Гюнтерова полевка – Уикипедия

Гюнтерова полевка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
NT
Почти застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
разред:Гризачи (Rodentia)
семейство:Хомякови (Cricetidae)
род:Сиви полевки (Microtus)
подрод:Microtus
вид:Гюнтерова полевка (M. guentheri)
Научно наименование
Гюнтерова полевка в Общомедия
[ редактиране ]

Гюнтеровата полевка (Microtus guentheri), е вид бозайник, гризач от семейство Хомякови (Cricetidae). Разпространен е около Средиземно море, включително и в България.

Физически характеристики

[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на тялото ѝ е ок. 14 см, а на опашката – 4 см[3]. На външен вид е много близка до обикновената полевка, но е по-едра от нея[3]. Отгоре тялото ѝ е сиво-кафяво с жълтеникав оттенък, а коремът ѝ е сиво-жълтеникав[3].

Среща се около източната част на Средиземно море, в Мала Азия, Северна Африка и на Балканския полуостров, в т. ч. и Югоизточна България[3].

Заселва на колонии в сухи тревисти участъци по открити планински терени[3]. Живее в дълбоки 20 – 30 см подземни дупки с много входове[3]. Гнездото ѝ има 1 – 2 камери[3].

Храни се със зелените части на растения и техните семена[3]. През сухи периоди и недостатъчно зелена храна мигрира в житни и люцернови посеви[3]. Активна е основно през нощта, а при благоприятни климатични условия и през деня[3].

Размножаване и развитие

[редактиране | редактиране на кода]

Ражда до 9 малки между 3 и 5 пъти в годината[3].

  1. Microtus guentheri. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Гюнтерова полевка. Посетен на 2022-03-28
  3. а б в г д е ж з и к л Марков, Георги. Бозайници. 2. осн. прер. изд. София, Наука и изкуство, 1988, с. 175-176