French
DeutschСарагоска операция – Уикипедия
| Сарагоска операция | |||
| Гражданска война в Испания | |||
 | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 24 август – 7 септември 1937 г. | ||
| Място | Сарагоса | ||
| Резултат | Стратегическа победа за националистите | ||
| Територия | Испания | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
Сарагоската операция се провежда по време на Гражданската война в Испания през 1937 г. Основната цел на операцията е окупирането на град Сарагоса.
Предпоставки
[редактиране | редактиране на кода]През август 1937 г. главнокомандващият на Републиканската армия Висенте Рохо решава да започне офанзива на Арагонския фронт, за да превземе регионалната столица Сарагоса. Основната цел на офанзивата е да спре националистите в Сантандер. Освен това Сарагоса е комуникационният център на целия Арагонски фронт.[1]
Численост
[редактиране | редактиране на кода]На фронта в Арагон Републиканската армия е разположила Армията на Изтока, водена от генерал Посас и неговия началник-щаб Антонио Кордон. Тази армия има шест дивизии (11-та дивизия на Листер, 26-та дивизия, 27-ма дивизия, 35-та дивизия, 43-та дивизия и 45-та дивизия на Клебер). Освен това републиканците разполагат с 200 самолета и много танкове Т-26 и БТ-5.[2]
Срещу тях националистите са с три дивизии с ниско качество (51-ва, 52-ра и 105-та дивизии) и 15 самолета (остарели леки бомбардировачи Heinkel He-46 и изтребители He-51).[3]
Офанзивата
[редактиране | редактиране на кода]Републиканският план е да се пробие в седем различни точки между Суера и Белчите за да се раздели всяка националистическа контраатака. 27-ма дивизия ще окупира Суера, ще завие наляво и ще атакува Сарагоса. 45-та дивизия на Клебер ще атакува на югоизток към Сарагоса, а 43-та дивизия ще пресече Ебро и ще пресече магистралата от Куинто до Сарагоса. Но основната атака е съсредоточена нагоре по южната страна на долината на Ебро, с V корпус на Модесто (11-та дивизия и 35-та дивизия).
Републиканската атака започва на 24 август без артилерийска бомбардировка, за да се запази предимството на изненадата. 27-ма дивизия окупира Суера, 45-та дивизия достига Виламахор де Халего (на шест километра от Сарагоса), а 25-та дивизия превзема Кодо, въпреки яростната съпротива на националистите. Въпреки това, 11-та дивизия на Листер не успява да окупира Фуентес де Ебро и почти всички нейни танкове БТ-5 са унищожени.
Фуентес дел Ебро
[редактиране | редактиране на кода]Листер трябва да превземе укрепения град Фуентес дел Ебро, за да отвори пътя към Сарагоса. Четиридесет и осем танка БТ-5, превозващи испански войски, ще пресекат републиканските линии и ще атакуват града от фронта, подкрепяни от войските на XV бригада. Въпреки това атаката е зле планирана. Танковете не са пригодени за превоз на войски, извършено е много малко разузнаване, няма практически никаква артилерийска подготовка и танковете затъват в калта. Атаката се проваля и републиканската армия губи 19 от своите 48 танка и повече от 300 души (според Хю Томас 12 танка са унищожени от 40).[4]
Белчите
[редактиране | редактиране на кода]На 26 август 25-та дивизия превзема Куинто, но забавянето на напредването на републиканците дава време на националистите да докарат подкрепления (13-та дивизия на Барон и 150-та дивизия на Саенс де Буруага и 80 самолета от фронта на Мадрид) и атаката срещу Сарагоса не успява.[5]
Тогава Модесто решава да превземе малкия (3 800 жители) и добре укрепен град Белчите. Републиканската армия прекъсва водоснабдяването на града и жегата е ужасяваща, но отбраната на обсадените сили е енергична.[6] Атаката срещу Белчите започва на 1 септември и след пет дни тежки бомбардировки и кръвопролитни битки републиканците успяват да го окупират. Офанзивата приключва на 6 септември.[7]
Последица
[редактиране | редактиране на кода]Сарагоската операция е пълен провал. Националистите не спират офанзивата си срещу Северната зона, контролирана от републиканците. Републиканците напредват само десет километра и превземат шепа малки градове. Освен това, Републиканската армия претърпява големи загуби на въоръжение и танкове. Индалесио Прието казва: „Толкова много войски, за да превземат четири или пет пуебла, не удовлетворяват министерството на отбраната“.[8] Офанзивата се проваля, защото на републиканските сили им липсва координация, доставки и военно разузнаване.[9]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. p. 704
- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p. 704
- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p. 704
- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. p. 705.
- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. p. 705.
- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. p. 705.
- ↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. London. pp. 296–298
- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. p. 705.
- ↑ Jackson, Gabriel. (1967). The Spanish Republic and the Spanish Civil War, 1931-1939. Princeton University Press. p. 397
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Zaragoza Offensive в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |