French
DeutschСенокос (област Благоевград) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сенокос.
| Сенокос | |
 Църката „Свети Димитър“ (1927) | |
  Сенокос  Сенокос | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 25 души[1] (15 март 2024 г.) 0,536 души/km² |
| Землище | 47 084 km² |
| Надм. височина | 992 m |
| Пощ. код | 2752 |
| Тел. код | 0748 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 66247 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Симитли Апостол Апостолов (Партия на зелените; 2003) |
| Сенокос в Общомедия | |
Сеноко̀с (изписване до 1945 година: Сѣнокосъ) е село в Югозападна България. То се намира в община Симитли, област Благоевград.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | |
| Общо | 40 |
| Българи | 35 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 2 |
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Сенокос се намира в Северен Пирин и е най-близко разположеното до Националния парк от всички села на община Симитли. Селото е удобен изходен пункт за изкачването на връх Пирин – най-северния алпийски връх на планината.
История
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сенокос (Sénokoss) е посочено като село с 95 домакинства и 330 българи.[3] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Сѣнокос (Клисе) е 800 души, всички българи-християни.[4]
В 1901 година Яне Сандански основава в селото комитет на ВМОРО с председател, касиер и един-двама съветници.[5][6] Януш Чакъров от село Сенокос бил под домашен арест от михайловистите, защото бил санданист. В къщата имало по един часови от ВМРО на пост, един път Януш поканил часовия на масата да обядват заедно, но получил отказ и старият харамия грабнал трикракото столе и утрепал пазача, отишъл и се предал сам. Организацията го арестувала и изпратила в Горна Джумая при окръжния войвода на ВМРО, който го попитал насаме: „Защо го направи?“ Чакъров му отговорил: „В дома ми идва с пушка, нейсе претърпях, но аз го поканих на софрата, а той отказа и ме обиди, това не претърпях и го утрепах.“ ВМРО не убива Януш и той се връща в селото жив и здрав.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Сенокос
Поп Илия, деец на ВМОК, войвода на чета в Горноджумайското въстание, сражавала се при Сърбиново на 23 септември 1902 година.[8]- Милан Дяков (1893 – 1960), български революционер, син на Сотир Дяков, войвода на ВМРО
- Сотир Дяков (1854 – 1940), български революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание, деец на ВМОРО
- Януш Чакъров, български революционер и деец на ВМОРО, четник на Яне Сандански[9]
- Починали в Сенокос
- Андрей Казепов (1878 – 1904), български революционер, кресненски войвода
- Петър Гърков (1912 – 1948), български революционер и горянин
- Свързани със Сенокос
- Александър Янушев, експерт по българско изобразително изкуство, правнук на българския революционер Януш Чакъров [9]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019. (на английски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142 – 143.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
- ↑ Черква „Свети Димитър“ - Сенокос // Senokos.com. Архивиран от оригинала на 2017-02-02. Посетен на 28 януари 2017.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 249.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 42-43, ISBN 978-619-00-1431-7.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 131.
- ↑ а б Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 42.
| |||||||||||
