Димитровска награда – Уикипедия

Димитровска награда е най-висшето държавно отличие в Народна република България за приноси в областта на науката, изкуствата и културата. Наречена е на комунистическия лидер и министър-председател на България (1946 – 1949) Георги Димитров.

Наградата има първа, втора и трета степен с медал и парична премия от 3000 до 6000 лв.[1] (до към 24 месечни тогавашни заплати) и се дава за отличителни теоретични и приложни научни трудове, за произведения на архитектурата и изкуството, издържани в духа на социалистическия реализъм. Условие е научният труд или художествената творба да са направени публично достояние (публикувани, изложени, изпълнени) най-малко 6 месеца преди номинацията за Димитровска награда.

Учредена е с указ на Президиума на НС на 23 май 1949 г., връчването ѝ започва през 1950 г. Нов указ от 1960 г. влиза в сила и към Министерски съвет се сформират две отделни комисии: за литература и изкуство и за наука, изобретателство и рационализация. Според тези два указа до 1971 г. лауреати на Димитровска награда са можели да бъдат единствено български граждани. С трети указ от декември 1971 г. се разрешава награждаването и на чужди граждани.[2] Присъждането ѝ е преустановено през 1990 г.

Носители (лауреати)

[редактиране | редактиране на кода]

Носители с неуточнени години на връчване на наградата

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Петко Симеонов, наградите в НРБ
  2. ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.
  3. ↑ Методиев, Момчил и др. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0. с. 442.
  4. ↑ Протокол №471 от заседанието на Политбюро на ЦК на БКП от 14 юни 1984 // Посетен на 31 януари 2013.[неработеща препратка]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитровска_награда&oldid=12127773“.