Беласица (село) – Уикипедия

Беласица
Беласица 41.36784, 23.131587 Беласица
Общи данни
Население	979 души[1] (15 март 2024 г.) 37,6 души/km²
Землище	26,066 km²
Надм. височина	498 m
Пощ. код	2881
Тел. код	07423
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	03294
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община    – кмет	Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015)
Кметство    – кмет	Беласица Велик Филчев (ГЕРБ)
Беласица в Общомедия

Беласица е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

Село Бела̀сица е разположено в полупланинска местност в северното подножие на планината Беласица в регион Подгорие. Климатът е преходно-средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средногодишната валежна сума е около 700 мм. Средната надморска височина е 380 метра, като най-ниските части на селото са на около 320 м н.в., а най-високите на 440 м н.в. Почвите са делувиални, делувиално-ливадни, песъчливи и песъчливо-глинести. Край селото тече река Струмешница, която огражда землището му от север.

В селото се отглеждат качествени плодове и зеленчуци в големи черешови, прасковени и други масиви. Селото е сгушено в полите на планината, като от него се откриват изключителни гледки. Възможно е организирането на планински преходи, ловуване и риболов в река Иваник, събиране на кестени и гъбарство през есента. Над село Беласица се намират едни от най-големите в страната кестенови гори (ядливи кестени). В планината има прокарани доста горски пътища, а около тях жителите на селото са изградили и няколко чешми. В селото от август 2013 година функционира любителска метеорологична станция на 381 м н.в.

До 1960 година село Беласица се е наричало Елешница.^[2] Под това име селото се споменава в османски регистри от 1570 и 1664-1665 години. Според първия регистър в селото живеят 70 християнски домакинства.^[3] На днешното място се установява през втората половина на XVIII век.

Запазени са две исторически версии за възникването на селото на днешното място. Според едната, жителите на някогашното село в местността Марковица (западно от Беласица) се преселват след наводнение; според другата, жителите на изчезналото село в местността Ляшница се преселват поради епидемия.

През XIX век поминък на населението са земеделието (пшеница, царевица, ориз, сусам, мак, памук, афион, лозя, лен, овощия) и животновъдство (овце, кози, свине), произвежда се сусамово масло и вино. Поддържат се икономически връзки с Горни Порой (сега в Република Гърция), като идват кираджии и търговци, които изкупуват част от произведената селскостопанска продукция и доставят някои промишлени стоки (напр. платове), както и с градовете Петрич, Дойран и Струмица (последните два града са понастоящем в Република Северна Македония).

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Долне Елешница (Dolné Elechnitza) е посочено като село със 150 домакинства с 85 жители мюсюлмани и 385 жители българи.^[4]

През 1872 година Георги Урумов открива новобългарско училище, първото в Петричкия край. През 1885 година с доброволен труд и дарения е построена училищна сграда. След като по силата на Берлинския договор 1878 година селото остава под османско владичество, за град Кукуш заминава делегация, която с помощта на католически мисионери издейства от османските власти спиране на издевателствата.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

През 1897 година е построена черквата „Св. Пророк Илия“ (паметник на културата). Храмът е изписан през 1910 година от зографите Теофил Минов и Мина Марков от село Каракьой, Неврокопско.^[6]

Към 1900 година съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) село Елешница има 830 жители — 600 българи-християни и 230 турци.^[7]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на селото (Gollémo-Elechnitza) се състои от 880 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 21 ученици.^[8]

Елешница е освободена от османско владичество през октомври 1912 година, като турското население е избито, а турската джамия изгорена. Осем доброволци от селото участват в Балканската война 1912-1913.^[9]

По време на Втората световна война в близост до селото в местността „Копанчето“ са съсредоточени значителни немски части и оръжие. През 1944 година, над село Елешница действа Петричкият партизански отряд „Антон Попов“.

След 1944 година, е даден отпор от местното население, изключително обичащо земята си, на образуването на ТКЗС, поради което и много хора са осъдени по политически причини, както и изселени в далечни точки на територията на страната. Голям брой от мъжката част на населението емигрира поради политическите репресии от родината си, бягайки през планината Беласица в Гърция, откъдето продължават по света. При тези бягства жители на селото са застрелвани от български граничари.

През периода 1944 – 1989 година в селото се развива изключително много земеделието, като тук се намират най-големите в Благоевградски окръг масиви от череши, праскови, бадеми и т.н. В землището на селото са изградени и няколко микро язовира. Отглежданите плодове и зеленчуци са с изключително качество и екологично чисти, поради което са били предназначени за държавния елит.

След демократичните промени и реституцията на земята, в село Беласица отново засилено се развива земеделието и леката промишленост (обувна фабрика, шивашки предприятия, дърводелски цех).

В селото съществуват около 5 хранителни магазина, 5 кафенета, железария, фризьорски салон, здравна служба, пощенска станция, основно училище, детска градина, застрахователен брокер, футболен стадион, където мачовете си провежда ФК „Беласица 08“ и други. През 2012 г. недалеч от селото, на река Иваник е изграден и мини ВЕЦ.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[10]

• Основно училище „Христо Ботев“ – община Петрич
• Читалище „Просвета“
• Народно читалище „Леонардо Да Винчи -2013“
• Целодневна детска градина „Детски Свят“
• Футболен клуб АФК „Беласица – 08“

• Храм „Свети Пророк Илия“ – паметник на културата
• Балджиевата воденица, работеща воденица от 1887 година

• 1 януари – ежегодни кукерски игри;
• 6 януари – официално отбелязване на празника Богоявление в двора на черквата;
• 1 февруари – празнуване на Трифон Зарезан – избира се на цар на виното и ракията в съчетание с музика, песни и танци;
• 5 май – посрещане на празника Гергьовден в местността „Чуката“ („Платуник“) – празнува се цяла нощ на поляна, намираща се високо в планина Беласица;
• 20 юли – Илинден - събор на селото.

• Забележителностите в петричкото село Беласица. Предаване: 10 000 крачки, 06.11.2023

Портал „Македония“