Каспичан – Уикипедия

Каспичан
Сградата на Община Каспичан
Каспичан 43.315173, 27.16095 Каспичан Каспичан
Общи данни
Население	2895 души[1] (15 март 2024 г.) 70,7 души/km²
Землище	40,974 km²
Надм. височина	106 m
Пощ. код	9930
Тел. код	05327
МПС код	Н
ЕКАТТЕ	36587
Администрация
Държава	България
Област	Шумен
Община    – кмет	Каспичан Златин Ценков (ГЕРБ; 2023)
Каспичан в Общомедия

Ка̀спичан е град в Североизточна България. Той се намира в Област Шумен, в близост до градовете Нови пазар и Плиска. Градът е административен център на община Каспичан.

Община Каспичан се намира в централната част на Североизточна България. Граничи с общините Шумен, Нови пазар и Провадия. Административно-териториалното деление включва 9 селища. Заема изключително важно стратегическо положение в Североизточна България.

Град Каспичан се намира на 69 км от Варна и на 120 км средно от двете големи дунавски пристанища Русе и Силистра. Железопътната гара на града е важен комуникационен и транспортен възел в Североизточна България. В землището на град Каспичан се намира и едноименното село Каспичан, което няма собствено землище.

Трасето на автомагистрала „Хемус“ преминава през града. На територията на общината се намират НИАР „Плиска“ и НИАР „Мадара“.

Приоритетни отрасли в общинската икономика са туризмът, селското стопанство, леката и хранително-вкусовата промишленост. Общината разполага с дадености за развитие на екологично и природосъобразно животновъдство и земеделие. Възраждат се лозарството и овощарството. Богатото културно-историческо наследство и уникалните природни дадености са предпоставки за превръщането на Каспичан във водеща туристическа дестинация. На нейната територия е разположен НИАР „Плиска“ в който се намира първата българска столица. Крепостта е разделена на външен и вътрешен град. Във Вътрешния град се намират редица постройки измежду които е цитаделата, защитена с тухлена стена в която се е издигал малкият дворец. На 1.,5 км от Източната порта се намира Голямата базилика – най-големият християнски храм, датиран от края IX в. В Плиска Княз Борис I е посрещнал учениците на Кирил и Методий, които поставят началото на Плисковско-Преславската книжовна школа.

Територията на общината обхваща живописното Мадарско плато и НИАР „Мадара“, където се намира уникалният скален релеф на „Мадарският конник“ обявен от ЮНЕСКО за паметник от световно значение и стойност.

Според историка от началото на ХХ век Васил Миков произходът на името селището е узски, тъй като е тъждествено на името на техен племенен вожд. ^[2]

Каспичан започва своето развитие като тържище, а през 1866 година и като железопътна станция Шумлъ на първата железопътна линия Русе – Варна. Инфраструктурното значение на гарата за района бързо расте след Освобождението.^[3][4]

Запазени са свидетелства относно провеждането на селско-общински избори в района през 1896 г. ^[5]

С Указ № 546 на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 г. Каспичан е обявен за град,^[6] а през 1979 година става център на община.

Численост на населението според преброяванията през годините: ^[7][8]

Година на преброяване Численост 1934 1539 1946 1929 1956 2566 1965 3629 1975 3997 1985 5909 1992 3955 2001 3689 2011 3116 2021 2551

По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 2895 души по настоящ адрес и 3077 души по постоянен адрес.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.: ^[9]

Жителите на Каспичан са предимно християни.

Условията и даденостите на общината са подходящи, както за отдих, така и за бизнес. Развива се и производство на растителни мазнини и хартиени изделия. В град Каспичан се намира и най-големият на Балканите Дата център.

На територията на общината са развити някои от най-крупните производствени мощности:

• Най-голямата в България фирма за санитарен фаянс „Рока България“ АД;
• „Херти“ АД – производство на опаковки, алуминиеви капачки и термоустойчиви капсули;
• „Ивет“, Златна нива – преработка на месо и колбаси;
• „Велпа“ ООД – производство на хартия, целулоза, картон и изделия от тях;
• „Керамат“ АД – производство на строителни материали;
• „Крис ойл 97“ ЕООД – производство на рафинирано слънчогледово олио и др.

Градът е важен железопътен център, възлова гара на линиите Варна – Русе и Варна – Шумен – Горна Оряховица – Плевен – София.

• Общинска администрация
• Полицейско управление
• Железопътна гара
• Електроразпределение
• Водоснабдяване и канализация
• Напоителна система „Виница“
• Телекомуникационен център с цифрова телефонна централа

• Културните мероприятия се провеждат в културния център, обединил читалище „Пробуда“, градската библиотека и киното.
• Някогашният пионерски дом е превърнат в общински детски комплекс.
• Православни храмове „Св. великомъченик Пантелеймон“ от началото на XX век и „Св. Николай летни“.
• В югозападния квартал Калугерица – уникално православно гробище с огромни каменни кръстове от 15 и 16 век. В местността Кирека над квартал през 80-те години на XX век археологът Тодор Балабанов открива останки от раннохристиянски манастир от 4 век. В близост над него в скалите е издълбана уникална гробница от същия период.

Всяка година в град Каспичан се провеждат различни мероприятия (фестивали, концерти, събори, състезания и др.), свързани с „Дните на моя град“, които в Каспичан започват последната седмица на месец май.

Кметове на град Каспичан (от 1964 година):

• От 1964 до 1967 г. кмет е Христо Иванов Пройнов, роден на 19.03.1915 г. в Плиска, починал на 17.03.1978 г.
• От 1968 до 1978 г. кмет е Христо Петков Христов, роден на 01.07.1934 г., завършил ВПИ, Шумен.
• От 1979 до 1991 г. кмет е Жеко Иванов Урумов, роден на 26.02.1932 г., завършил ВИНС, Варна.
• От 1991 до 1999 г. кмет е Николай Борисов Николов, роден на 09.05.1953 г., завършил АОНСУ – София, ВИНС – Варна и ВСУ „Черноризец Храбър“ – Варна.
• От 1999 до 2011 г. кмет е Валери Радославов Вълков, роден през 1965 година.
• От 2011 до 2023 г. кмет е Милена Недева.
• От 2023 г. кмет е Златин Славчев Ценков.

Други личности:

• проф. Христо Контев – ентомолог
• проф. Румяна Йовева – професор по български език
• Ангел Ганев – дипломат
• Бончо Димитров – щангист
• Lil Pimi - Рапър и Еротичен актьор

Най-практикувания спорт е хандбал. През 1994 г. е регистриран ХК „Локомотив“ като наследник на секция „Хандбал“ на ДФС „Локомотив“. В тренировъчен и учебно-състезателен процес ежегодно участват около 60 деца на възраст от 8 до 14 години. Най-добро класиране – 4-то място в България (момчета до 12 години) през 2005 г.

Най-добрият състезател по ракетомоделизъм в младша възраст е каспичанец, най-добрия моделист от юношите е отново каспичанец, за това извоюват европейско и световно първенство да се проведе в техния град Каспичан. През 2013 г. се провежда за втори път в България европейско първенство по ракетомоделизъм, а през 2014 г. ще се проведе и първото за България световно първенство по ракетомоделизъм.

Кухнята е традиционна за България.

Морският нос Каспичан на остров Гринуич в Антарктика е наименуван в чест на град Каспичан.^[10]

• В Общомедия има медийни файлове относно Каспичан

• Сайт на Община Каспичан Архив на оригинала от 2021-01-16 в Wayback Machine.

Портал „География“          Портал „България“