Занаят – Уикипедия

Занаятите включват множество дейности, свързани с ръчното изготвяне на предмети. Те могат да се разделят на традиционни занаяти, при които работата се върши по стара технология, и останалите. Някои занаяти се практикуват от векове, докато други са съвременно изобретение или са резултат от популяризирането на занаяти, първоначално практикувани в много ограничен географски район. Повечето занаяти изискват комбинация от умение и талант, но те могат да бъдат научени на по-базово ниво практически от всеки.

В миналото повечето занаяти са практикувани професионално. Младежите са изпращани при майстор–занаятчия и усъвършенстват уменията си в продължение на години. В края на обучението те вече могат да създадат собствена дейност, прехранвайки се със своите умения. Индустриалната революция и засилващата се механизация на производствените процеси постепенно намаляват ролята на професионалните занаятчии, но за да се избегне този процес е необходимо спирането на вноса на чужди продукти, които да се конкурират с тези на занаятчиите.

Народните занаяти носят в себе си и красота, въображение, и творчество, както и спецификата на различните етнографски области. Те представляват част от културното наследство и като примери за народно майсторство и изкуство трябва да бъдат съхранявани, тъй като са част от националната идентичност.

Днес в България, подобно в много други страни, съществува Закон за занаятите (ЗЗ), чиято основна цел е да уреди „упражняването на занаятите, организацията на занаятчийството и занаятчийското обучение“. Законът е приет от XXXVIII народно събрание на Република България и е в сила от 28 май 2001 г. ^[1]. Според него „Занаят е производство на изделия или предоставянето на услуги, посочени в списък на занаятите съгласно приложение № 1 на закона, по занаятчийски начин.“ (чл. 3, ал. 1). В този списък са посочени 129 занаята.

Създадени са 25 Регионални занаятчийски камари (РЗК), които са членове на Националната занаятчийска камара. РЗК водят регистър на майсторите, калфите и чираците по съответния занаят, а така също и провеждат изпити за придобиване на съответната степен – майстор или калфа. Чираците се обучават в занаятчийски предприятия, които също се вписват в съответен регистър на РЗК. Майсторските и калфенските свидетелства, издадени от НЗК в България са легитимен документ и се приемат почти без изключение във всички страни на ЕС и по света след приравнителен изпит в съответната занаятчийска организация.

Проекти на тема „изкуства и занаяти“ са класна дейност прилагана в началното и средно училище както и в алтернативните образователни системи по света.

По-сложни като степен занаяти са част от формалната, задължителна училищна програма в някои от скандинавските страни и са наричани слойд на шведски, а на финландски – käsityö или veisto. Учениците се учат как да работят основно с метал, текстил и дърво не за целите на професионалното обучение, както е при американските професионално-технически училища. Целта е децата и юношите всеки ден да създават и развиват практически умения, използвайки инструменти и разбирайки материалите, които ни заобикалят, за икономически, културни и екологични цели.

Средните училища, колежите и художествени отдели в университети предоставят избираеми опции за повече изкуства, основани на занаятите в допълнение към предмета „изобразително изкуство“, разлика, която избледнява през годините, особено с възхода на занаятите в студио, т.е. използването на традиционни занаятчийски техники от професионални художници.

Много читалища и училища провеждат вечерни и дневни класове със семинари за възрастни и деца, където могат да се усвоят основните занаятчийски умения в кратък период от време.

• Бижутерия
• Багх щампа от Мадя Прадеш
• Плакатно изкуство
• Калиграфия
• Кръстат бод^[2]
• Плетене на една кука
• Кърпене
• Бродерия
• Сплъстяване
• Плетене
• Плетене на дантела
• Щамповане на кожа
• Ресни^[3]
• Макраме
• Шапкарство
• Гобленов бод^[2]
• Пачуърк–зашиване на различни парчета плат
• Капитониране
• Вмъкване и бродиране на панделка върху панама^[4]
• Килимарство
• Седларство^[5][6]
• Шиене
• Обущарство
• Ситопечатарство
• Предене
• Текстилна графика–изографика
• Гоблен
• Фриволите^[7]
• Тениска с щампа
• Тъкачество

• Украшения направени от благороден метал – сребро, злато
• Украшение направено от или с мъниста
• Дърворезба върху кост (от бик, камила върху рог и т.н.)
• Везани с месинг кокосови черупки – занаят от Керала
• Плочки от рога на бик
• Дърводелство^[8]
• Художествена керамика
• Подкопаване (етап при дърворезбоването)
• Медникарство
• Дърводелство (вкл. копаничарство^[9])
• Правене на къщи за кукли
• Създаване на кукли
• Емайлиране или глизиране на порцелан
• Резбована решетъчна преграда
• Стъкло офорт
• Стъкларство^[10]
• Създаване дизайн на бижута
• Гравиране
• Изкуство от летви^[11]
• Маркетри
• Металообработване
• Мозайка
• Грънчарство
• Куклен театър
• Металопластика
• Макет
• Скулптура
• Стъклопис
• Правене на играчки
• Пирография
• Дърворезба^[12]
• Струговане
• Дървообработване

• Преправяне на книги
• Рисуване на колекционерски карти
• Скулптурно произведение от различни отпадъчни материали
• Подвързване на книга
• Изработване на поздравителни картички
• Колаж
• Деколаж
• Декупаж
• Щамповане върху хартия
• Прегъване на хартията във формата на ирис
• Оригами
• Изкуство от хартия
• Ебру
• Моделиране на хартия
• Папиемаше
• Пергамано
• Книги с изкачащи фигури
• Квилинг
• Гумен печат
• Скрапбукинг

• Кошничарство
• Кукли от царевица
• Флористика
• Ошибана
• Сламарство
• Маркетри

• Фигури от балони
• Декориране на торта
• Украсяване на яйца

• Задруга на майсторите на народните художествени занаяти

• Регионална занаятчийска камара София
• Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Занаят.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Arts and crafts в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​