French
DeutschСимитли – Уикипедия
| Симитли | |
  | |
 Площад „Септември“ | |
  Симитли  Симитли  Симитли | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 6852 души[1] (15 март 2024 г.) 188 души/km² |
| Землище | 36,366 km² |
| Надм. височина | 323 m |
| Пощ. код | 2730 |
| Тел. код | 0748 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 66460 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Симитли Апостол Апостолов (Партия на зелените; 2003) |
| Симитли в Общомедия | |
Симитлѝ е град в Югозападна България. Той се намира в област Благоевград и е в близост до град Благоевград. Градът е административен център на община Симитли. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 година в града живеят 6823 души по настоящ адрес и 7270 души по постоянен адрес.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Град Симитли е разположен на 16 km южно от областния център Благоевград, на 50 km северно от град Сандански, на 66 km от Петрич и на 116 km от столицата София. Намира се в Симитлийската котловина в полите на планините Рила, Пирин и Влахина. Река Струма го разделя на две части – същинския град Симитли и квартал Ораново. Тук Струма приема Градевската река. От изток е заграден от западните склонове на Рила и Пирин, а от запад – от Влахина. На 25 km от град Симитли във Влахина планина се намира скалният феномен Коматински скали.
История
[редактиране | редактиране на кода]Симитли е старо селище и средище на редица села от едноименната котловина. Два са факторите за развитието на селището: Единият е наличието на двадесет минерални извора с температура от 56 до 60 °C, с общ дебит 720 l/min. В миналото водата се е използвала за битови нужди, но от 30 години на миналия век насам изворите са каптирани за новопостроената баня и за отопление на оранжерии. Другият важен фактор е ключовото географско положение, което селището заема между долините на реките Струма и Места.
Симитли за първи път се споменава през XV век като село Баня, a през XVI век като Симитлу. Според някои краеведи името на града произлиза от бялото хлебче симид, за други обаче наименованието идва от средищното местоположение на селището, а именно Симен, което значи център.
През XIX век Симитли е село със смесено население, числящо се към Горноджумайската кааза.
В 1891 година Георги Стрезов пише за Симитли:
| „ | Симитлия, на Ю. от Джумая 4 часа път от десния бряг на Струма, на равнище. Сред селото минува друм от Джумая за Мелник-Сяр-Солун. В Симитлия расте най-добър по цялата околия тютюн, какъвто излиза само в Железница. В селото има няколко ханища. Къщи 230, всички помаци.[3] Ураново, село 4 часа далеч от града. Селянете са земледелци; правят хубаво вино и пипер. Църква, в която се чете славенски. 200 къщи българе.[4] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на село Симитлий брои общо 820 души, от които 780 българи мохамедани и 40 цигани, а в по-късно присъединеното към Симитли Симитлийски чифлик има 135 жители, всички българи мохамедани.[5]
По време на Балканската война близо до селото се води бой между Седма пехотна рилска дивизия и османски войски. След Междусъюзническата война в 1913 година Симитли остава в България. Мюсюлманското му население се изселва изцяло и според Димитър Гаджанов към 1916 година селото е в руини.[6] След войните тук се заселват много македонски българи бежанци, както и жители от околните села Сухострел, Докатичево, Тросково, Градево и други. В миналото Симитли изнасял дървен материал от Рила и Пирин. Към 1934 година Симитли и Ораново заедно са имали около 2200 жители, през 1946 година достигат 2918 жители, през 1992 година – 7466 жители, през 1997 година – 7684 жители.
Църквата „Рождество Богородично“ е построена в 1923 година.[7]
В 1943 година името Симитли е заменено от Изворите, но в 1945 година е възстановено. В 1964 година Симитли е обявено за селище от градски тип.[8] На следната 1965 година е присъединено Ораново,[9] а на 29 август 1969 година Симитли става град.[8]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:
|  |
Етническият състав към 2011 година включва 4177 българи и 387 цигани.[10]
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Важен фактор за развитието на селището е кръстопътното му положение на жп линия, на шосейната магистрала София-Благоевград-Солун-Атина и на стария път от Малашево-Сухострел-Разлог за Гоце Делчев.
Симитли е промишлен град на въгледобив от мина „Ораново“ – симитлийския басейн. Наблизо е мина „Пирин“ в Брежани, откъдето по въжена линия въглищата се доставят на гара Симитли. Има дървообработващо предприятие, което произвежда богат асортимент дъски от иглолистен и широколистен материал, минни траверси, шперплат, амбалаж – рамки, каси, щайги, кафези, варен бук и букова паркетина. Симитли е седалище на горско стопанство, но дървесина се доставя и от горските стопанства в Разлог, Кресна, Катунци и др. Добиват се и редки метали. В Симитли работят предприятия за трикотаж, огледала, шейни, фураж, пелети, камини, захарни и сладки изделия, части за пречиствателни станции и др.
В селата на общината има малко предприятие за метални изделия – с. Черниче, и обувна фабрика – с. Крупник. Тези села нарастват и почти се сливат със Симитли. Тук е развито тютюнопроизводството, отглеждат се овощия (праскови, сливи, ябълки), зеленчуци, лозя. Развива се животновъдството – говедовъдство и овцевъдство с млечно направление.
Симитли е благоустроен. Изместена е главната шосейна магистрала от гъсто заселеното деснопобрежие на р. Струма и гаровия промишлен район по левопобрежието през квартал Ораново.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]На 8 септември (Малка Богородица) се провежда традиционен събор, на който се изявяват самодейни състави от общината.
През месец януари се провежда традиционен кукерски фестивал.
Култура
[редактиране | редактиране на кода]В град Симитли има Образцово народно читалище „Свети Климент Охридски – 1922“ и действаща библиотека, която разполага с два отдела. Книжният фонд на библиотеката наброява 27 625 тома литература.
-
Народно читалище „Свети Климент Охридски-1922“ -
Изглед към Симитли -
Емблематичната за града чешмичка Щъркелите -
Част от градската градинка -
Градски пазар -
Паметникът „Лъвчето“ в двора на църквата „Рождество Богородично“ -
Паметник „100 години свобода“ – Симитли -
Букви с името на града
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
Сред известните симитлийци са революционерът Яне Маламов (1865 – 1925), математикът Юлиан Ревалски (р. 1956) и артистът Николай Кимчев (р. 1952). От Симитли са българската шампионка по вдигане на тежести Гергана Кирилова и състезателката по хвърляне на копие Цветанка Михайлова.
Други
[редактиране | редактиране на кода]Морският нос Симитли на остров Ръгед в Антарктика е наименуван в чест на града.[11]
В Симитли съществуват два Фолклорни танцови ансамбъла – „Веселие“ и ансамбълът към читалище „Свети Климент Охридски“.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Симитлия – от древността до наши дни. Експедиция. Конференция Архив на оригинала от 2018-11-23 в Wayback Machine.. Главен редактор: Алексиев, Кирил. Благоевград, 2016.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 20.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 22.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 192.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.
- ↑ Туризъм // Община Симитли. Посетен на 20 декември 2015.
- ↑ а б Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987. София, Наука и изкуство, 1989. с. 243.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987. София, Наука и изкуство, 1989. с. 202.
- ↑ Ethnic composition of Bulgaria 2011
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Simitli Point.
| |||||||||||
