Беден – Уикипедия

Беден
Беден 41.714945, 24.470069 Беден
Общи данни
Население	282 души[1] (15 март 2024 г.) 6,17 души/km²
Землище	45.762 km²
Надм. височина	1141 m
Пощ. код	4817
Тел. код	03049
МПС код	СМ
ЕКАТТЕ	03112
Администрация
Държава	България
Област	Смолян
Община    – кмет	Девин Здравко Иванов (БСП – Обединена левица, ДПС; 2019)
Кметство    – кмет	Беден Румен Каров (ДПС)
Беден в Общомедия

Беден е село в Южна България. То се намира в община Девин, област Смолян.

Село Беден се намира в Средните Родопи, на южен склон на рида Чернатица, над Широколъшка река. Официалното име Беден отговаря по звучене на оригиналното Бядън, с гръцко име на крепостта Μπεάδνος (Беаднос) (Цончев 1963)^[2] на Сухи връх над селото (1472 м), а думата bedèn на турски означава крепостна стена. Сухи връх е на скалист гребен, който се разлива в широко било – Градище. Под върха е местността Брязво (Брезово) – място на старото селище от късната античност и средновековието. На долния край на Брязво са двата хълма Малката чорква и Голямата чорква. А под тях е съвременното село. Под селото на 3 км е Широколъшка река и до нея се намират известните още в древността Беденски минерални бани. Населението на селото варира в историята и достига максимума си през 70-те години на XX в. – над 1300 жители в повече от 350 къщи. Към момента (2023) тук живеят около 200 жители. Диалектът е запазил старославянска фонетика и лексика, паралели на които намираме в други славянски езици (Меракова 1993).

Село Беден съществува от векове. В османски данъчен регистър от 1576 г. намираме: „Село Бедан – Стою Радослав; Станил Георги, Велико Георги, Вълчо Димо, Хубчо Братослав, Димитри Вълчо, Дургут, син на Абдулах“. Там е пояснено: „Нашият документ потвърждава, че селището се наричало Бедан, което можем да свържем със средновековното му име, а Беден е по-късна отурчена форма.“ ^[3] В Родопите живеело тракийското племе беси. След тях тук се заселили славяни от племето рупци. Рупчос става основно име на областта (нахията) по време на Османското владичество, а населението е отбелязвано в регистрите като „рупчозлии“. Селището отначало е било на високата равнина в Брязво (а също и на Равне). Преместването му става поради липсата на питейна вода. Открити са следи от засипан кладенец. Едни поемат на изток и се заселват в тучна долина донасяйки името Брезе. Другите се заселват надолу под черквите. От османските данъчни регистри (дефтери) става ясно, че местните хора са били данъкоплатци, а не закрепостени. В дефтерите от 1515, 1569, 1576 са посочени земи, зърнени храни, воденици, вино, овце. В регистъра от 1569 г. се дават още две имена на селото: Градè и Вòдане, явно по името на старото селище Градище и по минералните бани. (Р. Ковачев, преводач, 2006).^[4]

Беден е наследник на средновековната крепост Бядън, чиито останки се намират на Сухи връх. Бядън е спомената на гръцки като Μπέαδνος (Бяднос) от Йоан Кантакузин в средата на 14 век като една от деветте родопски крепости, предадени от императрица Анна Савойска на българския цар Иван Александър заради обещаната българска помощ във войната срещу Кантакузин.^[5][6][7]

С името Беден селото се споменава за пръв път в турски регистър от 1515 г. В документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 г., съставен в периода от 15 септември 1920 г. до 3 септември 1921 г., като вакъфско село се споменава и Беден (Beden).^[8]

През 1959 г. в селото е открит средновековен християнски некропол от XI – XII в.^[9], а в землището му – следи от светилище на тракийския Херос, от антично селище и некропол от IV в., както и останки от манастир, разрушен през XVII в. В района на Беден след това са открити цял ред антични и средновековни некрополи със стотици гробове, с много керамика и най-различни украшения, някои като в столиците Плиска и Преслав. ^[10] През 1965 г. е намерен скелет на жена с гривни, обеци и разкошна диадема. Откривани са римски, византийски и български монети от времето на Иван Александър.

Тракийският шлем е открит в местността Голямата чорква през пролетта на 1972 г. при прокопаването на канали за напояване. В пръстта от насипа се откриват частите на шлема и шест бронзови торкви (шийни гривни), с част от човешки череп. Броят на торквите свидетелства за високото положение във военната йерархия на техния носител (Дамянов 1998)^[11].

През юли 2006 г. на Сухи връх са проведени частични разкопки под ръководството на археолозите от Смолянския музей Дамян Дамянов и Николай Бояджиев^[12].

Стратиграфията на археологическият обект свидетелства  за съществуването  през различните  епохи на:

"– укрепено убежище с няколко жилища от късната каменно-медна и вероятно ранно бронзова епоха; – тракийско светилище през късната бронзова епоха (ХVІ–ХІІ в. пр.Хр.); – тракийска крепост и светилище от ранножелязната епоха ( ХІІ–VІ в.пр.Хр); – тракийско светилище от късната желязна епоха (VІ в.пр.Хр.– І в. сл. Хр.) – военна византийска крепост през VІ в.; –      българска крепост – ХІІІ–ХІV в".^[13]

Върхът е и култово, и стратегическо място, затова е използван през каменно-медната и къснобронзовата, желязната и античната епоха (Дамянов 2007). Тук е престроена и използвана от византийците, превзета от славяните и след векове отново византийска и българска крепост (по всяка вероятност Беаднос). Сред откритите през 2006 г. артефакти са: каменна тесла, нож, питоси, хромел, много керамика от различни периоди.

1. През късния енеолит на върха вероятно е съществувало жилище, а може би и няколко жилища. За сега фрагментите от енеолитна керамика са малобройни. Следи от жилищни стени или от укрепление не са открити.

2. Вторият период на осезателно присъствие на върха е през къснобронзовата и ранно-желязната епохи, когато тук явно функционира светилище (на връх), без архитектура. От това време, през тази година също не бяха намерени доказателства за укрепяване на върха.

3. Третият период е през ІІ – ІV в., когато на Сухия връх е изградена култова сграда.

4. През VІ в. византийската империя изгражда военна крепост, с площ 500 кв. м, поддържана вероятно от гарнизон, който е контролирал комуникацията по пътя, свързващ два от трансродопските пътища от Тракийската низина до Беломорското крайбрежие.

5. Последният период от съществуването на крепостта обхваща ХІІІ – ХІV в., когато тя вероятно функционира като феодален замък. Към този период може да се причисли изграждането и повторното възстановяване на отбранителната кула пред източния вход на крепостта. ^[14]

Каменен път води от входа на източната стена по хребета към Градище, източно от крепостта, където се вижда обла тракийска могила. Според Дамянов и Бояджиев пътят е връзка между Централния и Източния среднородопски пътища с направление север-юг и свързващи Филипопол с градовете по Беломорското крайбрежие. Целта на тази система е била да охранява пътищата – главни и локални, да поддържа съобщенията по тях и да предоставя защита (убежище) на местното население при военни действия, което от своя страна поддържало крепостите и осигурявало военния гарнизон. Уникални за Беден и Подвис са квадратните крепостни кули пред входовете им (пак там).

През османското владичество в България Беден е голямо село и административно принадлежи към Татарпазарджишката кааза. През 1872 г. в селото има 80 къщи. От 1878 до 1886 г. то попада в т. нар. Тъмръшка република. През 1920 г. в селото живеят 774 души, през 1946 – 1023 души, а през 1965 – 1037 души. ^[15] Според Българо-турската спогодба от 1886 г. селото остава към Турция. Влиза в България по силата на Букурещкия мирен договор 1913 г.

Подробна селищна монография за историята и културата на село Беден с автор проф. Сергей Герджиков е издадена през 2005 г.: под заглавие Богатствата на Бедан.^[16]

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.