Иван Бояджиев (строител) – Уикипедия

Тази статия или раздел има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати.

Иван Бояджиев
строител, арматурист
Роден	1 май 1903 г. Трявна, Царство България
Починал	1 април 1989 г. (85 г.) Димитровград, България
Националност	България
Награди	Димитровска награда

Иван Бояджиев е български строител, арматурист.

Роден е в Трявна на 1 май 1903 г. Произхожда от бедно семейство и още непълнолетен търси препитание извън родния си град.

Пътят му минава през Габрово, Русе и Варна. През 1926 г. заминава на гурбет в Турция, после в Иран. През 1942 г. британските власти го арестуват и заточват в международен лагер в гр. Дехрадун, Индия, където остава до 1946 г.

Завръща се в България в началото на 1947 г. и участва в строителството на язовир „Росица“ (по-късно преименувана на „Александър Стамболийски“).

От края на 1947 г. е лектор по армиране в първия курс за строители в Димитровград. Под негово ръководство се извършва армирането на много обекти по строителството на новия град – АТ3 (Химически комбинат „Сталин“), ТЕЦ „Марица 3“, Циментов завод „Вулкан“, жилищни блокове и др.^[1] От 1956 г. строи отново зад граница в Сирия и Тунис.

През 1951 г. е удостоен със званието „Лауреат на Димитровска награда“^[2]. Умира в Димитровград на 1 април 1989 г.

Иван Бояджиев е носител на над 20 държавни и професионални отличия.

• Народен орден на труда, I степен, златен, 15.ХII.1951 г. Орденска книжка №000280 на „Народен орден на труда“, I степен, златен, 3.ХI.1951 г.
• Орден червено знаме на труда, 1963 г. Орденска книжка на орден „Червено знаме на труда“, 31.VII.1963 г. Орденска книжка на орден „Червено знаме на труда“, 29.ХII.1959 г.
• Орден на труда, I степен, златен
• Грамота на МС на НРБ за удостояване с Димитровска награда през 1951 г. Почетен знак „Лауреат на Димитровска награда“ /Кутия, цилиндър, за съхранение на грамотата и почетния знак на Димитровската награда/
• Почетен знак на ЦСПС, 1959 г.
• Златна значка „Майстор Колю Фичето“, Ден на строителя 13.VII.1969 г., Дряново
• Значка на Министерството на строежите „За образцов труд“
• Значка на ДСУ-Димитровград „За образцов труд“
• Значка „25 години ДСУ-Хасково“, 1974 г. Удостоверение №167 от 10.04. 1974 г. за значка „25 години ДСУ-Хасково“
• Почетен медал „За особен принос в промишленото строителство“ на СУ „Заводски строежи“-Димитровград, 1983 г. Удостоверение №3 от 23.04. 1983 г. за награждаване с почетен медал „За особен принос в промишленото строителство“ на СУ „Заводски строежи“-Димитровград
• Медал „40 години СМК-Хасково“, златен. Удостоверение №45 от 16.12.1987 г. за медал „40 години СМК-Хасково“, златен
• Орден „НРБ“, II степен
• Орден „Червено знаме на труда“
• Медал „1300 години България“, I степен, с лента, 1981 г.
• Медал „1300 години България“, настолен, 1981 г.
• Удостоверение за юбилеен медал „40 години социалистическа България“, 28.08.1984 г.
• Медал „Г.Димитров1882-1982“ на Национален музей „Г.Димитров-София“ Удостоверение за юбилеен медал „100 години от рождението на Г.Димитров“, 22.06.1982 г.
• Удостоверение за награждаване с „Почетен знак“ на града за особени заслуги по изграждането на Димитровград, 1967 г. Карта №425, април 1983 г., за почетен знак на ОНС-Димитровград I степен
• Почетна грамота на ЦК на ДСНМ за положени големи грижи и старание при обучение на млади строителни работници, 24.V.1956 г.
• Грамота на ДСО-Димитровград, 1.ХI.1953 г., за участие като делегат в Стахановска конференция, удостоен е със званието „най-добър в професията“ и има право да носи значката „Първа стахановска среща 1953 г.“
• Препис на Указ № 1952/6.IХ.1974 г. за награждаване с юбилеен медал „30 години от социалистическата революция в България“

• 25 години на строителен устрем, Юбилейно издание на ДСУ – Хасково, 1974, – стр. 9 – 10.
• Исторически музей Димитровград
• Вестник Димитровградска правда