French
DeutschНово Кономлади – Уикипедия
Тази статия е за селото в България. За селото в Гърция вижте Кономлади.
| Ново Кономлади | |
  Ново Кономлади  Ново Кономлади | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 127 души[1] (15 март 2024 г.) 25,6 души/km² |
| Землище | 4965 km² |
| Надм. височина | 152 m |
| Пощ. код | 2874 |
| Тел. код | 074201 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 52091 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015) |
Но̀во Кономла̀ди е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено североизточно от Петрич, на левия бряг на Струма.
История
[редактиране | редактиране на кода]До 14 август 1934 година селото се нарича Нови чифлик или Ени чифлик.[2]
Митрополит Емилиан Мелнишки пише, че на 1 януари 1908 година 10-членна българска чета се сражава 6 часа при Ени чифлик.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Йени чифлик (Yéni-tchiflk) е посочено като село с 16 домакинства и 65 жители българи.[4] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото е 56 души, от които 50 българи-християни и 6 турци.[5]
По-голямата част от хората там са наследници на бежанци от село Кономлади (днес Макрохори), Костурско, попаднало след Междусъюзническата война от 1913 година в пределите на Гърция.
В 1985 година Ново Кономлади има 302 жители.[2]
При кметуването на Андон Кузов са построени чешма на площада на селото и паметник на войводата от Кономлади Христо Цветков.
Селото има всяка година събор на Илинден.
- Кметове и кметски наместници
- 1995–2007 – Андон Кузов
- 2007–2015 – Александър Кобуров
- от 2015 – Марияна Мурлева
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | |
| Общо | 158 |
| Българи | 152 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 6 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ново Кономлади
Васил Илиев Топчиев (1900 - юли 1924), преселен като малък в Левуново, където работи като ратай и участва в учредяването на партиен комитет в селото; обвинен от ВМРО, че е откраднал оръжие от организацията, е измъчван и убит през юли 1924 г.[7]- Димитър Траянов Васильовски (1912 - 1997), член на БКП от 1942 г., член на Окръжния комитет на БКП в Петрич от 1942 до 1944 г., след Деветосептемврийския преврат в 1944 г. работи в околийските комитети на ОФ и БКП в Петрич, оставя спомени[8]
- Методи Атанасов Васильовски (1936 - 2023), полковник от КДС
- Стоян Мурин (1930 - 2018), български писател[9]
- Починали в Ново Кономлади
- Христо Цветков (1877 – 1934), български революционер, войвода на ВМОРO
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б Мичев, Н и П. Коледаров, Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 198.
- ↑ Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 30 ноември 2014.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138-139.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Тасев, Славчо. Безсмъртните. Биографии на загинали в борбата против фашизма и капитализма от Благоевградски окръг. София, БКП, 1971. с. 52.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 77. Посетен на 31 август 2015. Архив на оригинала от 2019-10-24 в Wayback Machine.
- ↑ Стоян Мурин // Литературен свят. Посетен на 25 декември 2018.
| ||||||||
