Битка при Албарасин – Уикипедия

Битка при Албарасин
Гражданска война в Испания
Информация
Период	5 юли – 11 август 1937 г.
Място	Албарасин
Резултат	Победа за националистите
Територия	Испания
Страни в конфликта
Испания Бунтовническа фракция
Командири и лидери
Бернабе Лопес Кале Мигел Понте Фернандо Барон
Сили
8000 – 9500 войници 7000 войници
Жертви и загуби
тежки неизвестно
40.405278, -1.444167

Битката при Албарасин се провежда в Албарасин и околните райони (Теруел) между 5 юли и 11 август 1937 г., по време на Гражданската война в Испания.

Арагонският фронт е от началото на войната второстепенен, но и основна цел за републиканците. Националистите поддържат слаба позиция, защитавайки голяма линия, която се простира от Пиренеите до град Теруел и оттам надолу до Монтес Универсалес и река Тахо. По този начин е примамлива цел за числено превъзхождащите републикански войски, особено Уеска и Теруел, които са обсадени. За да подкрепят републиканската офанзива при Брунете и да принудят националистите да поддържат войските си на този фронт, републиканците в Арагон планират да започнат малка офанзива при Албарасин.

Силите на 42-ра републиканска дивизия заемат позиции, за да атакуват града. Градът е със слаб гарнизон и републиканците са в командваща позиция.

На 5 юли републиканците пробиват вражеските линии и на 7-и успяват да влязат в града.^[1] 60-а смесена бригада извършва по-голямата част от операцията, подпомагана от другите две бригади. От друга страна, по-голямата част от 59-а бригада е насочена към Хеа де Албарасин, за да подсили позициите, докато 61-ва бригада отива към Монтерде. След настъплението на републиканците, повечето от франкистките защитници заемат позиции в по-високата част на Албарасин, докато Националистическа авиация бомбардира републиканските анклави; от този момент нататък републиканците са в отбрана.

Бунтовническите сили, съставени предимно от части на легиона и мароканските редовни части, започват настъплението си по пътищата, в Сиера де Албарасин Комарка. На 9 юли националистическите войски се реорганизират, за да формират три колони под командването на генерал Мигел Понте. Републиканските войски получават заповеди на 11 юли да запазят позицията си в Албарасин на всяка цена и да унищожат франкистката съпротива, която остава в някои от сградите на града, който е без храна и вода от 8-и. Националистите предприемат контраатака, която отблъсква републиканците и на 14 юли войските на Понте пробиват републиканските позиции и превземат Албарасин.

На 16-и, сред ожесточена съпротива на републиканците (които се възползват от терена на района) и тежки боеве, националистите възстановяват всички позиции, които са изгубили в началото на офанзивата.

Възползвайки се от инерцията от контраатаката, националистите се придвижват към Монтес Универсалес и отново пробиват републиканската съпротива, която не успява да се справи с настъплението на бунтовниците, а на 21-ви бунтовниците превземат няколко републикански града. На 31 юли републиканските сили се разпадат пред лицето на националистическата офанзива, която продължава през Монтес Универсалес. Националистите спират настъплението си и военните действия приключват на 11 август.^[2]

Битката не оказва влияние нито върху Арагонския фронт, нито върху битката при Брунете, въпреки че националистите се придвижват няколко километра напред, укрепвайки отбранителните си позиции на южния фланг на Теруел. Тази област остава доста спокойна до края на войната.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Battle of Albarracín в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​