Светлин Русев – Уикипедия

Светлин Русев
български художник
Роден	14 юни 1933 г. село Върбица, Плевенско, Царство България
Починал	26 май 2018 г. (84 г.) София, Република България
Учил в	Национална художествена академия
Политика
Партия	БКП (1971 – 1990), БСП (1990 – 2018)
Депутат
VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   VII ВНС
Кариера в изкуството
Академия	ВИИИ „Н. Павлович“
Учители	проф. Дечко Узунов
Направление	живопис
Награди	Димитровска награда (1969) „Владимир Димитров – Майстора“ (1987)
Семейство
Съпруга	Лиляна Русева
Деца	Милкана и Ралица
Подпис
Светлин Русев в Общомедия

Светлин Русев Вълчев е български комунист, художник, общественик, колекционер на произведения на изкуството, академик на БАН и народен представител, народен художник.

Роден е на 14 юни 1933 г. в плевенското село Върбица. Завършва живопис в ВИИИ „Н. Павлович“ през 1959 г. при проф. Дечко Узунов. Член на БКП от 1971 г. Преподава във ВИИИ „Н. Павлович“ – професор (1975). Председател на Съюза на българските художници в периода 1973 – 1985 г.^[1]

Между 1982 и 1984 г. е първи заместник-председател на Комитета за култура. От 1985 до 1988 г. е директор на Националната художествена галерия. В периода 1976 – 1988 г. е член на ЦК на БКП.

Светлин Русев е народен представител в редица Народни събрания до 1989 г. и с листата на БСП в Седмото велико народно събрание през 1990 г. По това време е член на Висшия съвет на БСП.^[2]

Действителен член (академик) на Българската академия на науките от 2003 г.

Почетен доктор на Шуменския университет.^[3]

Член-кореспондент на Академията за изящни изкуства в Берлин (1983). Почетен председател на АИАП в Париж (1982). Почетен член на „Ника-Кай“, Япония (1984). Почетен член на „Кюнстлерхаус“, Виена (1985). ^[4]

Лауреат на Димитровска награда (1969). Носител е на още много награди за изкуство, между които голямата награда на Съюза на българските художници (1986), награда „Владимир Димитров – Майстора“ (1987), на името на Кирил Петров (1988), награда за портрет Радом – Полша, награда „Габриел Оливие“ – Монако. Удостоен е с държавно звание Народен художник. Носител на държавната награда „Паисий Хилендарски“.

Работи като живописец и монументалист. От 1961 г. участва в общи художествени изложби и в представителни изложби на българското изобразително изкуство в чужбина. Самостоятелни изложби в София (1963, 1967, 1973, 1977, 1980, 1982, 1986) и в чужбина: Москва, Ленинград, Мексико, Будапеща, Варшава, Букурещ, Берлин, Виена.^[4]

Негови творби са изложени в Национална художествена галерия в София и са част от много художествени галерии и частни колекции в България и чужбина.

По-важни монументални и декоративни творби:

• „Родина“ – стенопис (секо) фоайе на Централна гара София, арх. Милко Бечев (1976)
• „България“ – стенопис (секо), размери 17.30/5.10 м, зала за почивка на официални лица и делегации, Народен дворец на културата „Людмила Живкова“ (НДК), София, (1981)
• Стенописи в притвора и икони пред олтара на църквата на Ванга „Света Петка Българска“ в Рупите (1994).

Светлин Русев умира в дома си на 26 май 2018 г. вследствие на инфаркт.^[5]

• Художествена галерия Дарение „Колекция Светлин Русев“ в Плевен

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Светлин Русев.

• От и за Светлин Русев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Биография на Светлин Русев, сайт на БАН
• Елка Бакалова, Мария Василева, Светла Петкова, Станислав Памукчиев, „Светлин отвъд времето“, в-к „Култура“, бр. 21 (2945), 1 юни 2018
• „Непоказвани картини на маестро Светлин Русев в галерия „Сезони“, Artprice.bg, 12.04.2016

Нормативен контрол BNF CONOR.BG Europeana FAST GND ISNI Koninklijke LCCN LNB NKC PLWABN ULAN VIAF WorldCat