Етрополе – Уикипедия

Етрополе
Етрополе 42.828796, 23.992376 Етрополе Етрополе
Общи данни
Население	10 082 души[1] (15 март 2024 г.) 84,6 души/km²
Землище	119,14 km²
Надм. височина	618 m
Пощ. код	2180
Тел. код	0720
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	27632
Администрация
Държава	България
Област	София
Община    – кмет	Етрополе Владимир Александров (БСП – Обединена левица, Правото; 2023)
Адрес на общината
пл. „Девети септември“ №1
Уебсайт	www.etropole.com
Етрополе в Общомедия

Етрополе е град в Западна България. Градът е административен център на община Етрополе в Софийска област.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Град Етрополе е разположен в живописната котловина на река Малки Искър, в северните склонове на Стара планина, в подножието на връх Баба /1787 м/. Етрополската котловина е обградена от величествените старопланински върхове – Звездец, Шиндарника, Свети Атанас, Мара Гидия и др. Надморската височина на котловината е 620 м. По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 10 082 души по настоящ адрес и 10 723 души по постоянен адрес.

Етрополе има над 2500-годишна история. Възниква през VII – VI век пр.н.е. Първите му заселници са траките от племето трибали. Селището много векове се намира на важен кръстопът, свързващ Дунав с Македония и Тракия, в близост до 2 важни старопланински прохода – Етрополски (през дн. с. Стъргел за София) и Златишки (за Тракия и Беломорието).

По пътя Етрополе – Златица (Златишки проход), на връщане към Древна Македония, след успешния си поход срещу скитите, преминават и войските на цар Филип II Македонски през 339 г. пр. Хр. Тогава трибалите ги пресрещат в планинските клисури, предявяват претенции към плячката, носена от македонците, сражават се за нея, и след като раняват самия Филип II Македонски, я задигат.

По-късно оттам преминават и Александър Велики (през 335 г. пр.н.е. идва да отмъсти за баща си и преследва трибалите чак до Дунава, където те се спасяват на остров), келтите и римски легиони.

През Средновековеито оттам преминават редица военни походи: ромейският император Исак II Ангел, който повел войските си през 1188 г. срещу укрепилите се в Ловеч Асеневци; търновските царе при военните им кампании в Македония (напр. Михаил III Шишман в 1330 г.) и др.

Местоположението и природните условия на района благоприятстват стопанското развитие и търговията още в най-древни времена. Археологическите свидетелства – македонски и гръцки монети, образци от гръцка керамика, луксозни предмети и накити, сочат ранно установяване на търговски обмен с далечни пазари – Финикия и Египет.

През 16 – 17 век градът се развива като важен рударски и занаятчийски център. Добиват се желязо, мед, злато и сребро.

През 16 век в Етрополе се заселват опитни рудари саксонци, които въвеждат нова технология в рударството – чуковете самокови.

Разработването на рудните залежи стимулира бурното развитие на редица занаяти, свързани с обработването на метали – ковачество, медникарство, ножарство, златарство, тюфекчийство.

Много добре се развиват обущарството, грънчарството, бъкличарството, гайтанджийството, кожарството и кожухарството, мутафчийството, въглищарството, тепавичарството и още много други. Според архивни данни от 1820 г. в Етрополе са изброени 42 занаята.

Занаятчийско-търговските връзки на града били предимно с Пловдив, Плевен, София, Свищов, Ловеч и др. Извън пределите на страната се изнасяли стоки за Виена, Будапеща, Цариград, Александрия, Одрин, Букурещ, Битоля, Русия, Австро-Унгария.

Стопанският възход на селището създава условия за развитие на просвета и книжовност. През 16 – 17 век в манастира „Св. Троица“ („Варовитец“), разположен в живописен кът на 5 км югоизточно от града, възниква Етрополската книжовно-просветна и калиграфско-художествена школа. Там се преписва библейска и богослужебна книжнина със собствен оригинален стил на изписване и украса. Запазени са 76 тома ръкописи – безценни документи в съкровищницата на българската литература.

През 1613 г. в манастира се създава килийно училище. В края на 18 век такива училища се основават в града, в църквите и метосите на Рилския, Зографския, Гложенския и Черепишкия манастир. През 1811 г. в Етрополе е открито обществено килийно училище.

През 1828 – 1830 г. е построена една от първите в страната училищни сгради, пригодени за взаимно училище. Етрополските първенци – търговци и занаятчии, построяват мъжко и девическо класно училище, красиви жилищни и стопански сгради и допринасят за разширяването и благоустрояването на града.

Бурното развитие на просветното дело оказва значителен тласък в културното повдигане на близки и далечни селища. Десетки граматици, даскали и учители от Етрополе или получили своето образование тук, разнасят знания, просвета и култура из българските земи.

През 1865 г. Мидхат паша построява през прохода Арабаконак нов главен път от София за Северна България (Плевен и Русе). Разположеното до пътя с. Самунджиево става важен пункт, бързо се разраства, обявено е за град и прекръстено на Орхание (дн. Ботевград). Преди това векове наред разположено на важен кръстопът, а след 1865 г. – на 15 км встрани от главния път, Етрополе започва постепенно да губи влиянието си и остава малък град.

Безспорен принос за развитието на просветното дело в Етрополе има Тодор Пеев (1842 – 1904) – учител, революционер, книжовник и журналист, една от видните личности на Възраждането в страната, оставил светла диря в националната история.

С личното участие на Васил Левски през 1870 г. е основан революционен комитет.

Етрополе играе важна роля и в Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.). След падането на Плевен руските войски се насочват към София. Турците обаче, укрепили се (вж. Битката при Арабаконак) на позицията Арабаконак – Шиндарника, блокират Орханийския, Етрополския и Златишкия проход, водещи към София и Пловдив. Руското командване определя Етрополе като важна стратегическа позиция и изходен пункт за тези проходи. На 24 ноември 1877 г. III гвардейска пехотна дивизия (с командир генерал-майор Виктор Дандевил) от Западния руски отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко превзема Етрополе (вж. Боевете при Етрополе) и донася Свободата. Оттам в продължение на 40 дни ръководи зимното преминаване на Стара планина. Много етрополци и жители на околните селища помагат на руската армия – в техническа поддръжка, разузнаване, снабдяване и др.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 9417 1946 10 509 1956 11 768 1965 13 757 1975 14 262 1985 15 180 1992 15 178 2001 13 733 2011 12 047 2021 10 394

Етническият състав включва 9636 българи и 127 цигани.^[2] В общината преобладават православните християни.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

В града има организации на няколко политически партии: БСП, ГЕРБ, СДС, ДСБ, БАСТА и други.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

• ОУ „Христо Ботев“
• СУ „Христо Ясенов“
• ПГ „Тодор Пеев“

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Етрополското читалище „Тодор Пеев – 1871“ е културното средище на града. Читалището разполага с голям салон от 700 места, малък салон – 150 места, многофункционална зала, библиотека, репетиционни зали, гримьорни, реквизит и административни кабинети. През годините са създавани различни школи, оркестри и състави, някои от които съществуват и до наши дни:

• „Етрополска духова музика“ – духов оркестър, основан през 1934 г.
• Фолклорен ансамбъл „Балканска младост“ с танцов състав, основан през 1946 г.
• Детски музикални школи, основани 1955 г.: по цигулка, акордеон, пиано и солфеж, народни инструменти (гъдулка, гайда, кавал, тамбура и тъпан)
• Театрална трупа „Михаил Пенчев“
• Народни хорове, естрадно сатиричен състав и вокално инструментални състави.

В Етрополе има исторически музей, разположен в бивш конак от времето на Османското владичество. Сградата е строена през 1853 – 1870 г. от етрополските майстори Дено и Цветко и е архитектурен паметник на културата. Експозицията на музея представя богатото културно – историческо наследство на община Етрополе в експозиционни зали: Археология, Етнография, Занаяти XVIв.-XVII в., Занаяти XVIIIв.-XIX в., Занаяти ХІХ в.-ср. ХХ в., Просветно дело, Етрополска калиграфско-художествена школа от XVII в., Националноосвободителни борби, Видни етрополци и Дарителство. Показани са над 1200 културни ценности, много фотоси и документи. Исторически музей – гр. Етрополе е включен в Движението „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ под № 63.

В града има 4 църкви, а разположението им една спрямо друга е във формата на кръст, който се вярва, че закриля града от беди. Четирите църкви са: „Свети Архангел Михаил“, построена през ХVІІ век, църквата „Свети Георги“, изградена през ХVІІ век, църква „Свети Илия“ и църквата „Света Петка“, построена през XIX век^[3]. В града има и параклис „Свети Николай“, построен през 2001 година в района на разрушената по-стара църква от комунистическия режим. През 1909 година е построена църква в чест на свети Николай Мирликийски, а през 1936 година около нея е изграден парк. Църквата е разрушена от комунистическия режим през 1984 година, за да бъде построен хотел „Еверест“^[4].

Часовниковата кула в Етрополе е построена през 1710 г. като отбранителна и впоследствие преустроена в часовникова (1821 г.). Кулата е реставрирана, часовникът работи и до днес, а точно в 12:00 часа всеки ден от него звучи песента на Тодор и Марияна Трайчеви „Стари къщи“, която е по текст на етрополеца Георги Билев.

В града са и останките на известната средновековна кула, наречена още „Еврейската кула“ или „Колото“. Строена около XVI или XVII век за нуждите на пристигащите в града евреи-търговци.

Хълмистата местност „Прогон“ е разположена на 4 – 5 km от град Етрополе. По време на Руско-турската война (1877 – 1878) там е разположен щабът на руските войски начело с генерал Дандевил, откъдето е даден първият топовен залп, известяващ началото на тридневните боеве за Етрополе от 10 – 12 ноември 1877 г.^[5] На хълма е построен паметник в чест на загиналите руски воини. Има и ретранслатор за TV и мобилни оператори.

 Основна статия: Етрополски манастир

Предлага се тази статия да се обедини със страницата Етрополски манастир.

На 5 км източно от Етрополе, по северните склонове на старопланинския Черни връх, върху бигорна скала се извисява един от най-красивите български манастири – Етрополският манастир „Света Троица“, известен още с името „Варовитец“.

Икономическото благосъстояние на будните и горди балканджии, стопанският възход на Етрополе като важен рударски център, са предпоставка през XVI в. – XVII в. в града и в манастира „Света Троица“ да възникне и процъфти Етрополската книжовна и калиграфско – художествена школа, която няма аналог по българските земи през тази епоха. Интензивният живот, който е кипял в Етрополската котловина през XVI в. – XIX в. създава условия за широко развитие на книжовна и просветна дейност, която е една от онези духовни крепости, които оставят ярка и трайна следа в историята на българската култура и просвещение.

За древната история на светата обител една от легендите говори, че тук Иван Рилски се установил в търсене на усамотение и покой и основал пустинножителството си в една от пещерите в местността Варовитец. Близостта на това място с будното и активно рударско селище го принуждава да напусне и да отиде в Рила планина, за да бъде далеч от всеки шум и суета. Населението на Етрополе приело мястото за свято и основало там манастира „Света Троица“.

Историята на манастира през ХІІІ в. – XIV в. е свързана с две предания. Първото предание разказва, че манастирът бил посетен от цар Калоян и царица Целгуба, която след убийството на царя станала монахиня именно в манастира „Варовитец“. Оттук после я взел цар Борил. Второто предание разказва, че в Етрополския манастир бил заточен патриарх Василий.

По време на националноосвободителните борби в Етрополския край в манастира голям бунтар и борец за национална свобода бил легендарният за Етрополския край игумен Хрисант, роден през 1834 г. в Трявна. В началото на 1856 г. той напуска родното си място и след кратко послушничество в Етрополския манастир, на 25 март 1862 г. приема монашество под името Хрисант.

През 1867 г. без знанието на манастирското братство, той укрива в килията си някои от ранените четници на Панайот Хитов, участвали в сражението в местността Хаджийца. Той бил известен като народен лечител и самоук „правач“. Много сполучливо лекувал и намествал счупени кости и изкълчвания.

Игумен Хрисант неведнъж е посрещал Апостола на свободата Васил Левски в Етрополския манастир, където и до ден днешен може да се види неговото скривалище.

През есента на 1870 г. Хрисант участва в основаването на местния революционен комитет в къщата на видния етрополец Тодор Пеев, съратник на Ботев и Левски. През 1879 г. игумен Хрисант бил предложен за депутат в Учредителното Народно събрание, но по неизвестни причини отказал. До края на живота си издирвал ръкописи от Етрополската книжовна школа и ревностно пазел богатството на манастирската библиотека. Напуснал този свят на 22 декември 1905 г. тихо и достойно.

До манастира се намира Етрополски водопад „Варовитец“.

Футболният клуб на град Етрополе се казва Чавдар (Етрополе), играе в Трета аматьорска футболна лига.

• „Пеене на пръстените“ – 13 – 14 януари.
• Св. Атанас – организира се през последната неделя на януари. Това е стар тракийски празник, възникнал е през второто хилядолетие преди новата ера, и е съхранен и запазен във времето от етрополци. Свързан е с изпращането на зимата и посрещането на пролетта.
• Петровден – празник на град Етрополе – 29 юни.
• Празник на етрополските зетьове – организира се през 4 г. към края на юни, когато е и празникът на града Петровден.
• Освобождението на Етрополе от османско владичество – 24 ноември.

Родени в Етрополе

• Александър Тацов (1878 – 1940), учител, училищен директор, общественик и историк. Секретар на Столична община 1924 – 1932 г.
• Бончо Василев (1872 – 1937), български революционер и офицер
• Григор Спасов (Гошо или Григорий Спасов) (1838 – 1887), секретар на градския революционен комитет, търговец, книжовник и пръв кмет на Етрополе след Освобождението
• Иван Кючуков (1881 – 1944), генерал-майор, убит от комунистическата власт
• Кръсто В. Реждилов (1884 – ?), революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов^[6]
• Михаил Арнаудов (1848 – 1893), свещеник
• Павел Калпакчиев (1867 – 1929), индустриалец
• Павел Христов (1859 – 1921), български генерал от пехотата
• Симеон Кръстев Арнаудов(1848 – 1868), четник от четата на Хаджи Димитър, загинал в местността Дълги дол до Вишовград.
• Тодор Пеев (1842 – 1904), революционер
• Христо В. Бръмбаров (1847 – 1877), Ботев четник
• Христо Вълчев (1867 – ?), български военен деец, генерал-майор
• Христо Данчев (1886 – 1935), български военен деец, генерал-майор
• Христо Калпакчиев (1864 – 1920), индустриалец
• Христо Ст. Клинков (ок. 1842), Ботев четник
• Христо х. П. Моцов (ок. 1845), Ботев четник
• Христо Ясенов (1889 – 1925), поет

• Александър Герчев (1930 – 1997), лекар-ортопед, професор, член-кореспондент на БАН
• Борис Велчев (1914 – 1995) – политик от БКП, член на Политбюро на ЦК на БКП
• Валентин Петров (1959), генерал от МВР, политик
• Георги Павлов (1921 – 1989), политик от БКП, министър, партизанин
• Димитър Димитров, Началник на НСО(2007 – 2012), кмет на Етрополе
• Михаил Пенчев (1926 – 1996), режисьор
• Христо Христов (1967), разследващ журналист, автор на 5 книги
• Янко Янков (1924 – 1989), кинорежисьор, сценарист и актьор.

Други

• Данчо Кирков (1939 – 2007), културен деец, поет и писател, артист и учител
• Калина Малина (1898 – 1979), поетеса, учителка в града през 1918 – 1921 г.

• Новини от Етрополе и региона
• Карта на град Етрополе
• Официален сайт на община Етрополе – новини, архиви, информация
• Новини и информация за Етрополе Архив на оригинала от 2010-04-08 в Wayback Machine.
• Всичко за и от Етрополе Архив на оригинала от 2006-02-16 в Wayback Machine.
• Туристическо бюро, Етрополе Архив на оригинала от 2010-03-26 в Wayback Machine.
• Туристически портал на Община Етрополе Архив на оригинала от 2009-08-10 в Wayback Machine.
• Снимки от етрополския манастир „Света Троица“

Нормативен контрол NLI J9U LCCN NKC VIAF WorldCat

Портал „География“          Портал „България“