 - 1916 10 беломорска 11 дивизия 12 дивизия 13 дивизия 1 планинска Сборна 1 конна 2 конна Създадени в периода 1937 - 1944 14 вардарска 15 охридска 16 дивизия 17 щипска 21 дивизия 22 дивизия 24 дивизия 25 дивизия 27 дивизия 28 дивизия 29 дивизия 1 гвардейска Морска

Портал „Военна история на България“