Ихтиман – Уикипедия

Ихтиман
Централната част на Ихтиман
Ихтиман 42.437377, 23.816363 Ихтиман
Общи данни
Население	13 579 души[1] (15 март 2024 г.) 149 души/km²
Землище	90,89 km²
Надм. височина	658 m
Пощ. код	2050
Тел. код	0724
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	32901
Администрация
Държава	България
Област	София
Община    – кмет	Ихтиман Калоян Илиев (ГЕРБ; 2011)
Адрес на общината
ул.”Цар Освободител” 123 тел.: 0724/ 23 81, 23 43 факс: 0724/ 25 50
Уебсайт	www.ihtiman-obshtina.com
Ихтиман в Общомедия

Ихтима̀н е град в Западна България. Намира се в Софийска област и е административен център на община Ихтиман. Присъщият за града диалект (в Ихтиманското поле, по река Марица стига до Пазарджик) принадлежи към северната група югозападни говори. По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 13 579 души по настоящ адрес и 14 359 души по постоянен адрес.

Ихтиман се намира в Ихтиманската котловина, която е заградена от Ихтиманска Средна гора (Вакарелската планина, ридът Белица), а на юг от северните склонове на Септемврийски рид. Източната част е заета от еледжишкия дял на Ихтиманска Средна гора с ясно изразено било. Най-високият връх в тази планинска верига е връх Бенковски – 1186 m. Ихтиманската котловина е със средна надморска височина 650 m. Климатът е умерено континентален.

Покрай града минават автомагистрала „Тракия“ и железопътната линия София – Пловдив – Свиленград. Град Ихтиман е на 54 km от столицата София и на 90 km от град Пловдив (по магистралата).

В Късната античност и Средновековието градът е известен като Стипон (от лат. stipo – „гъсто набутвам“, „населвам“, също и stipator (мн. ч.) – „каравана“, „охрана“). Градът е римска станция, охраняваща важната пътна артерия Виа Милитарис към Константинопол. Става и византийска, и българска охранителна станция, като последните изместват центъра на охрана към Траянова врата.

През Османската епоха селището е наричано с днешното си име Ихтиман, като няма задълбочени изследвания относно етимологията на това наименование. По данни на османски данъчен регистър от 1515 г., който съдържа описи на град Пловдив и селата около него с имотите и населението им, съхраняван понастоящем в Генералния държавен архив на Република Турция в Истанбул под сигнатура BOA TD 77, с фотокопие в ОО на НБКМ – София, може да се проследи миграцията на хора от града в посока към Пловдивско. Под описа на село Кочево (Пловдивско), споменато под името Кочач, към поименния списък на жителите на селото е отбелязан и някой си „Мустафа, син на Ихтиманлъ“ (т.е. на Ихтиманлията), което е пряко указание за съществуването на населено място с име Ихтиман в първата половина на XVI в., а също и на това, че в него са живели както християни, така и мюсюлмани:

BOA TD 77 – Mufassal defteri Filibe, p. 712 – 713 (означения на съкращенията: BOA – Basbakanlik Osmanli Arsivi, TD – Tapu Tahrir Defterleri).

Документът не е обнародван и публикуван. Превод от оригинала на частта за село Кочево, Пловдивско – гл. ас. д-р Дамян Борисов от катедра „История“ към ПУ „Паисий Хилендарски“ – град Пловдив. Личен архив на Любомир Василев – село Кочево, Пловдивско.

Ихтиманска коса на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови, е наименувана в чест на град Ихтиман.^[2]

През 2015 година в Ихтиман е открит завод на производителя на тапицерии за автомобили „АЛС България“, който скоро става един от големите работодатели в града, но в началото на 2019 година предприятието обявява фалит и прехвърля производството си в Мароко.^[3]

Численост на населението според преброяванията през годините:^[4][5]

• 1887 – 3462 души
• 1910 – 5401 души

Година на преброяване Численост 1887 3462 1910 5401 1934 5687 1946 6526 1956 9063 1965 10 317 1975 11 469 1985 12 989 1992 12 926 2001 13 593 2011 13 059 2021 13 658

Калоян Илиев

На последните местни избори като първа политическа сила се наложи ПП „ГЕРБ“, следвана от „Коалиция за България“ и ПД „Евророма“. Десните политически сили СДС и ДСБ имат двама представители в общинския съвет.

•  Русия Климовск (Русия)

В града има много ниска заетост, понеже повечето предприятия в града са закрити и в повечето случаи разрушени или разграбени.

По времето на социализма в околността на града бяха построени:

– завод за електроди – беше собственост на ЕСАБ, световен лидер в областта на технологиите за заваряване и рязане. В края на 2012 г. заводът бе закрит, въпреки че работеше на печалба, а оборудването – изнесено, което остави без работа над 150 души. Група специалисти и бизнесмен от града работят за възстановяване на завода.

– чугунолеярен комбинат, днес „Чугунолеене“ АД^[6], който стана известен с неплащането на заплати в края на 2011 г.

Тези заводи представляваха основният поминък на населението на общината към края на ХХ век.

През последните години много производствени предприятия бягат от скъпата работна ръка в столицата, а също и от по-сериозните наеми там и се насочват към Ихтиман.

В града работят няколко шивашки цеха, цех за тъкане на родопски одеяла, няколко сладкарски цеха (Триади, „Жана Динкова“), цех за производство на козметика (марките „Билка и баба знае“ и „Красная линия“), два цеха за печени и сушени ядки и плодове (семки „Вуйчо Ваньо“) и дори цех за рециклиране на тонер касети за лазерни принтери, които са изградени в голяма степен с външни инвестиции.

Ж. п. линията, свързваща София и Пловдив, минава само на два километра от града, а около четирилентовия път до гарата се е оформила промишлена зона.

В град Ихтиман функционира Народно читалище „Слънце – 1879“, основано в 1879 година.

В града има исторически музей. Намира се в центъра на града, срещу сградата на Общината. На фотоси в него могат да се проследят различни етапи от историята на града. Сред експонатите, които могат да се видят, са съдове за бита, народни носии, характерни за града и околността, както и дрехи и лични вещи на ихтимански герои, участвали в Първата и Втората световна война. Няма входна такса, но обикновено в събота и неделя музеят не работи. Директорът на музея изпълнява функциите и на уредник, и на екскурзовод.

Интересни и забележителни са експозицията и сградата, в която се помещава местната галерия – реставрирана неотдавна стара турска баня в града. В галерията има постоянна експозиция на местни автори, както и гостуващи творби на млади ихтимански майстори (най-вече живопис, графика, керамика и дърворезба). Продават се също така автентични и запазени битови съдове. Намира се в центъра на града, на улица „Св. Патриарх Евтимий“, в близост до автогарата и сградата на РУ на МВР.

Традиционно жителите на Ихтиман са източноправославни християни, циганите в града също са източноправославни християни. Има малък процент на български турци, които изповядват ислямa. Няколко семейства изповядват протестантство и католицизъм.

Всяка година на Тодоровден се събират коняри от цяла България, за да покажат своите коне и умения по езда. За тържеството се събират всички хора от околността, за да наблюдават своеобразния парад на конете. След като преминат тържествено през градския площад, конете и техните собственици се приготвят за следващото предизвикателство – дърпане на каруца с дърва. В една каруца са наредени около 4 кубика дърва за огрев. Един по един всички желаещи впрягат своите коне в каруцата. Побеждава този, чийто кон издърпа каруцата на най-голямо разстояние. Победителят взема за награда дървата.

На 15 август е традиционният празник на град Ихтиман. Обикновено е два дена. Освен обичайните сергии с дрехи, лакомства и други стоки (които могат да се видят всяка събота) в града се монтират най-различни въртележки за малки и големи. На специална сцена вечер се изнася и концерт-спектакъл на гостуващи и местни фолклорни и естрадни състави, както и на младежките рок и поп групи от града.

Пазарният ден в Ихтиман е всяка събота (7.00 – 13.00 ч.).

От 2006 г. в края на май се организират Пролетни дни на културата в Ихтиман. Идеята е празникът на града да бъде изместен от 15 август към края на май. Началото на празниците поставиха Ъпсурт, хор „Йоан Кукузел“, балетът на Нешка Робева, а края на празниците отбеляза концерт на Лили Иванова.

Ихтиманският край е известен с характерните тестени изделия. Сред тях най-известни са ихтиманският зелник и различните видове баници (с тънки и дебели кори), тутманици, лучник и др.

Волейболният отбор на града, ВК Ботев (Ихтиман), е редовен участник във Висшата лига, второто ниво на българската национална волейболна лига за мъже.

Вековният парк в края на града е превърнат в голф игрище, което предлага и възможности за игра на тенис, волейбол, футбол и конна езда. Местна забележителност е самолет вграден в луксозно заведение.

• Димитър Попов, финансов министър на България от 1962 до 1976 г.
• Димитър Златанов, олимпийски отборен вицешампион по волейбол от олимпиадата в Москва през 1980 г.
• Йордан Лазаров, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов^[7]
• Милан Коприваров, футболист от ПФК Левски
• Станоя Балабанов, поборник за премахването на ангарията
• Отец Генадий Ихтимански (1832 – 1900) , сподвижник на Васил Левски. Заедно с него той взема участие в Първата българска легия на Раковски. Член е на Софийския таен революционен комитет. Взема дейно участие и при създаването на тайни революционни комитети в Софийско. Умира в Атонския манастир, Света Гора.^[8]
• Цвятко Панев, учител и общесвеник. Три десетилетия след откриването на Габровското новобългарско училище даскал Цвятко Панев поставя началото на светското образование в Ихтиман
• Михаил Сестримски, виден учител и общественик. Организатор на борбата на ихтиманци за съединение. Прочел прочуствено слово пред съгражданите си на 6 септември 1885 г. и обявил Съединението
• Магдалина Царчинска, учител. Поставила началото на девическото образование в Русе. Допринесла за развитието на образователното дело в Ихтиман
• Д-р Бичев, ветеринарен лекар. Основател на ветеринарното дело в България
• Димитър Милчев, учител. Организатор и ръководител на Септемврийското въстание през 1923 г. в Ихтиман
• Проф. Радулски, юрист
• Д-р Спас Дупаринов, юрист. Министър на правосъдието в правителството на Александър Стамболийски
• Маргарита Дупаринова, актриса
• Пенка Икономова, актриса
• Гьончо Белев, белетрист. Близък приятел на Димчо Дебелянов. Доброволец в Балканската война. Творби: „Случки из живота на Минко Минин“, „Иглата се счупи“, „Нови хора“, „Действие първо“, „Какво видях в Америка“ и др. След неговата смърт съпругата на Белев дарява богатата му библиотека на музея в град Ихтиман
• Николай Балабанов, музикант, група „Айсберг“
• Владимир Вандов, музикант, група „Айсберг“
• Стоян Геров – Стенди, група Айсберг
• Деян Статулов, кинокритик и сценарист
• Тодор Ташев, български писател, изследовател на Захари Стоянов, почетен гражданин на Ихтиман
• Алисия, певица
• Йордан Лазаров (1883 – ?), български революционер от ВМОРО
• Георги Белички (р. 1931 г.), инженер и политик
• Владимир Свинтила, български писател и преводач
• Борислав Балджийски, български футболист, играл в Левски, Локомотив Мездра, Ботев Ихтиман и др.
• Петър Раковски, македоно-одрински опълченец, 19-годишен, поет, жител на Мустафа паша, телеграфист, VI клас, 3-та рота на 3-та солунска дружина^[9]
• д-р Никола Христов Минков (1904 – 1945), български адвокат и народен представител в XXV народно събрание от Разложката избирателна колегия, осъден на смърт от т.нар. Народен съд.^[10][11]
• Стамо Керезов (1909 – 1998), деец на БКП, член на ЦК.

• 
  Община Ихтиман
• 
  Архиерейско наместничество и Храм Успение на Пресвета Богородица
• 
  Мемориален военен паметник
• 
  Народно читалище „Слънце“ и Музей-галерия
• 
  СОУ „Христо Ботев“

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Ихтиман.

• Радио и телевизия в Ихтиман
• Сайт на община Ихтиман
• Времето в Ихтиман
• Ихтиман в моя живот / Интернет страница на писателя Тодор Ташев

Нормативен контрол GND NLI J9U LCCN VIAF

Портал „География“          Портал „България“