Каменар (област Разград) – Уикипедия

Каменар (област Разград)
Кметството на с. Каменар
Каменар (област Разград) 43.467092, 26.628962 Каменар (област Разград)
Общи данни
Население	564 души[1] (15 март 2024 г.) 26,6 души/km²
Землище	21,196 km²
Надм. височина	245 m
Пощ. код	7247
Тел. код	084766
МПС код	РР
ЕКАТТЕ	35715
Администрация
Държава	България
Област	Разград
Община    – кмет	Лозница Севгин Шукри (ДПС; 2018)
Кметство    – кмет	Каменар Ерол Тахсин (независим)
Каменар в Общомедия

Камена̀р е село в Североизточна България, в община Лозница, област Разград, което се намира в близост е до трите големи областни града Шумен, Търговище и Разград. До 1934 г. името на селото е Ташчи.^[2]

Селото се намира на 225 метра надморска височина. В близост до селата Бели Лом, Веселина, Гороцвет и Ушинци. То се намира на 14,53 км източно от Разград, на 32 км от Шумен и на 23 км от Търговище. Селото е на един километър от главния път Русе-Варна. Площта му е 21.196km2 (НСИ). Къщите в село Каменар наброяват 285. Жителите отглеждат добитък, като въпреки че оттук протича река Бели Лом районът е относително беден на водни ресурси.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Селото е възникнало в долината на река Бели Лом в близост до пътя между Шумен и Разград.^[3] През Османския период носи името Ташчи, което запазва до 14 август 1934 г., когато названието е българизирано.

В началото на 19-ти век 5 рода от село Тодювци тръгнали да се преселват в Бесарабия, където могли да намерят свобода от османското иго и земи за обработване.

По пътя за Бесарабия Тодювчани спрели в село Ташчи (Каменар) за почивка.

От книгата на Петранка Дацкова "Големият Дацков род" (вестник ”Лознишка искра”) виждаме информация за Каменар:

родовете, които спрели за почивка в селото били 5: Манджукови, Караниколови, Карастоянови, Лазарови и Тоцеви.

Установили се на моста на село Ташчи. Сложили каруците си в кръг, а сами се разположили вътре в кръга. Турски съгледвачи на местния бей дошли да видят странниците. След наблюдения се върнали при бея и разказали за видяното. Годината се случила урожайна, затова беят предложил на пътниците да съберат реколтата му. Тодювчаните се съгласили и почнали работа.

След няколко дена работата била свършена. Турският началник, като видял уменията на дошлите балканджии, предложил на родовете да се заселят в селото му и да му работят, като обещал да им даде земя за обработване. Старейшините на родовете се съгласили.

Друго доказателство, че преселниците от Тодювци се заселвали в Каменар е фактът, че главната улица в селото се казва Тодювци.

Първите, които стигнали в Каменар от Лазаровия род, били Лазар (1800 - 1905) и брат му Филип. Лазар бил казанджия в село Каменар.

Благодарим за информацията на:

- Петранка Дацкова (заслужил деятел на културата, носител на орден „Кирил и Методий“, I и II степен, първият носител на наградата „Никола Икономов“ в Разград).

- Атанас Лазаров (брат на Райна Лазарова - културен деятел в Каменар).

Численост на населението според преброяванията през годините:^[4][5]

Година на преброяване Численост 1934 1251 1946 1206 1956 1084 1965 958 1975 827 1985 668 1992 595 2001 554 2011 494 2021 378

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[6]

Кметството се намира в центъра на селото и е еднотажна сграда в която се намират канцеларията на кмета, кабинет на секретарката и на полицая.

От 15 септември 2008 г. със ЗАПОВЕД № РД-14-462 от 19 август 2008 г.на Министъра на образованието и науката поради трайна тенденция на намаляване броя на децата, довела до невъзможност за формиране на паралелки в рамките на нормативно определения минимум и прилагането на системата на делегираните бюджети местното начално„Хаджи Димитър“ е закрито.

В същата сграда задълго се помещава и детската полудневна градина „Слънце“, която първоначално е поставена под ръководството на ОУ „Христо Ботев“ в село Гороцвет и в нея се обучават средно 25 деца на година. По-късно градината е изместена в специално отделена зала на местното читалище.

В читалището има групи с български и турски фолклор. В селото има новосъздадена група за народни песни. Библиотеката се намира в сградата на читалището на центъра. В селото има 3 детски площадки.

В селото има пощенска станция, като пощенския код на селото е 7247, телефония е 084766 а телефонния от чужбина от 0035984766. Пощенската станция обслужва гишета на Е-on, БТК, Виваком и Български пощи. Работното време е от 07.00 – 12.00 ч. Сградата е едноетажна и е близо до центъра.

В селото има лекарски кабинет който е в самостоятелна сграда на два етажа (сградата на бившата Здравна служба).

Постоянните жители на селото са около 560 души. От тях 89% изповядват мюсюлманската, а останалите 11% християнската вяра. В селото има църква „Свети Дух“, която редовно празнува своя празник и една джамия, като двете се управляват от религиозните настоятелства в град Лозница.

• 15 юни – Общоселски събор
• 30 май – Празник на селото

• Асен Дацев (1911 – 1994), физик, академик

Известни учители и директори в селото

• Билка Александрова Савова – р.1925 – учител
• Георги Йорданов Ненков – р.1892 – директор на местното училище, художник
• Тодор Иванов Савов /1927 – 1998/ – директор на местното училище
• Фатме Ахмедова – р.1959 – детска преподавателка
• Неда Стефанова Тодорова – дългогодишен преподавател в местното училище и детска градина
• Цветанка Василева – дългогодишен директор на местното училище
• Румяна Бечева
• Иван Бидев – р.1918, починал 2009, счетоводител
• Атанас Лозанов – доц.инж. общественик, просветител и културен деятел
• Георги Узунов – р. 1892 – кукловод
• Никола Узунов – общественик и просветител
• Радослав Деков – директор
• Петранка Дацкова – културен деятел,
• Райна Лазарова – създател на състав за автентичен фолклор носител на множество златни медали от районни, окръжни и републикански прегледи на худ. самодейност, многократен носител на златни медали от Копривщица. организирала първата връзка със с. Тодювци-Еленско, откъдето идват създателите на селото, организира асфалтирането и телефонизирането на селото, композитор и текстописец на много песни, водила предавания за фолклора по радио „Христо Ботев“ със собствено музикално лого, най-добрата перукерка в Европа за 1970 г.
• Янаки Атанасов Лазаров – въвел за първи път химическо и електрическо къдрене в Разград, създател на шахклуба.
• Йордан Узунов – спортен журналист.

Портал „География“          Портал „България“