Бина Харалампиева – Уикипедия
Бина Харалампиева | |
Родена | |
---|---|
Националност | България |
Професия | театрална режисьорка |
Активни години | 1971 – |
Бина (Добрина) Харалампиева-Енева е българска театрална режисьорка. Има над 35 години професионален опит в театралната, оперната и телевизионна режисура. Реализирала е над 100 постановки на различни сцени в страната и има 20 години опит като директор на театрални институции. Постановките на Харалампиева са награждавани на престижни театрални форуми в България и са играни в Македония, Чехия, Румъния, Израел, Австрия, Германия, Англия, Босна и Херцеговина.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е в Пловдив на 13 март 1948 г. Завършва режисура за драматичен театър във ВИТИЗ през 1986 г.
В периода 1992 – 95 г. е директор на Врачанския драматичен театър, а от 1995 г. на Малък градски театър „Зад канала“.
Постановки
[редактиране | редактиране на кода]- 1971 – 74 – Смолянски драматичен театър[2]
- „За честта на пагона“ от Камен Зидаров, първа постановка
- „Свекърва“ от Антон Страшимиров
- 1974 – 78 – Габровски драматичен театър
- „Цената“ от Артър Милър
- 1978 – 80 – Ловешки драматичен театър
- „Сами без ангели“ от Л. Жуховицки
- „104 страници за любовта“ от Е. Радзински
- 1980 – 87 – Димитровградски драматичен театър
- „Жестоки игри“ от Ал. Арбузов
- „Докле е младост“ от Георги Данаилов
- „Сбогуване през юни“ от Александър Вампилов
- „Земята се върти“ от Станислав Стратиев
- „Моята по-голяма сестра“ от Ал. Володин
- „Кралят се забавлява“ от Виктор Юго
- 1987 – 95 – Врачански драматичен театър
- „Суматоха“ от Йордан Радичков
- „Змейове“ по Петко Тодоров и Пейо Яворов
- „Венецианският търговец“ от Уилям Шекспир
- „М. Бътерфлай“ от Д. Уънг
- „Месец на село“ от Иван Тургенев
- „Праведните не закусват в петък“ от Юрий Дачев
Гастроли
[редактиране | редактиране на кода]- „Последният посетител“ от В. Славкин, ДТ-Габрово
- „Кандидати на славата" по Иван Вазов, ДТ-Варна
- „Когато гръм удари“ от П. Яворов, ДТ-Пловдив
- „Спускане от връх Морган“ от А. Милър, Театър 199, София
- „Дамата с камелиите“ от Александър Дюма-син, ДТ-Плевен
- Френки и Джони" от Теренс Макнали, Театър „Възраждане“, София „Коварство и любов“ от Фридрих Шилер, ДТ-Пазарджик
- „Вчерашни целувки“ от Юрий Дачев, Сатиричен театър, София
- „Сладката птица на младостта“ от Тенеси Уилямс, Пловдивски драматичен театър
- „Скакалци“ от Ст. Л. Костов, Ловешки драматичен театър
- „Фигаро“ по „Севилският бръснар“ и „Сватбата на Фигаро“ от Пиер дьо Бомарше, Плевенски драматичен театър
- „Евроспорт“ по Георг Спиро, Сатиричен театър, София
- „Професията на г-жа Уорън“ от Бърнард Шоу, ДТ Ловеч
- „Гераците“ по Елин Пелин, ДКТ „Васил Друмев“ Шумен
- „Капан за мишки“ от Агата Кристи, театър „Възраждане“
- „Рейс“ от Станислав Стратиев, ДКТ „Васил Друмев“ Шумен
- „Шерлок Холмс или един призрак за компания“ от Юрий Дачев, театър „Възраждане“
- „Волпоне“ от Бен Джонсън, ДТ Стара Загора
- „Опасен завой“ от Джон Пристли, театър „Възраждане“
- „Господин Балкански“ от Георги Данаилов, Младежки театър
- „Гарванът“ от Калина Попянева, Театър 199
- „Златният телец“от Юрий Дачев по романа на Илф и Петров, Сатиричен театър
- „Швейк“ от Юрий Дачев по мотиви от романа „Приключенията на добрия войник Швейк през световната война“ от Ярослав Хашек, съвместен спектакъл на продуцентска къща „Арт кейс“, Съюза на артистите в България и Чешкия културен център в София
- „Казаларската царица“ от Юрий Дачев по Ив. Вазов, ДТ Стара Загора
- „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, Драматичен театър Русе
Постановки в МГТ „Зад канала“
[редактиране | редактиране на кода]- 1995 „Лудориите на Макс и Мориц“ – Юрий Дачев
- 1996 „Ромео и Жулиета“ – Шекспир
- 1997 „Пансион за кучета“ – Юрий Дачев
- 1997 „Живият труп“ – Лев Толстой
- 1998 „Коронацията“ – Етиен Ребоденго, световна премиера във Ваймар – европейска столица на културата 1999
- 1999 „Казаларската царица“ – Юрий Дачев по Иван Вазов
- 2000 „Разбойници“ – Фридрих Шилер
- 2000 „Харолд и Мод“ – Колин Хигинс
- 2001 „Салон за плач“ – Юрий Дачев
- 2002 „Поручик Бенц“ – Юрий Дачев по Димитър Димов
- 2003 „Без Кожа“ – Теодора Димова
- 2004 „Портретът на Дориан Г. (Почтени убийства)“ – Юрий Дачев по Оскар Уайлд
- 2005 „Опечалена фамилия“ – Бранислав Нушич
- 2006 „Спи с мен“ – Ханиф Курейши
- 2008 „Шведска защита“ – Жорди Галсеран
- 2009 „Сухи сладки за черен следобед“ – Елизабет Стрикланд
- 2009 „Перла“ – Мауро Рази
- 2010 „Дама Пика“ – драматургична версия Юрий Дачев по А. С. Пушкин
- 2011 „Канкун“ –Жорди Галсеран, съвместен проект между МГТ „Зад канала“ и ДТ Пловдив
- 2012 „Златни мостове и Секвоя“ – Константин Илиев
- 2013 „Посещението на старата дама“ – Фридрих Дюренмат
- 2014 „Човекоядката“ от Иван Радоев
- 2015 „Бел Ами“ от Юрий Дачев по Ги дьо Мопасан
- 2017 „Ромул Велики“ от Фридрих Дюренмат
- 2018 „Зимата на нашето недоволство“ – драматургична версия на Юрий Дачев по Джон Стайнбек
- 2020 „Зорба“ драматургична версия Юрий Дачев по Никос Казандзакис
Други проекти
[редактиране | редактиране на кода]Концерти, Телевизионен театър, Проект „Университет за зрители“, режисьор на телевизионната поредица „Университет за зрители“, телевизионна постановка на пиесата „Вчерашни целувки“ от Юрий Дачев, постановка на операта „Дон Жуан“ от Моцарт в софийската опера и балет
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- 1979 Награда за режисура – „104 страници за любовта“, ДТ-Ловеч 1987 Национална награда за режисура – „Суматоха“, ДТ-Враца
- 1993 Награда на Фестивала на малките театрални форми, Враца за режисура – „М. Бътерфлай“, ДТ-Враца
- 1996 Номинация Аскеер за режисура – „Месец на село“, ДТ-Враца
- 1998 Номинация Аскеер за режисура – „Живият труп“, МГТ „Зад канала“
- 1999 Награда на Областната управа – Шумен, Друмеви театрални празници „Нова българска драма“ за спектакъл – „Казаларската царица“, МГТ „Зад канала“
- Първа награда за режисура на МФ „Малките театрални форми“ Враца за спектакъла „Евроспорт“ по Дьорд Спиро
- Награда за най-добър сезон и мениджмънт на Министерство на културата за 2010 г.
- Наградата на София за спектакъла „Без кожа“ от Теодора Димова Наградата на МФ „Сцена на кръстопът“ – Пловдив за спектакъла „Канкун“ от Жорди Галсеран
- Награда „Залатая муза“ за режисура на спектакъла „Дама Пика“
- Наградата за театър на Столична община за 2011 г.
- Награда „Кукерикон“ за режисура на спектакъла „Господин Балкански“ от Георги Данаилов и други.
- Спектаклите „Шведска защита“ от Жорди Галсеран, „Перла“ от Мауро Рази и „Дама Пика“ по Пушкин от Юрий Дачев са в три последователни години избрани за участие в най-престижния в България Международен фестивал „Варненско лято“
- Награда „Златен век“ за цялостно творчество[3]
Многобройни участия в селекцията на МФ „Аполония“.
Спектакли на Бина Харалампиева са участвали в селекцията на зимен и летен фестивал в Сараево. Нейни спектакли са играни в Румъния, Македония, Израел и Българския културен институт в Лондон. Постановки на Бина Харалампиева са избрани за участие и в много други от най-известните български театрални фестивали.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Биографична информация за Бина Харалампиева, сайт на Малък градски театър „Зад канала“.
- ↑ Бина Харалампиева в Theatre.art.bg.
- ↑ „Златен век“ с огърлие получи известната режисьорка на Малък градски театър „Зад канала“ Бина Харалампиева, Theater.bg, 26 март 2018.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Бина Харалампиева, шеф на МГТ „Зад канала“: Малин Кръстев избра нашата трупа, интервю на Лили Ангелова, в-к „България днес“, 29 март 2018