Атанас Пантев – Уикипедия

Атанас Атанасов Пантев е български офицер (полковник) и юрист.

Роден е на 16 февруари 1892 г. в Белоградчик. През 1913 г. завършва Военното училище в София. Участник във войните за национално обединение. Започва служба в трети пехотен полк. От 1930 г. е командирован в Пловдивския военен съд, а от 1931 г. е постоянен негов член. През 1932 г. е командирован като военен следовател в Софийски военен съд, а на следващата година става постоянен член на Софийския областен военен съд. През 1935 г. става юрисконсулт в Министерството на войната.^[1] От 1938 г. е председател на Пловдивския военен съд. През 1939 г. е началник на Военносъдебно отделение.

По времето на пакта Молотов – Рибентроп, по препоръка на Любомир Лулчев, Борис III го назначава за Директор на полицията за провеждане на по-твърда линия към англофилската опозиция и по-неутрална към комунистите. Председател е на Софийския военно-полеви съд. Поддържа дейни връзки с германски официални и тайни служби, като от началото на 1941 г. споделя критиките срещу Борис III и правителството, че не са заели полагаемото място на България във Втората световна война на страната на нацистка Германия.^[2] Осъжда на смърт за въоръжена противодържавна дейност полковника от Червената армия Цвятко Радойнов и още 17 комунистически функционери по дела 168/42 г. и 133/42 г.. Пенсионира се в 1942 г. и става адвокат. Ползва се с влияние сред нацистките среди.

Атанас Пантев е убит в поредицата атентати, организирани от бойните групи на Българската комунистическа партия, ръководени от Славчо Радомирски, при която загиват също генерал Христо Луков и народния представител Сотир Янев. Той е застрелян на 3 май 1943 г. във входа на кооперацията на булевард „Адолф Хитлер“ (днес „Евлоги Георгиев“) №52, в която живее. Убийството е извършено от Величко Николов и Митка Гръбчева, прикривани от Виолета Якова и Леон Калаора.^[3]

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. е посмъртно съден и най-изненадващо оправдан от т.нар. Народен съд.^[4]

• Подпоручик (22 септември 1913)
• Поручик (5 октомври 1916)
• Капитан (1919)
• Майор (31 октомври 1930)
• Подполковник (1 ноември 1934)
• Полковник (1 ноември 1938)

• Анна Заркова, Черни ангели убиха невинни хора – тази част от историята ни трябва да се прочете, в. „Труд“ – 16 септември 2010. Архив на оригинала от 2010-12-09 в Wayback Machine.
• Поля Мешкова, Диню Шарланов, Българската гилотина – Тайните механизми на народния съд, Cофия 1994 г.

• Портал „Военна история на България“