French
DeutschМианмар – Уикипедия
Република Съюз Мианмар | |
| Химн: Kaba Ma Kyei | |
.svg) Местоположение на Мианмар | |
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 676 577,2 km² (на 39-о място) |
| Води | 3,06% |
| Климат | тропичен, мусонен, субекваториален |
| Столица | Найпидо |
| Най-голям град | Янгон |
| Официален език | |
| Религия | 87,9% будизъм 6,2% християнство 4,3% ислям 1,6% други религии |
| Демоним | бирманец |
| Население (2022) | 57 526 449[1] (на 25-о място) |
| Население (2017) | 53 582 855 |
| Гъстота на нас. | 78,9 души/km² (на 125-о място) |
| Градско нас. | 31,1% (на 165-о място) |
| Управление | |
| Форма | Унитарна държава под военна хунта |
| Президент | Минт Све |
| Организации | ООН, АСЕАН |
| Законодат. власт | Държавен административен съвет |
| История | |
| Паганско царство | 23 декември 849 г. |
| Таунгу | 16 октомври 1510 г. |
| Конбаун | 29 февруари 1752 г. |
| Британска анексия | 1 януари 1886 г. |
| Независимост | 4 януари 1948 г. |
| Преименуване | 18 юни 1989 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2022) | 260,274 млрд. щ.д.[2] (на 64-то място) |
| БВП на човек (ППС) | 4830 щ.д. (на 146-о място) |
| БВП (ном., 2022) | 59,530 млрд. щ.д. (на 90-о място) |
| БВП на човек (ном.) | 1105 щ.д. (на 167-о място) |
| ИЧР (2021) | 0,585 (среден) (на 149-о място) |
| Джини (2017) | 30,7 (среден) |
| Прод. на живота | 66,9 години (на 141-во място) |
| Детска смъртност | 46,2/1000 (на 118-о място) |
| Грамотност | 89,9% (на 90-о място) |
| Валута | Кият (MMK) |
| Други данни | |
| Часова зона | MMT (UTC+6:30) |
| Автомобилно движение | дясно |
| Код по ISO | MM |
| Интернет домейн | .mm |
| Телефонен код | +95 |
| ITU префикс | XYA-XZZ |
| Официален сайт | www.myanmar.gov.mm |
| Мианмар в Общомедия | |
Мианмар, официално название Република Съюз Мианмар[3] (също Мианма (бирманско произношение), преди – Бирмански съюз или Бирма) е държава в Югоизточна Азия с обширна територия. На север граничи с Китай, на изток – с Лаос, на югоизток – с Тайланд, на запад – с Бангладеш и на северозапад – с Индия. Страната има над 2000 km брегова ивица на Индийския океан, (Андаманско море и Бенгалски залив). През 1989 г. официално сменя наименованието си от английското Бирма на бирманското Мианмар (заедно с това и английските наименования на много градове и местности, вкл. това на тогавашната си столица – от Рангун на Янгон).
История
[редактиране | редактиране на кода]
Първоначално на територията на днешен Мианмар са съществували няколко държави, като най-известна е Паган или Баган (съществувала през 11 век), а държавите Ава, Пегу, Таунгу в продължение на 5 века се борят за обединението на територията – всяка под своята власт. Около 17 век Ава успява и обединява териториите и на останалите царства, което прави Бирма една от най-големите държави в Югоизточна Азия.
Доминацията на страната в региона продължава до началото на 19 век. След последвалите 3 колониални войни – първата през периода 1824 – 1826 г., втората през 1852 – 1853 г. и третата война през 1885 г. В резултат на последната война Великобритания завладява Бирма и я включва в състава на Британска Индия. Процесът, довеждащ до независимостта на Бирма през 1948 г., е съпроводен от освободително въстание от 1930 до 1932 г. (когато Великобритания отделя Бирма от Индия) и окупацията ѝ от японските войски в периода 1941 – 1945 г., съпътствана от тежката Бирманска кампания на Втората световна война.
Мианмар е член на ООН от 1948 г.
Като република с демократично управление, Бирма просъществува едва 14 години – до 1962 г., когато генерал У Не Вин извършва военен преврат. Не Вин управлява страната в продължение на 26 години, налага реформи, създава Партията на бирманската социалистическа програма, революционен съвет, който обнародва политическата декларация „Бирмански път към социализма“. Този режим представлява смесица от марксизъм-ленинизъм, будизъм и нумерология. В резултат на управлението му през 1974 г. Бирма е провъзгласена за Социалистическа република Бирмански съюз. През целия период от 1948 г. до преврата през 1988 г. страната е разкъсвана от въоръжени борби срещу правителството на Не Вин. Репресивната политика води до политическа криза.
Едно от най-кървавите събития е т.нар. Въстание 8888, станало на 8 август 1988. Тогава неколкодневните протести на студенти, учители и лекари са потушени със стрелба от страна на армията. Загиват над 10 000 души в цялата страна, повечето от които жени и деца. На парламентарните избори през 1990 г. опозиционната Национална лига за демокрация и нейният лидер Аун Сан Су Чи печелят мнозинство с 80%, но военните отказват да предадат властта и налагат в страната военна хунта под ръководството на генерал Тан Шве (от 1992 г.) Авторитарното военно управление се запазва, но в същото време се засилва борбата с корупцията и намалява държавният контрол върху икономиката.
Политическо устройство
[редактиране | редактиране на кода]Страната от 1962 г. се намира под управлението на военните. През април 2008 г. Държавният съвет на мира и развитието огласява новата конституция на Мианмар. Основният ѝ принцип е „дисциплинирана, процъфтяваща демокрация“. Според тази конституция една четвърт от депутатските места в парламента на Мианмар са запазени за военните. Настоящият глава на държавата – Тхин Чжо, встъпва в длъжността президент на 30 март 2016 г.
Законът за извънредното положение, действащ в страната около 60 години, е отменен с постановление на президента.
Държавно устройство
[редактиране | редактиране на кода]Въоръжени сили
[редактиране | редактиране на кода]Мианмарската армия (официално Татмадо) е на 12-о място в света по численост – близо 430 000 души. Основните клонове са сухопътни войски, военновъздушни сили и военноморски флот, а второстепенните са полиция, народна милиция и гранични войски. Армията е професионална, но правителството има правомощия да въведе наборна служба, ако националната сигурност е застрашена. Бюджетът ѝ възлиза на 7,07 млрд. щ.д. към 2005 г., или 2,1% от БВП.[4] В годините от независимостта на страната до днес Татмадо активно участва в сражения с бунтовнически групировки и армии на наркокартели, както и потушаване на въстания срещу правителството.
Основни предизвикателства са премахването на корупцията и провеждане на модернизация. Голяма част от оръжията са от Втората световна война. Военновъздушните сили разполагат със съвсем малко модерни изтребители МиГ-29 и 40 остарели китайски Чънду J-7. След 2000 г. правителството заделя средства за купуване на по-нови оръжия, като ЗРК Бук-М1-2 и самоходни оръдия Нора Б-52. Според договор, сключен с Украйна, Мианмар ще произведе за собствени нужди 1000 бронетранспортьора БТР-3У до 2013 г.
Сведения за ядрена програма
[редактиране | редактиране на кода]Между 2007 и 2010 г. се появяват редица сведения, че страната е дала началото на собствена ядрена програма за военни цели. Според двама бивши високопоставени военни от Татмадо, цитирани от австралийския вестник Сидни морнинг херълд, страната планира да се сдобие с атомно оръжие до 2014 г.[5] През 2007 г. Русия подписва договор с Мианмар за изграждане на ядрен център, вкл. доставка и конструкция на леководен 10-мегаватов изследователски реактор с ядро от 20% обогатен уран-235, хранилище за отпадъци, лаборатория за медицински изотопи и други.[6]
През лятото на 2010 г. опасенията за военна ядрена програма на Мианмар се потвърждават от тайни документи, изнесени от бившия мианмарски майор Сай Тен Вин.[7] Според документите и последвалия им анализ от военния тръст Jane's, към 2010 г. Мианмар не разполага с необходимите технологии, данни и ноу-хау, за да започне работа по ядрено оръжие, но със сигурност работи по създаването на такъв потенциал.[8][9] Според доклад на ООН един от основните партньори по ядрената програма на страната е Северна Корея, която също доставя ядрени и ракетни технологии на Сирия и Иран.[10] Снимкови материали показват севернокорейски експерти и военни съветници, които помагат в изграждането на укрепени подземни тунели и бункери в Мианмар.[11] Мианмарското правителство не отрича икономическо сътрудничество с КНДР, но твърдо отхвърля обвиненията, че разработва атомно оръжие.[12]
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]Мианмар е разделена на 7 щата и 7 административни области, които са подразделени на райони.
- Административни области
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]
Макар и изключително богата на природни ресурси, Мианмар се нарежда сред най-слабо развитите страни в света и е най-бавно развиващата се в Югоизточна Азия. Мианмар има планова икономика.
Под британско управление страната е била най-големият производител на ориз в света и сред най-богатите на петрол британски колонии. След независимостта си обаче страната постепенно започва да отслабва в икономически план заради зле планираните и осъществени икономически реформи. През 1948 г. министър-председателят У Ну създава план да превърне Бирма в „страна на благоденствието“ чрез планова икономика в рамките на демократично управление. Развалените отношения с Великобритания, както и състоянието на световната икономика след Втората световна война обаче осуетяват тези планове. Износът на ориз се срива с 96%, а на минерали и метали – с над 2/3.[13] След преврата през 1962 г. е въведен т.нар. „Бирмански път към социализма“, който води до национализация на всички отрасли с изключение на земеделието. Провалът и на тази политика превръща Бирма в една от най-бедните държави в света, увеличава инфлацията и безработицата.[14][15] През 1987 г. положението се е влошило достатъчно, за да бъде причислена към списъка на ООН на най-слабо развитите страни в света.[16]
През 1988 г., със свалянето на У Не Вин от власт, Мианмар започва да изоставя неуспешно построената си социалистическа система, но контролът на правителството върху стопанската дейност остава затегнат. Позволена е частна икономическа активност, тъй като има нужда от по-голям запас твърда валута, както и чужди инвестиции, които да подпомогнат икономиката.[17] Въпреки това икономическата свобода в страната е оценена като най-слабата в Азия – по този показател Мианмар се нарежда на една позиция със Северна Корея.[18] Националната валута се нарича кият и съществува в две разновидности, подобна на кубинското песо.[19] Курсът на кията по пазарите обаче е близо 200 пъти по-слаб отколкото определеният от правителството.[20] Огромен проблем продължава да е инфлацията, която между 2005 и 2007 г. се оценява на 30,1%,[18] и е главната причина за икономическата криза в страната.[21] Негативен ефект оказват търговските санкции на Европейския съюз, както и забраната за износ на продукти за САЩ.[20] От друга страна Китай и Индия инвестират усилено в Мианмар. Други големи инвеститори са Тайланд, Сингапур и Южна Корея.[22]
Интерес към големите находища на нефт и природен газ проявяват компании от Русия, Китай, Индия и Тайланд.[23]
Мианмар изнася ориз, юта, каучук и скъпоценни камъни (рубини, сапфири). Близо 98% от земеделските площи са оризища.[24] Изнася се и опиум, извличан от мака, отглеждан между Лаос и Камбоджа под контрола на трафиканти на наркотици.
География
[редактиране | редактиране на кода]Мианмар е разположена в северозападната част на полуостров Индокитай, край Бенгалския залив и Андаманско море. Има площ 677 хил. km2. Граничи (в km) с Бангладеш (244), Индия (1539), Лаос (235), Тайланд (2115) и Китай (2347). Бреговата ѝ линия с Индийския океан е 1385 km. По-голяма част от територията ѝ е с планински релеф. На запад – планините Аракан Йома, на север – крайните южни разклонения на Тибет с най-висок връх Кхакаборази – 5881 m, на изток – платото Шан. Равнинна местност е централната и южна част на страната, където е равнината Иравади. Земята на Мианмар е богата на калаена руда, волфрам, цинк и нефт. Климатът е предимно тропичен. По-големи реки са: Иравади, Салуин, Чиндуин.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Страната има население 53,6 милиона жители, около 2/3 от които са етнически бирманци. Гъстотата на населението е 76,2 д/km2. Естественият прираст е положителен (21). Средна продължителност на живота: мъже – 57 г., жени – 62 г.
Религия
[редактиране | редактиране на кода]
81,6% – будисти (от клона тхеравада, още наричан хинаяна), християни – 5,8%, мюсюлмани (сунити) – 5,2%, индуисти – 0,9%, конфуцианци и даоисти – 0,2%, местни традиционни вярвания и култове – 6,3%
Култура
[редактиране | редактиране на кода]Език
[редактиране | редактиране на кода]Официалният език е бирмански. Други – английски, каренски, шански.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Myanmar Population (2018) – Worldometers
- ↑ World Economic Outlook Database, October 2019 // International Monetary Fund. Посетен на 3 юли 2020.
- ↑ „Мианмар сменя официалното си название, флаг и химн“. www.focus-news.bg. 22 октомври 2010. Посетен на 23 октомври 2010.
- ↑ Доклад за армията
- ↑ Revealed: Burma’s nuclear bombshell [1], Sydney Morning Herald, 1 август 2009, Посетен на 10 август 2009.
- ↑ Russia and Burma in nuclear deal. BBC 15 май 2007
- ↑ Expert says Burma ‘planning nuclear bomb’ // 3 юни 2010. Архивиран от оригинала на 2010-06-06. Посетен на 2015-11-10.
- ↑ Myanmar 'nuclear plans' exposed // 4 юни 2010.
- ↑ Myanmar Nuclear Weapon Program Claims Supported by Photos, Jane's Reports, Bloomberg, 22 юли 2010
- ↑ Burma 'trying to build nuclear weapon' // 4 юни 2010.
- ↑ Burma's 'secret tunnels' leaked // 25 юни 2009.
- ↑ Burma-North Korea Ties: Escalating Over Two Decades, Иравади, 7 юли 2010
- ↑ Watkins, Thayer. Political and Economic History of Myanmar (Burma) Economics // San José State University. Посетен на 8 юли 2006.
- ↑ The Burma road to ruin // The Guardian.
- ↑ Kate Woodsome. 'Burmese Way to Socialism' Drives Country into Poverty
- ↑ List of Least Developed Countries // UN-OHRLLS, 2005.
- ↑ Stephen Codrington. Planet geography. Solid Star Press, 2005. ISBN 0-9579-8193-7. с. 559.
- ↑ а б Index of Economic Freedom: Burma // 2009. Архивиран от оригинала на 2011-11-19. Посетен на 2009-07-26.
- ↑ Sean Turnell. The rape of Burma: where did the wealth go? // The Japan Times, 2 май 2008. Посетен на 2009-07-26.
- ↑ а б Sean Turnell. Burma’s Economic Prospects – Testimony before the Senate Foreign Relations Subcommittee on East Asian and Pacific Affairs // 29 март 2006. Архивиран от оригинала на 2009-03-25. Посетен на 2009-07-26.
- ↑ High Inflation Impeding Burma's Economy, Says NLD // The Irrawaddy, 30 април 2007. Посетен на 30 април 2007.
- ↑ Fullbrook, David. So long US, hello China, India // Asia Times, 4 ноември 2004. Архивиран от оригинала. Посетен на 14 юли 2006.
- ↑ Руснаците надушиха петрол и природен газ в Мианмар Архив на оригинала от 2008-10-09 в Wayback Machine., Актуално, 9 септември 2008
- ↑ Myanmar and IRRIPDF (21.2 KiB), Facts About Cooperation, International Rice Research Institute. Посетен на 25 септември 2007.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||
