Дива свиня – Уикипедия

Дива свиня

♂ Дива свиня

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) (без ранг): Зверозъби влечуги (†Theriodontia) клас: Бозайници (Mammalia) (без ранг): Еутерии (Eutheria) разред: Чифтокопитни (Artiodactyla) семейство: Свиневи (Suidae) триб: Suini род: Свине (Sus) вид: Дива свиня (S. scrofa)

Научно наименование

Sus scrofa Linnaeus, 1758

Разпространение

Синоними

Sus nicobaricus Miller, 1902

Дива свиня в Общомедия

[ редактиране ]

Дивата свиня (Sus scrofa) или евразийска дива свиня е бозайник от разред Чифтокопитни. Родоначалник е на домашната свиня. Среща се и в България.^[2]

• Дължина на тялото: до 205 cm
• Височина: до 120 cm
• Тегло до 350 kg

Има късо и масивно тяло, предната част е по-силно развита от задната. Главата е голяма и масивна. Муцуната и е силно източена напред във формата на зурла, очите са малки, с добре развити уши. Кучешките зъби (т. нар. глиги или бивни) у мъжкия (глиган) са силно развити и излизат извън устата, представлявайки добро средство за защита. Страничните втори и пети пръст са добре развити.

Космената покривка представлява рядка и груба четина. През зимата между нея се развиват мека и гъста козина. Окраската варира от тъмнокафява до сива, индивидуално и в зависимост от географското разпространение

Естественият ареал обхваща Европа и Азия до около 55° с. ш., и Северна Африка. Интродуцирана е в Северна (в началото на 20 век) и Южна Америка, Австралия, Нова Гвинея и Нова Зеландия. В България е разпространена из цялата страна.

Дивата свиня има много разнообразни местообитания, от морското равнище до алпийската зона: полупустини, широколистни гори, степи, дъждовни тропически гори и обработваеми земи. Най-често се среща в гъсти тръстикови масиви и храсталаци покрай брегове на влажни зони и в гори по планински склонове. Дивата свиня е хищник, който често се среща в горите.

Към 2012 г. в България има близо 80 000 индивида.^[3].

Води стаден начин на живот, като образува малки групи. Съставени са от няколко женски и техните малки. Зрелите мъжки живеят усамотено. Активността е от 40 до 65 % от денонощието.

Може да стане жертва на много хищници — вълк, мечка, рис, тигър. Поради по-малкия си размер лисицата, дивата котка и бухала са заплаха само за малките.

Продължителността на живота е 10—12 г.

Дивата свиня е всеядно животно. Хранителният спектър е изключително широк – корени, грудки, жълъди, плодове, мърша, червеи, охлюви, насекоми, жаби, костенурки, мишевидни гризачи и др. Обикновено се храни през нощта. Майката кърми и защитава малките си докато пораснат.

Размножава се от ноември до януари. Бременността трае 4 месеца, след което ражда 3—6 малки. Женските се отделят от групата си за да родят и след това се присъединяват отново заедно с малките си. До тримесечната си възраст имат сиво-червеникава окраска с надлъжни жълти ивици. Половата зрялост настъпва на 2 години, а пълното развитие, на 5–6 г.

Дивата свиня е популярен ловен обект. Освен месото се използват мазнината и кожата. В някои райони нанася щети на зеленчуковите и житните култури.

• Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство. София, 1988, с. 230
• Пешев, Цоло, С. Симеонов. Атлас по зоология. Гръбначни животни. Просвета. София, 1993, ISBN 954-01-0204-9, с. 325

• Wild boar / Дива свиня / Sus scrofa

Нормативен контрол AAT BNF GND NLI J9U LCCN NKC ADW AFD BioLib BOLD CzechNDOP Dyntaxa EoL EPPO Fauna Europaea Fauna Europaea (2016) Fossilworks GBIF GISD iNaturalist IRMNG ITIS IUCN MSW NBN NCBI NZOR Soortenregister TAXREF Verspreidingsatlas WoRMS ZooBank