Шипка (град) – Уикипедия

Шипка
Шипка 42.712699, 25.333184 Шипка Шипка
Общи данни
Население	1253 души[1] (15 март 2024 г.) 33 души/km²
Землище	37,988 km²
Надм. височина	650 m
Пощ. код	6150
Тел. код	04324
МПС код	СТ
ЕКАТТЕ	83199
Администрация
Държава	България
Област	Стара Загора
Община    – кмет	Казанлък Галина Стоянова (ГЕРБ; 2011)
Кметство    – кмет	Шипка Василка Панайотова (ГЕРБ)
Шипка в Общомедия

Шипка е град в Южна България, област Стара Загора, Община Казанлък. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 1259 души по настоящ адрес и 1262 души по постоянен адрес.^[2]

Град Шипка е разположен в подножието на Стара планина на 650 м надморска височина. Той се намира на 12 км от гр. Казанлък.

Град Шипка е селище, съществувало още от 11 – 6 век пр.н.е., когато българските земи са населявани от траките. Периодът 6 – 2 век пр.н.е. се смята за период на разцвет на тракийската култура. Множество останки от този период има в района на Шипка, Казанлък и близките селища. През 1 в. тракийските земи са покорени от римляните.

Когато през 1396 г. България попада под османско владичество, селището Шипка е създадено с цел охрана и поддръжка на прохода. По време на османската власт Шипка е горена три пъти от турците. Вследствие на разрушението една част от населението на Шипка бяга по протежението на Балкана и се заселва в Провадийско, където създава селото Нова Шипка. Друга част от населението бяга и се заселва в с. Шейново/Казанлъшко/. На връх Шипка /точното географско название на върха е Свети Никола/ са водени едни от най-важните битки за Освобождението на България. Храм–паметник „Рождество Христово“ е построен в памет на руските воини и българските опълченци, загинали в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г. В криптата на храма са разположени гробове с костите на загиналите руски войни и български опълченци.

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Шипка са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[3]

В последните години на Третото българско царство в селото е регистрирана дейността на 478-ма бранническа дружина.^[4]

Селището е обявено за град на 23 август 1977 г. по случай 100 години от Освобождението на България от османско владичество.^[5]

Численост

Численост на населението според преброяванията през годините:^[6]

Година на преброяване Численост 1934 2390 1946 2200 1956 2142 1965 1996 1975 2000 1985 1793 1992 1734 2001 1492 2011 1336 2021 1233

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[7]

Религията, която се изповядва в града, е източноправославното християнство. В гр. Шипка никога не е имало население от друга религия. По времето на Османската империя е издаден ферман от султана, който забранява на турските войски да пренощуват в с./дн. град/ Шипка. В замяна на това местното население е било задължено да поддържа пътя през Шипченския проход и да упътва преминаващите през него войски и товари. Поради тази причина в гр. Шипка живее само население с източноправославно вероизповедание.

• Връх Свети Никола (Шипка) – връх в Стара планина с надморска височина 1326 метра, разположен на изток от Шипченския проход. До 23 ноември 1951 г. върхът носи името „Свети Никола“, а след това до 7 октомври 1977 г. – връх Столетов. Върхът символизира героизма и самопожертвувателните усилия за освобождението на България от Османско владичество.
• Храм-паметник „Рождество Христово“, построен в памет на руските войни и българските опълченци, загинали на върха по време на Руско-турската война (1877-1878) г. Той е един от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз: отворен е за посещения от 8:30 до 17:30 ч., има печат на БТС.
• Църква „Успение Богородично“, построена през 1844 г. Храмовият празник (15 август) се чества като празник на града.^[8]
• На изток от Шипка се намира историческият връх Хаджи Димитър. През 1868 г. в подножието му загива войводата Хаджи Димитър, водил бой с османската армия, начело на малка чета. На върха се намира Паметникът на Бузлуджа, символ на социализма в България.
• Гробница в могилата Оструша, култово-гробищен комплекс с площ 100 m².
• Гробница в могилата Голяма Косматка, една от най-величествените тракийски гробници, където е открита широко известната златна маска, както и бронзова глава, предполагаемо на цар Севт III, владетел на Севтополис.

• Иван Шипкалията (? – 1867), български революционер, знаменосец на Филип Тотю
• Дянко Караджов (1856 – 1938), български офицер и общественик
• Дечко Караджов (1859 – 1909), български офицер, генерал - майор
• проф. Генчо Кръстинов – основоположник на сърдечносъдовата хирургия в България
• Добри Карталов – антифашист
• Пеньо Чернеолу (ок. 1800 – 1867) – хайдутин
• Христо Патрев (1848 – 1876) – войвода от Априлското въстание
• Иван Караиванов (1954 – 2015) – шоумен и поп певец (Българския „Том Джоунс“)
• Иван Христов Карацанов (1916 – 2005) – антифашист, дипломат, дългогодишен посланик на НРБ в Етиопия, Австрия, Сомалия и Афганистан. Завършва Висшето училище за световна търговия във Виена.
• Виктория Христова Карацанова (1976-) – историк, археолог и музеен работник.
• Емил Тонев (1964 – ) – писател, журналист, сценарист на филма „Граница“.
• Иван Косеков р 1935 г. – минен инженер, проектант на мини „Марица изток“.
• Цанко Христов Карацанов (1927 – 2012) – антифашист, подполковник от Българската армия, краевед, автор на няколко книги за видни родове в гр. Шипка.
• Цанко Пенев Карацанов (1937 – 1989) – художник, изобретател, старши научен сътрудник, доктор по млечно – вкусова промишленост и автор на редица научни изобретения в областта на млякото и млечната промишленост.
• Тошка Минчева Гиргинова (1935 – 2008) – прокурор и адвокат, председател на дружество „Темида“ към СЮБ. Член на УС на Съюза на независимите български писатели. Автор на книгите – „Извор от сърцето“, „След тебе щом следа остава“, „Житейски истории“, „Времето отмерва време“, „Да те закука кукувица“, „Горчиви въздишки“, „Търси се ключ“.
• Боян Чомаков (1876 – 1952) – учител и общественик, съратник на Чудомир. Написал историята на град Шипка.

• Иван Вазов. Опълченците на Шипка от „Епопея на забравените“.
• Яна Язова. Шипка, трета част от трилогията „Балкани“.
• Пенчо Доксанлиев. Бащино огнище, Шипка хайдутлу.
• Китов, Г. Нови паметници на тракийската култура от могилния некропол Шипка-Шейново. – В: Севтополис. С., 1993, 105 – 113.
• Китов, Г. Тракийски гробнично-култов комплекс в могила Оструша край Шипка. – Проблеми на изкуството, 1994, № 4, 13 – 27.
• Kitov, Georgi, Nikola Theodossiev. New Data on Thracian Archaeology and Religion from the Tumuli near the Villages of Shipks and Sheynovo in the Kazanluk Region (Preliminary publication). – Thracia, 11, 1995. Studia in honorem Alexandri Fol,
• Петкова, Т. За стенописите под могила Оструша. – Минало, 2005, № 2, 5 – 11.
• Външни препратки

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Шипка.

• Снимки от храм-паметника „Шипка“
• Снимки от паметника „Шипка“ на връх Столетов

Портал „География“          Портал „България“