Дряновец (област Разград) – Уикипедия

Дряновец
Дряновец 43.599754, 26.377878 Дряновец
Общи данни
Население	898 души[1] (15 март 2024 г.) 18,6 души/km²
Землище	48,24 km²
Надм. височина	183 m
Пощ. код	7268
Тел. код	084718
МПС код	РР
ЕКАТТЕ	23902
Администрация
Държава	България
Област	Разград
Община    – кмет	Разград Добрин Добрев (независим политик; 2023)
Кметство    – кмет	Дряновец Атанас Атанасов (ГЕРБ)
Дряновец в Общомедия

Дря̀новец е село в Североизточна България. То се намира в община Разград, област Разград.

Селото отстои на 17 km на северозапад от Разград. Разположено е на 190 m надморска височина в долината на река Бели Лом, която тече в северната част на селото. През източната част на селото протича малката рекичка Мандалина, водещо началото си от едноименния извор-чешма. Мандалина е ляв приток на Бели Лом. Климатът е умерен. Почвите са алувиално-ливадни и сиво кафяви горски. Температурите през зимата варират до 15 – 16 °C под нулата. През лятото достигат 39 – 41 °C.

Според археологическите свидетелства в землището на Дряновец се състои битката при Абритус, едно от най-големите военни сражения през III век.^[2]

Карел Шкорпил цитира пътешественика Карстен Нибур и идентифицира посоченото от него средновековно селище „Stranoviza“ с Дряновец. Останки от този период – трасе на крепостна стена или вал от североизток и изток, са открити в укреплението „Чуката“ източно от селото.^[3]

Късноантична крепост и може би римска, пътна станция Tilicium/Тилициум се намира на 1.41 km югоизточно по права линия от центъра на село Дряновец. Изградена е на нос, издължен в посока север-юг. От запад, юг и изток е ограничен от Суха река. Обекта е с приблизителни размери 220х50 m и е най-достъпен от север, където освен крепостна стена има издълбан и ров. Обектът е бил част от римската провинция Втора Мизия, като източно от него минава границата с провинция Скития. Укреплението е наследник на голямо римско селище, което се е намирало северно от него. Същото е населявано и през VIII-X век. От запад на твърдината минава античния път „Дуросторум“- „Анхиало“ през „Дюлинския проход“. Вероятно северно от него е тръгвало отклонението „Дуросторум“-„Одесос“.

Численост на населението според преброяванията през годините:^[4][5]

Година на преброяване Численост 1934 2729 1946 2536 1956 2208 1965 2050 1975 1735 1985 1246 1992 1176 2001 907 2011 628 2021 587

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[6]

• Читалище „Напредък“, основано 1922 г.,
• Здравна служба,
• Основно училище „Христо Ботев“, основано през 1860 г., закрито през 2008 г.

Етнографските изследвания показват, че по състав облеклото на капанското населениеспадат към широко разпространени в страната мъжки и женски носии. Женската капанска носия е съставена от риза и две престилки, представлява регионална разновидност на срещаното в цялата Дунавска равнина женско двупрестилчено облекло. В етнографската литература мъжкото капанско облекло се определя като облекло от чернодрешен тип въз основа на тъмния цвят на връхните мъжки дрехи. На фона на това облекло се очертават определящите го местни особености.

В състава на капанското женско облекло влизат дрехи, които са задължителни за носене от жените във всички възрасти и случаи. Те образуват неговата основа, без която носията не може да съществува. Такива части са ризата, пещималът, престилката и поясът. Освен тях при промяна на възрастта или семейното положение на жената, както и при различни сезони и битови потребности в капанската носия се включват редица допълнителни части. С тях съставът ѝ става значително по-богат и разнообразен.

Както при носиите от останалите райони на страната основният състав на капанското мъжко облекло се образува от риза, гащи и пояс. Към него в зависимост от сезона, семейното положение и възрастта се прибавят различни по вид връхни дрехи, принадлежности за обуване и калпак.

Съборът в Дряновец е на 24 май.

• Цони Гергев Механджиоглу (1843 – 1905) – депутат в Учредителното Народно събрание в Търново – 1879 г.

• подпоручик Антон Ст. Балканджиев, връх Китка, Брегалнишка битка, Междусъюзническа война
• мл. подоф. Неделчо М. Маринов, село Петра, Лозенградска операция, Балканска война
• мл. подоф. Велчо Д. Велчев, Равна нива, Междусъюзническа война
• ефрейт. Илия Сл. Чолев, Караагач, Балканска война
• ефрейт. Матю М. Шарабчиев,
• редн. Стоянь Д. Тиханов, връх Китка,
• редн. Пенко Г. Лазаров,
• редн. Стойчо Ив. Минчев,
• редн. Руси Д. Т. Цонев, с. Петра,
• редн. Стоян Ив. Исперев,
• редн. Ангел К. Т. Иванов, с. Татар кьой,
• редн. Цоню Ц. Чолев, с. Колиба,
• редн. Гавраил Хр. Димов, с. Ермени кьой,
• редн. Димитър Ал. Сандолов,
• редн. Кюран П. Т. Цонев, с. Бабатчую,
• редн. Рахчо Д. Рахов, с. Караагач,
• редн. Стоян Ст. Писев,
• редн. Павел Драганов, Лозенград,
• редн. Ивань Д. Локмаджиев, Мал. Камак,
• редн. Руси Ив. Мирчев, връх Султантепе,
• редн. Димитър М. Марков, гр. Чорлу,
• редн. Николай В. Матев, Черкезкьой,
• редн. Ивань Т. Терзиев, гр. Пазарджик,
• редн. Нако Д. Вълчев, Равна нива,
• редн. Васил М. Фъчиджиев, с. Ендже-Каракьой,
• редн. Цоню Д. Василев, Бунархисар, Люлебургаско-Бунархисарска операция, Балканска война.

През 1951 г. е основан футболен отбор „Тракторист“ преименуван след това последователно на „Бели Лом“ и „Евгений“, а същестувал до 1989 г. Днес в Дряновец играе домакинските си срещи футболен отбор „Бели Лом 2015“.^[7]

• В Общомедия има медийни файлове относно село Дряновец

Портал „География“          Портал „България“