Станислав Стратиев – Уикипедия
Станислав Стратиев | |
български писател и драматург | |
Роден | 9 септември 1941 г. |
---|---|
Починал | 20 септември 2000 г. |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил в | Софийски университет |
Литература | |
Период | 1969 – 2000 |
Жанрове | разказ, повест, драма |
Известни творби | „Сако от велур“, „Римска баня“, „Балкански синдром“ |
Награди | „Чудомир“ (1978, 1992) Годишна награда на СБП (1983) Награда „София“ за литература и театър (1984) „Аскеер“ (1993) „Златен ланец“ (1995) |
Семейство | |
Съпруга | Лилия Рачева[1] |
Деца | Светлин Стратиев, Любомир Стратиев |
Уебсайт | www.stanislavstratiev.org |
Станислав Стратиев, роден като Станко Стратиев Миладинов,[2][3][4] е български сатирик, писател и драматург.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 9 септември 1941 г. в София. Завършва българска филология в Софийския държавен университет през 1968 г. През 1964 – 1968 г. е редактор във в. „Народна младеж“, а през 1968 – 1975 г. работи във в. „Стършел“. От 1975 г. е драматург на Държавния сатиричен театър в София.
За пръв път Станислав Стратиев публикува през 1958 г. във в. „Средношколско знаме“. Сътрудничи с разкази и фейлетони на вестниците „Народна младеж“, „Стършел“, „Пулс“, „Стандарт“, „24 часа“ и на списанията „Родна реч“, „Пламък“, „Септември“, „Театър“. Дебютът му в прозата с книгата „Самотните вятърни мелници“ през 1969 г. е посрещнат възторжено от критиката.
През 90-те години има своя постоянна колонка във в. „Стандарт“.[5]
Станислав Стратиев умира в София на 20 септември 2000 година.[6][7][8]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Самотните вятърни мелници“ (1969)
- „Троянски кон“ (1971)
- „Дива патица между дърветата“ (1972)
- „Пътешествие без куфар“ (1972)
- „Пеещият кораб“ (1973)
- „Пейзаж с куче“ (1977)
- „Подробности от пейзажа“ (1978)
- „Капитаните от Бискайския залив (1982) (включва „Самотните вятърни мелници“ и „Пътешествие без куфар“)
- „Живот в небето“ (1983)
- „Българският модел“ (1991)
- „Последно кино“ (1991)
- „Упражнения по другост“ (1993)
- „Стоян“ (1995)
- „Лице от Греко“ (1997)
- „Мотиви за кларинет“ (1997)
- „Вавилонска хроника“ (2000)
- „Избрано 1. Белетристика“ (2002)[9]
- „Избрано 2. Драматургия“ (2003)
- „Избрано 1. Белетристика“. Второ издание (2009)
- „Избрано 2. Драматургия“. Второ допълнено издание (2009)
- „Стратиев и Сатирата“ (2011)
- „Българско зелено. Текстове 1964 – 2000“ (2011)[10]
Пиеси
[редактиране | редактиране на кода]- „Римска баня“ (1974)
Премиера в Сатиричен театър – февруари 1974 г. Постановка – Нейчо Попов - „Сако от велур“ (1976)
Премиера в Сатиричен театър – декември 1976 г. Постановка – Младен Киселов - „Рейс“ (1980)
Премиера в Сатиричен театър – март 1980 г. Постановка – Младен Киселов - „Рагаца“ (1982)
Премиера в Централен куклен театър – януари 1982 г. Постановка – Яна Цанкова - „Не падай духом“ (1982)
Премиера в Младежки театър – май 1982 г. Постановка – Николай Поляков - „Максималистът“ (1984)
Премиера в Сатиричен театър – май 1984 г. Постановка – Крикор Азарян и Маргарита Младенова - „Животът, макар и кратък“ (1986)
Премиера в Сатиричен театър – октомври 1986 г. Постановка – Здравко Митков - „Подробности от пейзажа“ (1987)
Премиера в Театър „Българската армия“ – март 1987 г. Постановка – Пламен Марков - „Балкански синдром“ (1987)
Премиера в Сатиричен театър – октомври 1987 г. Постановка – Иван Добчев - „Мамут“ (1990)
Премиера в Сатиричен театър – октомври 1990 г. Постановка – Пламен Марков - „От другата страна“ (1993)
Премиера в Сатиричен театър – януари 1993 г. Постановка – Пламен Марков - „Зимните навици на зайците“ (1996)
Премиера в Сатиричен театър – октомври 1996 г. Постановка – Пламен Марков - „Празни стаи“ (1999)
Премиера в Театър „София“ – април 1999 г. Постановка – Здравко Митков - „Мотиви за кларинет“ (2001)
Премиера в Сатиричен театър – април 2001 г. Постановка – Иван Урумов
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- „Врабците през октомври“ (8-сер. тв, 2006)
- „И Господ слезе да ни види“ (2001)
- „Коледни апаши“ (тв, 1994)
- „Равновесие“ (1983)
- „Оркестър без име“ (1982)
- „Слънце на детството“ (2-сер. тв, 1981)
- „Кратко слънце“ (1979)
- „Гардеробът“ (1974)
- „Пазачът на крепостта“ (1974)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- 1978 г. – Награда „Чудомир“.
- 1983 г. – Награда на Съюза на българските писатели за книгата „Живот в небето“.
- 1984 г. – Награда „София“ за литература и театър за пиесата „Римска баня“.
- 1984 г. – Втора награда от VII Национален преглед на българската драма и театър.
- 1986 г. – Димитровска награда
- 1989 г. – Трета награда на VIII Национален преглед на българската драма и театър.
- 1990 г. – Първа награда на Конкурса за европейска драматургия в Мобьож, Франция за пиесата „Животът, макар и кратък“.
- 1992 г. – Награда „Чудомир“.
- 1993 г. – Национална награда за хумор и сатира в литературата от XI Международно биенале на хумора и сатирата – Габрово.
- 1993 г. – Втора награда в световния конкурс на Би Би Си за пиесата „От другата страна“.
- 1993 г. – Награда „Аскеер“ на „Академия Аскеер“ за пиесата „От другата страна“.
- 1995 г. – Награда „Златен ланец“ в литературния конкурс на в. „Труд“.[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ В памет на Станислав Стратиев, сайт на издателство „Жанет - 45“.
- ↑ https://archives.bnr.bg/stanislav-stratiev/
- ↑ Колектив 2008, с. 359.
- ↑ Мичева-Пейчева 2005, с. 241.
- ↑ Станислав Стратиев – певецът на абсурда, в. „Стандарт“, бр. 4904, 1 септември 2006 г.
- ↑ Рачева, Лилия. Уточнение // Литературен вестник. 3-9 февруари 2021. с. 2.
- ↑ Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература при БАН // Посетен на 2021-02-06.
- ↑ Национален календар на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ Русе // Посетен на 2021-03-24.
- ↑ Станислав Стратиев. „Избрано“ на сайта на издателство „Труд“.
- ↑ Станислав Стратиев. „Българско зелено. Текстове 1964 – 2000“ на сайта на издателска къща „Жанет 45“.
- ↑ „Литературен конкурс „Златен ланец“ 1995 – 2004“. София: Труд, 2004, 126 с.
Използвана литература
[редактиране | редактиране на кода]- Колектив. Енциклопедия герои на световната литература. Труд, 2008. ISBN 9789545288142. с. 368. (на български)
- Мичева-Пейчева, Калина. Биографии на български писатели. Дамян Яков, 2005. ISBN 9789545272967. с. 256. (на български)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Самотните вятърни мелници – мемориален сайт
- Станислав Стратиев в Литературен свят
- Произведения на Станислав Стратиев в Моята библиотека
- Станислав Стратиев в Литернет
- Постановки
- „Рейс“ в Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ - Плевен
- „Животът, макар и кратък“ в Драматичен театър - Търговище
- „Животът, макар и кратък“ | „GESTUS - Благоевград Архив на оригинала от 2020-08-15 в Wayback Machine.
- „Балкански синдром“ в Малък градски театър „Зад канала“
- „Балкански синдром“ в Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ – Шумен Архив на оригинала от 2021-04-18 в Wayback Machine.
- „Мамут“ в Драматичен театър „Невена Коканова“ – Ямбол Архив на оригинала от 2022-11-27 в Wayback Machine.
- „Сако от велур“ в Драматичен театър - Пловдив Архив на оригинала от 2020-12-03 в Wayback Machine.
- За него
- Николай Кирилов, „Станислав Стратиев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
- Слова български – Станислав Стратиев, VBox7, качено на 20 юли 2009
- Георги Марков, „За дивите пчели и… питомните хора“, Портал за култура, изкуство и общество
- Никола Вандов, Георги Дюлгеров, Пламен Марков, Георги Данаилов, Вели Чаушев, In memoriam, в. „Култура“, бр. 38, 29 септември 2000 г.
- Виолета Дечева, „Роденият на 9 септември“, в. „Култура“, бр. 31 (2690), 15 септември 2006 г.
- Стоимен Стоилов, Едно кратко приятелство, в. „Стандарт“, бр. 4904, 1 септември 2006 г.
- В близък план: Станислав Стратиев , сценарист и режисьор Димитър Шарков, БНТ, 3 декември 2018
- „Сърцето на динята“ („БНТ представя: Станислав Стратиев“), сценарист и режисьор Олег Ковачев, БНТ, 7 септември 2021
|