Балхаш – Уикипедия

Балхаш Балқаш Көлі
— солено, безотточно —
Спътникова снимка на езерото Балхаш
Местоположение в Казахстан 46.540833, 74.878889
Местоположение	Казахстан
Координати	46°32′27″ с. ш. 74°52′44″ и. д. / 46.540833° с. ш. 74.878889° и. д.46.540833, 74.878889
Притоци	Или, Каратал, Аягуз, Лепси
Дължина	605 km
Ширина	от 9 до 74 km
Площ	17 – 22 хил.km2[1]
Дълбочина	5,8 m (средна) 26,5 m (максимална)
Воден обем	1123[1]
Надм. височина	341 m
Водосб. басейн	501 000 km2[1]
Острови	Басарал, Тасарал
Балхаш в Общомедия

Балха́ш (на казахски: Балқаш Көлі) е безотточно полусолено езеро в югоизточната част на Казахстан, второто по големина солено езеро в света (след Каспийско море) и 14-ото по площ. Уникалността на езерото е в това, че то е разделено чрез тесен проток на две части с различни химични характеристики на водата – в западната част тя е сладка, докато в източната е солена.^[2] Източната част е около 1,7 пъти по-дълбока от западната. Най-големият град, разположен на брега на езерото, също се нарича Балхаш.

Езерото административно попада в три области на Казахстан: Алматинска, Жамбълска и Карагандинска област. Макар размерът на езерото временно да нараства, има опасения, че то става все по-плитко, поради опустиняване на региона и промишлена дейност.

Първите историко-географски сведения за езерото се появяват при китайците, които имат контакт със Средна Азия. През 607 г. са съставени карти на 44-те държави, които съществуват по това време в Средна Азия, но никоя от тях не се запазва до днес. От 8 век територията от езерата до Тяншан става известна като Седморечие, където се смесват културите на номадите (тюрки и монголци) с тези на уседналите народи на Средна Азия.^[3]

Александър фон Хумболт вярва, че езерото Балхаш е било известно на китайците под името „Си Хай“ („Западно море“). Тюрките и монголците го наричат Ак Денгиз („Бяло море“). Казахите наименуват езерото „Тенгиз“ („море“).^[4]

През 18 век „Тенгиз“ се появява на няколко карти: в издадена през 1716 г. карта на шведския офицер Йохан Ренат Густав,^[5] както и в „картата на Русия и Велика Татария“, съставена от капитан Филип Йохан фон Страленберг и издадена през 1730 г. в Стокхолм. През 1834 г. астрономът Василий Фьодоров определя точното местоположение на Балхаш и частично заснима бреговете му,^[4], а в периода от 1837 до 1843 г. са проведени няколко експедиции в района на езерото, изучени са бреговете му и се провежда пробен риболов, който показва отсъствието на деликатесни есетри и незначителен улов, в сравнение с рибната промишленост на езерото Зайсан. Експедиция от 1851 – 1852 г. изучава дълбочините на езерото и възможността за плаване в него.^[6] По времето на китайската династия Цин езерото е северна граница на китайската държава, но през 1864 г. в съответствие с руско-китайско съглашение Балхаш и прилежащите към него територии се прехвърлят на Руската империя.^[7] В периода 1850 – 1860 г. Балхаш и река Или са изследвани от казахския учен Чокан Валиханов, който указва сходствата в произхода и историческото образуване на Балхаш и Алакол.^[8]

Голям принос за изследването на езерото прави руския географ Лев Семьонович Берг. През 1900 – 1906 г. Туркестанският отдел на Руското географско дружество му поръчва да проведе географо-хидроложко изследване на Аралско море. В хода на експедицията Берг доказва, че Балхаш лежи зад пределите на Арало-Каспийския басейн и че те не са били съединени в миналото. Също така той достига до извода, че Балхаш не пресъхва и водата в него е прясна. Поради бедността на фауната в езерото, той прави извод, че водоемът е по-скоро млад.

Езерото е остатък от древното Ханхайско море, някога заемащо цялата Балхаш-Алаколска котловина. Площта му е около 16 хил. km² (2000 г.),^[9] което го прави най-голямото езеро, изцяло разположено на територията на Казахстан. Надморската му височина е около 340 m. Дължината му е 605 km, а ширината му се изменя от 9 до 19 km в източната част до 74 km в западната. Общата дължина на бреговата линия е 2385 km.^[10] Западната част е относително плитководна и сладководна, а източната е с по-дълбока и по-солена вода.^[11] Дълбочината на пролива, съединяващ двете части, е около 6 m.^[2]

С цифри са обозначени по-големите полуострови, острови и заливи:

Полуостров Саръесик, разделящ езерото на две части и протока Узънарал Полуостров Байгабил Полуостров Балай Полуостров Шаукар Полуостров Кентубек Острови Басарал и Ортаарал Остров Тасарал Залив Шемпек Залив Саришаган

Западните и северните брегове на Балхаш, до които се спускат разклоненията на Казахската хълмиста земя са високи (20 – 30 m) и скалисти, съставени от палеозойски скали, с ясно изразени следи от древни езерни тераси. Южните брегове от залив Карашаган до делтата на река Или са ниски (1 – 2 m) и песъчливи, периодично наводнявани, обрасли с гъста тръстикова растителност, а на места се срещат хълмове с височина 5 – 10 m.^[8] Бреговата линия е разчленена от многобройни заливи. Големите острови са малко, като най-големите са Басарал и Тасарал. Общият брой на островите е 43, като тяхната обща площ е около 66 km²,^[12] но с понижението на водното ниво се образуват нови острови, а площта на вече съществуващите се увеличава.^[13]

Климатът в района на езерото е пустинен. Средната юлска температура е 24 °C, а средната януарска около -8 °C. Годишната сума на валежите е 131 mm, а относителната влажност на въздуха е 55 – 60%.^[14] Средногодишната скорост на вятъра е 4,5 – 4,8 m/s. Над западната част преобладават северните ветрове, а над източната – североизточните. И едните и другите предизвикват постоянно силно вълнение в езерото. Високата лятна температура на въздуха, ниската влажност и силните ветрове способстват за голямото изпарение, което се колебае от 950 mm в прохладни години до 1200 mm в засушливи.^[1]

Температурата на водата на повърхността на езерото варира от 0 °C през декември до 28 °C през юли. Езерото замръзва ежегодно и е покрито с лед от ноември до април.^[15]

Най-високо езерно ниво се наблюдава през юни и юли, когато се топят снеговете и ледовете в околните планини. Средногодишната амплитуда на нивото на езерото, в резултат от многогодишните наблюдения съставлява 3,2 m.^[1]

Балхаш е полусладководно или полусолено езеро. Химеческият състав на водите му зависи от особеностите на хидрографията на водосборния му басейн. Далече вдаващият се в езерото полуостров Саръесик го разделя на две различни една от друга в хидроложко отношение половини – западна и източна, съединени с тесен (ширина 3,5 km) проток Узънарал. Минерализацията на водата и съдържанието на сол в западните и източните части са много различни, което се обяснява с вливането в западната му част на голямата река Или, внасяща в езерото ежегодно до 73 – 80% от постъпващите в него води (около 23 km³). Водата в западната част е почти прясна (0,74 g/l), по-мътна (прозрачност до 1 m), с жълто-сив цвят. Източната част е солена (5,21 g/l), прозрачна (до 5,5 m), с цвят от син до изумрудено-син. Обща средна минерализация на водата 2,94 g/l. Теченията в езерото са основно ветрови, като в западната част има постоянно кръгово точение.^[1]

На бреговете на езерото растат върби, от Poales: Phragmites australis, Typha angustata, както и няколко вида Scirpus, сред които ендемита Scirpus kasachstanicus. Под водата растат няколко вида от родовете Myriophyllum и Potamogeton. Фитопланктонът, чиято концентрация през 1985 г. достига 1,127 g/l, е представен от многобройни видове водорасли.^[16]

Фауната на езерото в миналото е богата, но от началото на 1970-те години биоразнообразието започва да намалява, поради влошаването на качеството на водата. Дотогава бентосът е представен от мекотели, ракообразни и водни насекоми. Зоопланктонът, чиято концентрация през 1985 г. е 1,87 g/l, също е бил обилен, особено в западната част. В езерото има около 20 вида риба, от които 6 са местни (Schizothorax pseudoksaiensis, S. argentatus, Perca schrenkii, Nemachilus strauchi, N. labiatus и Phoxinus poljakowi), а останалите са внесени. Основните промишлени риби са шаран, распер и Sander.^[16]

Тръстиката, обилно растяща на южния бряг на езерото, особено около делтата на река Или, е служила за отлично убежище за птиците. Изменението на хидроложкия режим води до деградация на делтата на Или – от 1970 г. насам нейната площ се е смалила от 3046 до 1876 km², в резултат на което водно-блатните земи са се съкратили. Усвояването на земята, използването на пестициди и прекомерната паша също повлияват отрицателно на биоразнообразието на басейна. В горите на делтата до 20 век живее каспийския тигър, който се храни с дивите свине там. През 1940-те години в долината на Или е аклиматизирана внесената от Канада ондатра.

Балхаш попада в ареала на големия корморан, мраморната патица, колхидския фазан, скалния орел и Egretta.^[17]

Най-големият населен пункт на брега на езерото е град Балхаш (ок. 80 хил. души). Градът е разположен на северния бряг, а неговото градообразуващо предприятие е Балхашкият металургичен комбинат. Голямо находище на мед, открито през 1928 – 1930 г., се разработва в селищата на север от езерото. На западния бряг на езерото, в района на град Приозьорск, са разположени много военни обекти, построени по съветско време. Във военното селище Балхаш-9 между град Балхаш и Приозьорск са разположени радиолокационни станции на системите за предупреждение за ракетно нападение „Дарял-У“, „Днепър“ и „Днестър“. На запад от селището Саръшаган е разположен полигон на противоракетната отбрана, а на юг, в залива Кашкантениз, се е намирал изпитателен полигон за лазерно оръжие Тера-3. Южният бряг на езерото почти не е заселен.

Почивният потенциал на езерото привлича някои туристи. Изградени са няколко пансиона. В рамките на движението за съхранение на езерото се провеждат различни спортни мероприятия.^[18][19]

Въпреки сравнителната бедност на фауната, икономическото значение на Балхаш се базира на риболова и развъждането на риба, което започва през 1930-те години.^[2] През 1960-те години вече се добиват 30 хил. тона риба годишно. Уви, през 1990-те години уловът спада до 6,6 тона риба годишно. Намаляването на улова се обяснява с отсъствието на програми по възпроизвеждането на рибните ресурси, както и с широко разпространеното бракониерство.^[17]

Още от съветско време се правят опити да се реши проблема с енергоснабдяването в югоизточната част на Казахстан: разработен е план за строителство на електроцентрала на брега на Балхаш. През 1979 г. е избрана строителна площадка за строежа на Южноказахстанската ТЕЦ и е основано селището Улкен, но след известно време строителните работи са спрени. През 1997 г. е решено площадката да се използва за построяването на АЕЦ,^[20] но протестите на еколозите и местните жители^[21] отново спират плана. Така в края на 2008 г. правителството приема решение за строежа на ТЕЦ Балхаш.^[22][23]

По езерото Балхаш и в долното течение на река Или се осъществява редовно корабоплаване. Флотът се използва основно за риболов и превоз на риба, но и за транспорт на минерално-строителни суровини и селскостопанска продукция. Поради недостатъчно финансиране, работите по задълбочаване на езерото чрез изкопаване на дъното са сведени до минимум, което не позволява използването на съдове с голям тонаж в повечето участъци на езерото.

Плаването в езерото е организирано през 1931 г. – в град Балхаш са доставени два парахода и три баржи.^[24] Към 2004 г. в басейна на Балхаш и Или се експлоатират 87 съда, от които 7 пасажерски, 14 товарни и 15 буксирни.

Съществуват сериозни опасения относно екологичната ситуация на езерото, особено що се отнася до възможността от повтаряне на екологичната катастрофа от Аралско море.^[17] От 1970 г. започва използването на водите на река Или за запълването на Капчагайското водохранилище, което води до понижаване на притока към Балхаш с 2/3 и понижаване на водното му ниво.^[2] Скоростта на понижение на водното ниво е около 15,6 cm на година, което силно превишава темпа на естественото понижение в периода 1908 – 1946 г. (9,2 cm на година).^[25] Пресъхването на Балхаш се наблюдава особено добре в по-плитката му западна част. В периода 1979 – 2001 г. малкото солено езеро Алакол, разположено на 8 km южно от Балхаш, на практика изчезва, а южната част на Балхаш губи около 150 km² водна повърхност през този период.^[13] От 16 езерни системи около Балхаш са останали само 5, а процесът на опустиняване вече обхваща около 1/3 от басейна.^[26]

Още един фактор, влияещ отрицателно на екологията на басейна са отпадъчните води от Балхашкия металургичен комбинат. В началото на 1990-те години обемът на отпадъците е 280 – 320 хиляди тона на година, като на дъното на езерото има 76 тона мед, 68 тона цинк и 66 тона олово. Вредни вещества постъпват в езерото и чрез утечки от съседното хвостохранилище.^[27] Към момента текат работи по значителното намаляване на вредните емисии в езерото.^[27] Основните замърсители на Балхаш с тежките метали (мед и цинк), както и нефтените продукти.

Замърсени води постъпват в Балхаш не само от комбината, но и от Китай. На пограничните пунктове е фиксирано силно превишаване на съдържанието на мед и други вещества.^[27][28][26]