Балкански – Уикипедия
Балкански | |
Гимназисти пред селската църква, 1940 | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 271 души[1] (15 март 2024 г.) 8,48 души/km² |
Землище | 31.958 km² |
Надм. височина | 217 m |
Пощ. код | 7265 |
Тел. код | 08319 |
МПС код | РР |
ЕКАТТЕ | 02467 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Разград |
Община – кмет | Разград Добрин Добрев (независим политик; 2023) |
Балкански в Общомедия |
Балка̀нски е село в Североизточна България. То се намира в община Разград, област Разград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Балкански е разположено на 15 km от град Разград. Землището му на изток граничи с това на областния град, на север с това на Осенец, а на запад и юг - съответно с Костанденец, Помощица и Благоево. Свързва се с републиканската пътна мрежа посредством Републикански път III-2004. Релефът е хълмист, а селището е от редичен поселищен тип, разположено по поречието на реката Калфа дере, приток на Бели Лом.
История
[редактиране | редактиране на кода]Археологически паметници в района на селото сочат, че той е населяван от предисторически времена. Откритите в местността Ялията на 3 км южно от селото находки са от Каменната ера. През 1914 Карел Шкорпил съобщава за две могили в долината на Калфа дере, в участъка на които по-късно са разкрити останки от сложна конска сбруя и двуколесна бойна колесница от тракийски произход. Останки от антично селище, в което са открити и римски монети, са идентифицирани в местността Беджина. На 4 км в югоизточна посока са разкрити останки от зидове, керамика, вотивни изображения на Юпитер и Юнона, колективна монетна находка от управлението на Констанций I Хлор до това на Констанций III. Последните навеждат изследователите на заключението, че е разкрито селището Мансио Маскиобрия. През 1920 Анание Явашов разкопава могилата „Гювенджа“ и съдейки по направените находки също счита, че тя е била селищна и е спирка на римския път от Никополис ад Иструм до Абритус. Каменни фрагменти от античните градежи са използвани за строеж на стопански постройки от местните жители до началото на XX век.
Според Явашов, който цитира османски ръкопис на Хасан Бей-Заде от 1383 г. районът на Разград и околоните селища е завладян от с много жестокост от Али паша Джандарлъ и неговите бойни командири Туган бей и Яхши бей. През османския период селото носи названието Дермен Калфа кьой и Мустафа Халифе. Според местни краеведи, цитиращи османски документи от 1573 и 1678 тези названия сочат, че наред с овцевъдството, в района на селото е развито и воденично дело. Между 1934 и 1950 г. селото се нарича Телец.[2] Според устните традиции и запазените обичаи се счита, че населението на село Балкански са балканджии, преселили се от Троянския и Еленския балкан. Съществуват девет селски махали – Централна, Сърт махала, Дяновска, Габровска, Сиврийска, Шекер, Тончовска, Царска и Таралеж махала.
- Гимназисти от Балкански и други селища под строй преди час по химия в Разград, 1939
- Гимназисти отбелязват Димитровден в селото, 1941
- Курс по птицевъдство в село Телец, ок. 1950
- Честване на 50-годишен юбилей на родените през 1924 в селото, 1974
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]
|
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 247 | 100.00 |
Българи | 219 | 88.66 |
Турци | 3 | 1.21 |
Цигани | 6 | 2.42 |
Други | ||
Не се самоопределят | ||
Неотговорили | 17 | 6.88 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]В селото се изповядва Източноправославно християнство, като местния храм „Свети Димитър“ е изграден и осветен през 1897. Основна заслуга за това тогава имат свещеникът Илия Поптодоров, кметът на селото Радан Христов и уста Тодор Тончев.[6][7]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Военният паметник в центъра на село Балкански засвидетелства почит към загиналите войници-жители на селището в Балканските войни (1912 – 1913 г.), Първата световна война (1914 – 1918) и Втората световна война (1939 – 1945).
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Празникът на селотo е на Димитровден,[8] когато се провежда и местния събор. С местно значение също се празнуват Бабинден и Трифон Зарезан.
Кухня
[редактиране | редактиране на кода]Супа от черен боб (бакла), картофи с ориз, баница и др.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Илия Николов Попилиев и съпругата му Гизела Фишер – дарители на църквата и на местни краеведски издания.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Георги Рашков Георгиев, История на село Балкански.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Държавна агенция „Архиви“ - ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 105, л. 155
- ↑ „Справка за населението на село Балкански, община Разград, област Разград, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 15 ноември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Razgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 15 ноември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 ноември 2018. (на английски)
- ↑ ekip7.bg
- ↑ rusenska-mitropolia.bg
- ↑ dunavmost.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно село Балкански
|