Лозница (град) – Уикипедия

Лозница
Лозница 43.371481, 26.598731 Лозница
Общи данни
Население	2071 души[1] (15 март 2024 г.)
Надм. височина	214 m
Пощ. код	7290
Тел. код	08362
МПС код	РР
ЕКАТТЕ	44166
Администрация
Държава	България
Област	Разград
Община    – кмет	Лозница Севгин Шукри (ДПС; 2018)
Лозница в Общомедия

Ло̀зница е град в североизточна България, е административен център на община Лозница в област Разград. Населението му е около 2071 души^[1] (15 март 2024).

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Градът е разположен в близост до три областни града, на 19 км северно от Търговище, 20 км южно от Разград, 37 км западно от Шумен и на 36 км източно от Попово.

Квартали и жилищни комплекси на града са: кварталите – Априлци, Възраждане, Лудогорие, Тополите; жилищен комплекс „Найден Кючуков“.

Първото известно име на селището е Кубадън (на турски: кръстопът, възел на 7 пътя) -то е споменато в османски регистър от 24 декември 1573 година. След Освобождението от в селото се заселват българи балканджии, привлечени от богатата природа и удобното разположение. През 1908 година с доброволен труд и средства от по-заможните е построено първото училище, а през 1927 година и християнска църква. При масовите преименувания на населени места с турски имена през 1934 година селото получава името Лозница.

Колективизацията започва през 1947 година с основаването на ТКЗС.

Роденият в Лозница Пенчо Кубадински в продължение на дълги години е сред висшите ръководители на тоталитарния комунистически режим в България и полага значителни усилия за развитието на родното си място.^[2] Традиционно селото е част от Търговищко, но през 1959 година става център на новосъздадена община, включена в Разградски окръг.^[3] На 4 септември 1974 година селото е обявено за град.^[3] По това време е изработен нов устройствен план на населеното място с автор архитект Стойко Дончев от „Земпроект“.^[4] По негов проект са построени и нови обществени сгради – читалище, кино, автогара, спортна зала, здравна служба и сградата на общината. Пощата е по проект на архитект Антония Бранкова, а хотелът – на архитект Ристо Мангов. През 1987 година към общината са присъединени още десетина села, които през 2001 година са върнати в община Търговище.

Численост

Численост на населението според преброяванията през годините:^[5][6]

Година на преброяване Численост 1934 1943 1946 1713 1956 1424 1965 2027 1975 3843 1985 4006 1992 3021 2001 2758 2011 2230 2021 1857

Забележка: През 1971 година към Лозница е присъединено съседното село Ловско, което през 1991 година отново е обособено като самостоятелно селище.

Етнически състав

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[7]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

В града функционират 3 училища, Народно читалище „Пробуда“, детска градина и детски комплекс.^[8]

Функционират две средни и едно начално училище:

• Професионална гимназия по ветеринарна медицина и земеделие „Александър Стамболийски“ (основано през 1962 г.)
• Средно училище „Христо Ботев“ (основано през 1975 г.)
• Начално училище „Васил Левски“ (основано през 1908 г.)

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

В града има 2 храма – джамия и православна църква „Света Параскева“ (построена през 1927 г.).^[9]

Футболен клуб от града е „Вихър“, основан през 1986 г. Той се състезава в А „ОФГ“ Разград.^[10]

В началото на месец септември се провежда празникът на Лозница. Към програмата от 2003 г. насам в Градския стадион се провежда и рали с трабанти.^[11][12]

Лозница е побратимен град с Кючукчекмедже, Истанбул, Турция^[13]

Пенчо Кубадински (1918 – 1995)		Гешо Гешев (1940 – 1999)

Родени в Лозница

• Гешо Гешев (1940 – 1999), български географ
• Йордан Красимиров, национален състезател по свободна борба^[14]
• Пенчо Кубадински (1918 – 1995), политик
• Минко Минков (1938 – 2010), металург и стопански ръководител
• Диян Георгиев Недялков (р. 1974), евроконсултант
• инж. Иван Станчев Пенев (1925 – 2003), заслужил енергетик (БКП)
• Гешо Радоев (1922 – 2015), фронтовак и в двете фази на ВСВ
• Иван Минков Стойчев (1924 – 2010), кинооператор и застраховател

• ((bg)) Официален уебсайт на община Лозница

Портал „География“          Портал „България“

Нормативен контрол NLI J9U LCCN VIAF