Банско – Уикипедия

Банско
Изглед от връх Вихрен към Банско
Банско 41.838469, 23.488801 Банско Банско
Общи данни
Население	9058 души[1] (15 март 2024 г.) 61,1 души/km²
Землище	148.28 km²
Надм. височина	925 m
Пощ. код	2770
Тел. код	0749
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	02676
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община    – кмет	Банско Стойко Баненски (независим политик; 2023)
Адрес на общината
пл. Никола Вапцаров No.1 тел./факс: +359 749 88611, +359 749 88633
Уебсайт	www.bansko.bg
Банско в Общомедия

Ба̀нско е град в Югозападна България, административен център на община Банско, област Благоевград. В XIX век е център на българщината в Разлога на територия, граничеща с гръцко и турско население. Градът е известен зимен курорт. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 9022 души по настоящ адрес и 9624 души по постоянен адрес.^[2]

Банско се намира в подножието на Северен Пирин на 927 m надморска височина. Отдалечен е на 56 km от Благоевград, 145 km от Пловдив и 150 km от София. Близо до града започва националният парк Пирин. През Банско протича река Глазне. Климатът е планински и позволява задържане на снежната покривка от декември до април, а алпийският характер на Пирин планина обезпечава отличните условия за професионален и любителски ски спорт. Има гара на железопътната теснолинейка Септември - Добринище. Югозападно от града има минерални води.

Климатични данни за град Банско
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Средни максимални температури (°C)	2,2	4,7	8,7	14,8	19,7	23,1	25,5	22,5	22,6	16,5	10,0	4,7	14,9
Средни температури (°C)	−1,9	0,0	3,4	8,7	13,3	16,8	18,9	18,7	14,7	9,9	5,2	0,3	9,00
Средни минимални температури (°C)	−6,1	−4,4	−1,4	2,9	7,6	7,5	12,0	8,7	9,0	4,6	1,2	−3,9	3,6
Средни месечни валежи (mm)	71	59	52	56	65	57	42	31	37	65	79	80	694
Източник: [3]

На 2 километра югозападно от града, в местността „Шипотско“, са открити останки от антична и средновековна църква. Тя е построена в края на IV или началото на V век, вероятно върху по-ранен тракийски строеж, като около нея е развит некропол с над 150 гроба. Античната църква е разрушена през VI век, възстановена е след XII век и отново е разрушена от османците.^[4]

През XVIII-XIX век Банско поддържа оживени връзки с Рилския манастир. В селището функционира метох, където известно време е духовник Йосиф Строителя. Поклоннически групи от Банско даряват щедро манастира. През 1840 година от тях се получават 4310 гроша. Банските зографи Молерови се прославят със своите фрески в църквата и параклисите на манастира и иконите, които изработват за него. От Банско се доставят храни за братството – фасул, сапун, зехтин и други. През 1852 година банскалията Тодор монтира железен дарак за манастира в село Рила.^[5]

Около 1850 година е основана Банската българска православна община – организация на местното българско самоуправление, като продължение на сформирания през 1833 година общоселски обществен съвет начело с Лазар Герман за осигуряване на средства, материали и работна сила за строежа и изписването на църквата „Света Троица“, осветена през 1835 година. В ръководството на общината влизат влиятелни представители на търговско-занаятчийското съсловие. През 60-те и 70-те години на XIX век общината оглавява борбата срещу гръцките църковни власти за независимост на българската църква и за развитие на просветното дело в селото. По нейна инициатива през 1857 година се изгражда нова училищна сграда, взаимното училище се преустройва в класно, разпространяват се възрожденски вестници и книжнина. Общината организира строежа на камбанарията на църквата „Света Троица“ през 1850 година и монтирането на часовников механизъм през 1865 година.

Според свидетелства на посетили Банско през 1867 година американски мисионери, той има 4 – 5 хиляди жители българи, които ги посрещат благосклонно.^[6] През 70-те г. заедно с други общини от Разложко дава отпор на протестантската пропаганда. Банската българска община подпомага материално семействата, пострадали при потушаването на Кресненско-Разложкото въстание от 1878 – 1879 и Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Бранско (Bransko) е посочено като село със 798 домакинства и 2700 жители българи.^[7]

Георги Стрезов за Банско (1891):

Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Банско е най-голямото селище в Разложката каза. В него живеят 6500 българи християни.^[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 131 души от Банско са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[10] По време на войната общината организира събирането на храна и облекло за българската войска и за доброволческите чети на ВМОРО. Банско е освободено на 5 октомври 1912 година с помощта на чети, водени от Йонко Вапцаров, Христо Чернопеев, Георги Занков, Михаил Чаков, Пейо Яворов, Стефан Чавдаров, Лазар Колчагов и др.^[11] Два дена по-късно войводата Пейо Яворов поздравява банскалии като свободни жители на България с думите „Братя, хвърляйте фесовете, от днес сте вече свободни българи“.^[12][13][14] Фразата е изписана на паметна плоча в двора на църквата.

За първи кмет (председател на общинската комисия) е избран Асен Ив. Тодев, а членове на комисията са Лазар Гълъбов и Марко Ковачев.^[15]

През 1914 г. село Банско официално е обявено за град.^[16][17]

Численост на населението според преброяванията през годините:^[18][19]

Година на преброяване Численост 1934 5540 1946 6161 1956 6805 1965 7851 1975 10 015 1985 9978 1992 9385 2001 9321 2011 9019 2021 9062

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[20]

Население по възраст според преброяванията на населението през годините (в %):^[21]

Най-високата точка на ски-центъра е 2560 m, а най-ниската – 1000 m. В Банско има 75 km ски трасета, от които за начинаещи са 35%, 40% за напреднали и 25% за опитни скиори и сноубордисти. Оборудвани с машини за изкуствен сняг са 80% от трасетата. Ски центърът предлага и 16 km ски път, оборудван с машини за изкуствен сняг и осветление, свързващ високите части на курорта с града. Функционират още кабинкова въжена линия с капацитет на кабинка до 8 души, един 6-седалков лифт, шест 4-седалкови лифта, един 3-седалков лифт, шест ски-влека и десет детски ски-влека.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Основната изповядвана религия в Банско е християнството. Освен православни, съществува голяма конгрешанска общност от протестанти, част от Съюза на евангелските съборни църкви, която е създадена през 1868 г.^[22] Циганите в Банско отбелязват както християнски, така и мюсюлмански празници.

Църквата „Света Троица“ в града е осветена в 1835 година. Югоизточно от Банско се намират късносредновековите църкви „Свети Георги“ и „Свети Илия“.

• Начално училище „Св. Паисий Хилендарски“
• Средно училище „Неофит Рилски“
• Професионална гимназия по електроника и енергетика (Банско)
• Професионална гимназия по стопанство и туризъм „Алеко Константинов“
• Професионална лесотехническа гимназия „Никола Вапцаров“

В Банско се провежда кръг от Световната купа по ски алпийски дисциплини през 2009 г. и ежегодно от 2011 г. Организират се състезания по биатлон и канадска борба. Футболният отбор ФК Банско участва във В група на българското футболно първенство.

Банско е побратимен град или партньор с:

• Амфиполис, Гърция
• Димотика, Гърция
• Доксат (Доксато), Гърция^[23]

Специфична характеристика в архитектурата на града е Банската укрепена къща. В града се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз:

• Велянова къща, 9:00 – 12:00 и 14:00 – 17:00 ч.; почивни дни събота и неделя. Печатът се намира в къща музей „Никола Вапцаров“.
• Къща музей „Неофит Рилски“, работно време: 9:00 – 12:00 и 14:00 – 17:00 ч. без почивен ден. Печатът се намира в музей „Никола Вапцаров“.
• Къща музей „Никола Вапцаров“, 8:00 – 12:00 и 14:00 – 18:00 ч. без почивен ден. Има печат.
• Постоянна иконна изложба „Банска художествена школа“, работно време: 9:00 – 12:00 и 14:00 – 17:00 ч.; почивни дни събота и неделя. Печатът се намира в музей „Никола Вапцаров“; църква „Св. Троица“, 7:30 – 18:00 ч.; зимно време до 17:00 ч. Има печат.
• Безименният град и ранно-християнска базилика – в местността Свети Никола, на 4 км източно от Банско се намира най-високата част на открит град-крепост – Безименния град. След направени археологически разкопки е открит некропол и скелети с внушителни размери – близо 2 м височина. За времето си, когато средният ръст на човек е бил доста по-нисък, това е било нещо невиждано – буквално хора гиганти. Предполага се, че там е живяло войнственото тракийското племе Даи, споменато от Омир в „Илиада“. Открити са още много артефакти: богат глинен и керамичен материал, монети, стъклени предмети /свидетелстващи, че селището е било населявано от богати хора, тъй като тогава все още стъклото е било рядък и скъп материал/, украшения, оръжия и сечива. От града са разкрити много помещения на сгради – предимно складове. При проучването на земни пластове на дълбочина 3 м са открити следи от човешка дейност, датирани до 5000 година пр. Хр., когато местността е била обитавана от предците на траките. Селището, което се е намирало тук, е било голямо за онова време, заможно, а местоположението му не е било случайно избрано. В случай на вражеско нападение, заселниците му са разчитали на добрата видимост към съседните местности /цялата днешна Разложка котловина се вижда като на длан/, а на изток и север – на защитата, осигурена от непристъпните скали. От южната му страна, която е била по-уязвима, е имало изградена крепостна стена. Наличието на ранно-християнски храм доказва, че градът е съществувал и през късната античност. Там е разположена базилика, която представлява едноапсидна и еднокорабна ранно-християнска църква. Върху стария храм днес е издигнат параклисът Свети Никола. Тъй като не са открити никакви данни за името на това селище, то е известно като Безименния град.^[24]
• Коюви къщи, ансамбъл от възрожденски постройки

Неповторимото историческо, архитектурно и художествено наследство, както и бележитите личности са представени с най-съвременни средства. Комплексът включва:

• Къща музей „Никола Вапцаров“
• Дом на изкуствата
• Етнографска изложба-базар
• Постоянна иконна изложба
• Къща музей „Неофит Рилски“
• Градски исторически музей
• Исторически музей, с. Елешница, с богати находки от неолита (VI – IV хил. г. пр. Хр.)

• 1 януари: „Честита Нова година“ – празничен фолклорен концерт, традиционен кукерски карнавал
• януари: сноуборд за купа „Банско“ – всички възрастови групи, валидно за купа „България“ и купа „Надежди“, дисциплина Big Air
• февруари: Ски алпийски дисциплини – национална купа „Капи“, купа „Пирин“ за момчета и момичета 10 – 14 г. Дисциплина 2 SL, 2 GS. Категория КН
• февруари: Национален конкурс за ледени скулптури „Огън от лед“
• февруари: Държавно първенство по сноуборд. Вид дисциплина HALFPIPE
• февруари: BALKAN OPEN CUP – ски алпийски дисциплини. Мъже и жени. Дисциплина 2 SL, 2 GS. Категория FIS
• март: Купа „Пирин“ – ски бягане. Всички възрастови групи. Категория КБ, КН
• март: Държавно първенство по сноуборд. Вид дисциплина 2 SBX. Всички възрастови групи. Категория FIS, NC, КБ, КН
• април: Държавно първенство по ски алпийски дисциплини. Мъже, жени, юноши, девойки. Дисциплина SL, GS, 2 GS. Категория КБ
• април: Републиканско първенство по биатлон
• април: Национална купа „Пирин“. Ски алпийски дисциплини. Мъже и жени. Дисциплина SL, GS. Категория КБ
• 18 – 24 април: прояви, посветени на Седмицата на гората
• май: BANSKO OPEN 2005 – европейски турнир по канадска борба
• 17 – 24 май: Празници на банската традиция – ежегодно в Банско дните от 17 до 24 май се посвещават на местния бит и култура. Тогава се провежда традиционната празнична банска седмица за откриване на летния сезон. Организират се етнографски, културни и изобразителни изложби, тематични вечери и изложения (напр. „Произведено в Банско“) като по оригинален начин се представят бита, традициите, хумора и фолклора в Банско.^[25]
• май: Фолклорен фестивал „Между три планини“ – едновременно с празниците на банската традиция се провежда фестивалът за автентичен фолклор „Между три планини“, където се надпяват и надиграват над 300 танцови и певчески групи. През годините фестивалът набира популярност в други страни и става международен.^[25]
• 01 – 4 юни: Кампания „Зелена седмица“, посветена на Световния ден на околната среда 5 юни. Провежда се в Банско, с. Добринище и в района на термалните извори
• юли: футболен турнир
• 1 – 7 юли: Летен театрален фестивал
• август: Златна Армрестлинг лига – състезание по канадска борба
• 8 – 13 август: Международен джаз фестивал, съществува от 1997 г., на открита сцена в центъра на града, безплатен за публиката. През годините в Банско са гостували Скот Хамилтън, Игор Бутман, Шарл Папазов, Аксел Цвингербергер, Милчо Левиев, Марио Станчев, Йълдъз Ибрахимова, Теодосий Спасов, Антони Дончев и още мн. др. големи имена от световната и българска джаз-сцена.
• септември: Детски фестивал – празник за децата на града, подарен от Манфред Дийл, собственик на хотел „Танне“
• септември: Пирин фолк България – Банско. Международен фестивал на българската авторска песен. Традиционно в конкурса участват изпълнители от Балканите
• 5 октомври – Ден на град Банско
• ноември: Международен Фестивал на Изкуствата „Утринна Звезда“
• 25 – 29 ноември 2009: Девети международен фестивал на планинарския филм
• 7 декември: „Поети с китара“ – концерт-рецитал, посветен на Никола Вапцаров
• декември – коледни и новогодишни тържества

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: замяна на булетите с общоприетите, по-стегнат вид. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.

• Маршрут № I, червена маркировка /част от международен маршрут Е-4 Пиренеи – Алпи – Рила – Пирин – Пелопонес/: х. „Предел“ – х. „Яворов“ /6 часа/ – х. „Вихрен“ /9 часа/ – заслон Тевно езеро /6,5 часа/ – х. „Пирин“ /4 часа/ – м. Попови ливади /7 часа/;
• Маршрут № II, жълта маркировка: разклон за х. „Яворов“ /главния път от гр. Благоевград за гр. Разлог/ – гр. Кресна /10,5 часа/;
• Маршрут № III, жълта маркировка: гр. Банско – м. Пещерите – х. „Бъндерица“ – х. „Вихрен“ – х. „Яне Сандански“ /9 часа/;
• Маршрут № IV, синя маркировка: гр. Банско – х. „Демяница“ – х. „Беговица“ – х. „Яне Сандански“ /11 часа/;
• Маршрут № V, зелена маркировка: гр. Добринище – х. „Гоце Делчев“ – х. „Безбог“ – х. „Пирин“ – гр. Мелник /17 часа/;
• Маршрут № VI, кафява маркировка: м. Пещерата – заслон „Синаница“ – м. Мозговица – х. „Беговица“ – м. Азмаците – х. „Пирин“ /11 часа/;
• Маршрут № VII – зелена маркировка: х. „Бъндерица“ – м. Премката /2,5 часа/;
• Маршрут № VIII, синя маркировка: х. „Вихрен“ – х. „Синаница“ /4 часа/;
• Маршрут № IX, зелена маркировка: х. „Вихрен“ – х. „Демяница“ /4 часа/;
• Маршрут № X, зелена маркировка: Превалски езера – м. Попина лъка /2 часа/;
• Маршрут № XI, жълта маркировка: х. „Демяница“ – х. „Безбог“ /4,5 часа/;
• Маршрут № XII, жълта маркировка: х. „Беговица“ – х. „Пирин“ /4,5 часа/;
• Маршрут № XIII, синя маркировка: х. „Пирин“ – х. „Малина“ – м. Водопоя – м. Попови ливади /6 часа/;
• Маршрут № XIV, синя маркировка: м. Брезнишки чал – Попово езеро – заслон Тевно езеро /9,5 часа/;
• Маршрут № XV, синя маркировка: с. Сенокос – м. Ширината – връх Пирин /3 часа/;
• Маршрут № XVI, зелена маркировка: х. „Яворов“ – м. Яворова поляна /50 минути/;
• Маршрут № XVII, кафява маркировка: м. Харами бунар – Попово езеро /3 часа/;
• Маршрут № XVIII, жълта маркировка: м. Изворите /Кременски езера/ – връх Джано /2,5 часа/;
• Маршрут № XIX, зелена маркировка: заслон Тевно езеро – м. Беговишка порта /1 час/;
• Маршрут № XX, синя маркировка: м. Бетеловото – м. Калята /1 час/.^[26]

• Еко пътека „Демянишка река разказва...“ – тя започва на 3 км по пътя Банско към х. „Вихрен“ и следва коритото на р. Демянишка, като към края си достига почти до изворите ѝ (Валявишките езера, на 2400 м надм. височ.). Това е една класическа пълноводна река, с обща дължина 14 км. На малко повече от километър преди крайната точка – х. „Демяница“ – се намират два красиви водопада, обявени през 1965 г. за природни забележителности. Първият е Юленски скок, с височина 9 м. Вторият е Демянишки скок, с височина 11 м. Малко след тях е х. „Демяница“. Оттук може да се продължи към х. „Яне Сандански“ или да се нощува. Разстоянието от Банско до х. Демяница се изминава средно за 4 – 5 ч. Маршрутът е сравнително труден и продължителен, но преминава през изключително красив район – това е една от най-атрактивните еко пътеки в Пирин планина;
• Еко пътека „Към Башлийца“ – една сравнително нова и не достатъчно позната сред туристите еко пътека. От Сандански по асфалтов път се тръгва към м. Попина лъка. След 3 – 4 км вървене – първоначално по асфалтов и бетониран участък, а впоследствие и по черен калдаръмен път – се достига до началната ѝ точка – х. „Яне Сандански“. Еко пътеката се вие покрай коритото на река Башлийца, в изключително живописна долина. Преминава край Попинолъшкия водопад, а навсякъде има поставени информационни табели за геоложките особености на Пирин, растителните и животински видове, които се срещат в района. На края се достига до заслон „Спано поле“. Продължителността на прехода е 2,5 ч.;
• Еко пътека „Драгостинов чарк“ – тя е специално създадена и оборудвана с всичко необходимо за хора с увреждания – има специална настилка, походи към кътовете за отдих, тоалетни, паркинг, детска площадка и информационни табели, изработени съобразно изискванията за достъп до околната среда. Еко пътеката преминава през м. Драгостинов чарк, на 4 км над град Банско, в непосредствена близост до асфалтовия път за х. „Вихрен“;
• Еко пътека „Към Царството на еделвайса“ – пътеката тръгва от местността „Бетолово“ над град Разлог. Тя е маркирана и пеш може да се мине за 3 – 4 часа. До хижа „Яворов“ може да се стигне с кола, също и с велосипед. Един ден е достатъчен за отиване и връщане, но при желание може да се нощува в х. „Яворов“, която предлага отлични условия. По тази пътека разкрива красотата не само на Рила и Пирин, а и на цялата Разложка котловина, през която минава и р. Места. Еко пътеката е образователна, обозначена със следи от мечи лапи, които указват посоката. По тях се достига до едно мечо леговище и гнездо на скален орел. Преминава се и покрай водопад. Навсякъде има информационни табели за растителните и животински видове в района. Само в тази част на Пирин планина – от връх Вихрен до Предела – върху варовиковите скали се среща еделвайс. Абсолютно забранено е късането, скубането и брането на всички цветя и билки.^[27][28]

• Кухня: Банска капама, чобански шиш, чомлек, агнешки специалитети – чеверме, дреболии, домашни питки и погачи, катино мезе, бански кустурета – с кажель и чекане, дропка, сменка, бански старец (бабичка), кървавица и шужук, шупла, целуварчи, црекульчи, кукурини, суловра, катък, собствени овчи млека – най-често гарнирани с мед и боровинки, баници, бурек.
• На Банско е наречена улица в квартал „Факултета“ в София (Карта).

 Основна статия: Банскалии

Банско е традиционно второто икономическо и културно средище в Разлога, дало много от големите имена на българската нация като църковния деец Неофит Рилски, първобудителя Паисий Хилендарски и комунистическия поет Никола Вапцаров.

• Банско. Научни изследвания и фолклорни приложения. Съст. М. Сантова и Е. Мицева. С., МНИ, 1996 (Македонска библиотека, 20).
• Бояджиева, Екатерина. Банско и Атон. Мисията на х. Вълчо, брата на Паисий Хилендарски, на прага на Българското възраждане. С., Ars milleniums MMM, 2002.
• Стефан Стамов. Църквата „Св. Троица“ в Банско. С., СамИздат, 2008; Stefan Stamov. St. Trinity Church of Bansko. Sofia, 2010.
• Мария Радонова. Подножието на Перун. С., Славина, 2010.
• Светлана Дяконова. Стари търговски родове от Банско – Сирлещов (Хаджиниколов) род. – Родознание. Genealogia, 2011, № 3 – 4,

• Официален сайт на община Банско
• Официален сайт на курорт Банско
• Информационен портал в Банско
• Информационен блог за град Банско

Портал „География“          Портал „Македония“          Портал „България“