Бело поле (област Благоевград) – Уикипедия

Бело поле
Бело поле 42.032353, 23.048443 Бело поле
Общи данни
Население	611 души[1] (15 март 2024 г.) 237 души/km²
Землище	2584 km²
Надм. височина	333 m
Пощ. код	2709
Тел. код	073
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	03664
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община    – кмет	Благоевград Методи Байкушев (ПП – ДБ; 2023)
Кметство    – кмет	Бело поле Иван Стойчев (ВМРО-БНД)

Бѐло полѐ (изписване до 1945 година: Бѣло поле) е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград, на около 4,5 км северозападно от областния и общински център град Благоевград.^[2]

Село Бело поле се намира в западното подножие на Рила. Разположено е на левия бряг на река Струма. Релефът е хълмист като постепенно преминава в равнинен. Климатът е преходен. Почвите, растенията и животните са характерните за тази част на България. Край Бело поле минават главен път Е 79 и железопътната линия София – Кулата. Има и гара. Заради близостта си до Благоевград и до важните транспортни връзки селото е включено в редовните автобусни линии за обществен превоз на пътници на града. Най-близко разположеното селище е село Рилци.

Предполага се, че селото е наследник на древноримско селище. Правени са археологически разкопки и са открити монети от времето на Римската република. Според една легенда първите заселници (а според друга версия на легендата – пътуващи търговци) открили на това място поляни, осеяни с бели цветя. Оттам произлиза сегашното му име Бело поле.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

При избухването на Балканската война двама души от Бело поле са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[4]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 84 души, всичките българи-християни.^[5]

Численост на населението според преброяванията през годините:^[6][7]

Година на преброяване Численост 1934 219 1946 190 1956 213 1965 388 1975 564 1985 570 1992 591 2001 603 2011 613 2021 561

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[8]

В село Бело поле не са запазени културни забележителности. В известен смисъл такива са останките от старите къщи и старото училище на селото, които са по-далеч от сегашното му землище. Сред тях могат да се намерят късчета (по-рядко цели) старинни предмети. Културно „огнище“ е читалище „Изгрев“, което се намира в сградата на кметството.

Природни забележителности са скалните форми на хълмовете, между които се намира старото землище, а също и малките пясъчни островчета (почти унищожени) в река Струма.

Кмет на селото е Иван Стойчев от политическа партия ВМРО-БНД.

От 15 август (Успение на Пресвета Богородица) 2004 г. в селото на тази дата ежегодно се провежда събор заради черквата на селото (официално действаща от 12 септември 2010 г.), която носи същото име. Програмата включва литературни и музикални изпълнения. Прави се и курбан за здраве.

Село Бело поле не е родно място на личности с национална известност, но може „да се похвали“ с образовани млади хора, които успешно се реализират в Благоевград и другаде из страната.

Белополският бряг на река Струма впечатлява приятно от 2001 г., когато учениците от основно училище „Васил Левски“ (вече не функционира) в селото щателно го почистиха и поставиха къщички за птици по новозасадените тополи. Това стана благодарение на проекта „Брегът на нашата река – място за отдих“, с който училището спечели конкурс на община Благоевград. Средствата бяха използвани за подобряване на екологичната обстановка на брега на реката и на материално-техническата база на училището.

Кухнята на село Бело поле не се различава особено от традиционната българска селска кухня, характерна за югозападния край на страната. По-популярни ястия са така наречената пърженица (изпържена смес от извара, яйца и нарязани пиперки), баницата с праз лук и извара, баницата с праз лук или с кромид лук, наречена зелник. През лятото се предпочитат по-леки храни като таратор, айрян, който по тези места се нарича мътеница и споменатите по-горе ястия. През зимата месната храна е по-застъпена – изпържени парчета свинско месо, наречени пръжки, пържени дробчета и печени ребърца. На Гергьовден и за по-специални случаи се пекат агнета или козлета.

Портал „Македония“