Христо Цветков – Уикипедия
Христо Цветков | |
български революционер | |
Роден | 1877 г. |
---|---|
Починал | |
Христо Цветков в Общомедия |
Христо Цветков Поповски е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Цветков е роден през 1877 година в костурското село Кономлади, тогава в Османската империя, днес Макрохори, Гърция. Влиза във ВМОРО и в 1900 година е четник при Коте Христов.
Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година. След въстанието е сред малкото дейци на ВМОРО, които остават в Македония, и заедно с Митре Влаха се сражава на новия фронт срещу четите на гръцката пропаганда.[1] След смъртта на Митре Влаха Христо Цветков е определен за районен войвода на Костурски революционен район като негови помощници са Кузе Попдимов, Трайко Желевски и Пандо Чулков, а Тодор Дочев и Търпо Георгиев действат отделно.[2]
В 1907 година Цветков е начело на 30-членната костурска чета на път от България за Костурско, която взима участие в епичната битка на връх Ножот и в мнозинството си е унищожена.
Чета на Христо Цветков, юни 1907 година | ||||
---|---|---|---|---|
Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
1. | Христо Цветков | Кономлади | Костурска | |
2. | Стоян Чекаларов | Смърдеш | Костурска | |
3. | Кузма Бакрачев | Вишени | Костурска | |
4. | Атанас Петров | Бух | Леринска | |
5. | Христо Попов | Шестеово | Костурска | |
6. | Георги п. Ангелов | Силистренска | ||
7. | Иван Петков | Варна | ||
8. | Георги Янакиев | Кономлади | Костурска | |
9. | Атанас Щерьов | Ловради | Костурска | |
10. | Атанас Търпенов | Дъмбени | Костурска | |
11. | Атанас Трайков | Поздивища | Костурска | |
12. | Анастас Иванов | Кономлади | Костурска | |
13. | Атанас Сотиров | Хамзабей | Кърклисийска | |
14. | Кузма Николов | Нестрам | Костурска | |
15. | Миле Петков | Чеглаик | Кърклисийска | |
16. | Стамо Недев | Малко Търново | Одринска | |
17. | Стоян Тодоров | Сатъкьой | Люлебургаска | |
18. | Неделчо Монев | Свобода | Чирпанска | |
19. | Пешко Д. Бойчев | Свобода | Чирпанска | |
20. | Тошо Желев | Свобода | Чирпанска | |
21. | Димитър Начев | Кърджалево | Борисовградска | |
22. | Иван Петков | Търново | Узункюпрюлска | |
23. | Алекси Диков | Граматиково | Малкотърновска | |
24. | Григор Симеонов | Спростране | Битолска | |
25. | Петър Христов | Карнобат | ||
26. | Ламбри Иванов | Косинец | Костурска | |
27. | Георги Василев | Въмбел | Костурска | |
28. | Атанас Янев | Търсие | Леринска | |
29. | Анастас Х. Симиджиев | Бабшор | Костурска | |
30. | Петър Ефтимов | Кюстендил | ||
31. | Теню Делчев | Хасково | ||
32. | Христо Ижопов ? | Жупанища | Костурска | |
33. | Димитър Мурджев | Тиолища | Костурска | |
34. | Иван Вълев | Ичера | Котленска | |
35. | Анастас Ангелов | Кономлади | Костурска | |
36. | Трендафил Думбалаков | Сухо | Солунска | |
37. | Наум Илиев | Битоля | ||
38. | Драго Бояджиев | София | ||
39. | Иван Николаев | Пловдив | ||
40. | Димитър п. Андонов | Таваличево | Кюстендилска | [3] |
Взима участие в сражението край Дреновени от 31 юли 1907 година, в което загива Пандо Кляшев.
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и е войвода на чета №25 от 14 души[4] и действа в Демирхисарско.[5] По-късно е в Костурската чета и служи в Нестроевата рота на 13 кукушка дружина, а през Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на МОО. Попада в гръцки плен и е освободен едва на 4 март 1914 година.[6]
По време на Първата световна война главното командване на българската войска дава разрешение на Христо Цветков да води борба със сръбските чети в Македония.
Георги Константинов Бистрицки пише за него в 1919 г.:
„ | Христо Цветков от с. Кономлади, съучастник при премахването на главните золумджии в Костурско, отличил се в много сражения преди и след въстанието с турски аскер и гръцки банди, останал до край при роба подобно на Митре Влаха – да поддържа духа му при най-критичните времена, по чудо спасяван много пъти – особено при унищожението на Кляшевата чета до с. Дреновени, е жив, но изгнаник и клетник, с най-тъжни спомени за родината.[1] | “ |
През 1921 година се включва в дейността на МФРО, заедно с Филип Атанасов, Павел Христов, Ангел Василев и Крум Зографов се среща в Тирана с члена на ЦК на ВМРО Александър Протогеров, на която уговарят общи действия. На 15 март 1923 година четите на Ив. Филев и Христо Цветков водят сражение с гръцка част в Корещата, след което се изтеглят в Албания[7].
Живее във Виена, където контактува с Георги Занков, Филип Атанасов и Славе Иванов.[8] Присъединява се към Вътрешната македонска революционна организация (обединена) и заедно с Лазар Поповски привлича Кръсте Льондев към организацията. В началото на 1926 година ЦК на ВМРО (обединена) дава на Поповски и Цветков пари, за да организират база на обединистите в Албания.[9] Заминава за Албания заедно с Георги Занков през есента на 1926 година.[10] Опитва се без успех да вербува за ВМРО (обединена) и заловени в Тирана автономистки четници. Според Дечо Добринов, който обаче не се позовава на документи, Поповски и Цветков „изглежда... всъщност са агент-провокатори на сръбското контраразузнаване, което под формата на „обединисти“ ги използва за разстройване работата и нелегалната мрежа на ВМРО в Западна Македония и Албания“.[11]
Умира през 1934 година в село Ново Кономлади.[12][13] През 1996 г. в центъра на селото е открит паметник на войводата.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 52.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 108.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 789 – 790, 893 – 894.
- ↑ Колектив. Македония история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.59, 107, 115.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 727.
- ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 56.
- ↑ Поповски, Владо, Ленина Жила. Македонский вопрос в советской внешней политике: документы. Скопье, Јустинијан први, 2008. с. 934, 935.
- ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 62.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 182.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 507-508.
|