Иван Мартинов – Уикипедия

Иван Мартинов
Роден	11 януари 1912 г. Ловеч, България
Починал	11 април 1991 г. (79 г.) София, България
Националност	България
Жанр	роман, пиеса
Дебютни творби	„Фронт“ (1933)
Награди	Димитровска награда (1951)

Иван Мартинов (Иван Цеков Георгиев) е български писател-белетрист и мемоарист.

Иван Мартинов е роден на 11 януари 1912 г. в Ловеч. Учи в Смесено педагогическо училище „Цар Борис III“ (Ловеч). Първото си стихотворение публикува през 1929 г. в ученическия вестник „Струя“. През 1930 г. като активен член на РМС е принуден да се премести в София. Тук завършва средното си образование в III Образцова мъжка гимназия. Първия си разказ публикува във вестник „РЛФ“, на който е редактор (1932 – 1934).

Следва славянска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (1932 – 1934), откъдето е изключен за антидържавна дейност. Иван Мартинов е един от основателите на Съюза на трудовоборческите писатели и на литературния кръжок „Христо Смирненски“. Първата му книга, „Фронт“ (1933), е спряна и инкриминирана от полицията, за което е осъден на три години затвор по ЗЗД.

Участва във войната срещу Германия (1944 – 1945). Главен редактор на вестник „Фронтовак“. По военните пътища на Първа българска армия събира богат материал, който публикува в сборниците „Герои“ и „До последен дъх“; романите „Драва“ и „Огнено кълбо“.

Ръководи отдел във в-к „Отечествен фронт“ (1945 – 1946) и в-к „Работническо дело“ (1946 – 1949). В годините 1949 – 1963 г. е главен редактор на сп. „Славяни“.

Иван Мартинов е автор на проза, която се отличава с непосредственост и искреност, на драми, мемоари и творби за деца. Повлияни са от живота в родния град Ловеч. Такива са „Моят живот“, „Пътища и срещи“, „Градче в планината“, „Момчето от малкия град“. Изявява се и в драматургията с „Невъзможния трети човек“, „Крилете на Икар“ и др.

• Лауреат на Димитровска награда (1951)
• Заслужил деятел на културата (1965)
• Орден „9 септември 1944“ I ст. (1972)
• Звание „Герой на социалистическия труд“ и Орден „Георги Димитров“ (1982)
• Провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч^[1] на 24 април 1972 г. „За реалистичните творби, посветени на града“.

• „Фронт“ (1933)
• „Стока без купувачи“ (1937)
• „Мансардата“ (1942)
• „Драва тече през славянски земи“ (1946)
• „Малкият ятак“ (1948)
• „Младост“ (1952)
• „Шипковият храст“ (1956)
• „Новият град“ (1957)
• „С чисто сърце“ (1958)
• „Пролет мила“ (1960)
• „Вечният огън“ (1961)
• „При свои и чужди“ (1962)
• „Дневна светлина“ (1963)
• „Крилете на Икар“ (драма, 1965)
• „Дъждовно лято“ (1966)
• „Нощта е дълга“ (1967)
• „Художникът и момичето“ (1967)
• „Огнено кълбо“ (1968)
• „Утринно сияние“ (1968)
• „Синя кръв“ (1974)
• „Портрет от натура“ (1979)
• „Победителката“ (1981)
• „Големият род“ (1981)
• „Година на гневното слънце“ (1982)
• „Чудесна сплав“ (1983)
• „Жестоки илюзии“ (1988)
• „Седемдесет и два бода“ (1989) и др.

• Произведения на Иван Мартинов в Моята библиотека

• Иван Мартинов в Литературен свят
• Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Вита“, Вт., 2009, с. 37-40. ISBN 978-954-8259-84-2

Нормативен контрол CONOR.BG FAST ISNI Koninklijke LCCN NKC PLWABN IdRef VIAF WorldCat