Блюхер (тежък крайцер, 1937) – Уикипедия

„Блюхер“ Blücher
„Блюхер“ по време на изпитанията му.
Флаг	Германия
Клас и тип	Тежък крайцер от типа „Адмирал Хипер“
Производител	Blohm + Voss в Хамбург, Германия
Служба
Заложен	15 август 1936 г.
Спуснат на вода	8 юни 1937 г.
Влиза в строй	20 септември 1939 г.
Потънал	потопен на 9 април 1940 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	14 250 t (стандартна); 18 210 t (пълна)
Дължина	205,9 m
Дължина по водолинията	194,6 m
Ширина	21,3 m
Газене	5,8 m 7,7 m (максимално)
Броня	пояс: 40-80–70 mm; траверси: 80 mm; палуба: 30+30 mm; (скосове: 50 mm) кули: 160 – 50 mm; барбети: 80 mm; бойна рубка: 150 – 50 mm
Задвижване	3 парни турбини Blohm & Voss; 12 водотръбни котела Wagner
Мощност	132 800 к.с. (97 МВт)
Движител	3 гребни винта
Скорост	32 възела (59,26 km/h)
Далечина на плаване	6800 морски мили при 16 възела ход; Запас гориво: 3050 t
Екипаж	1600 души
Радиолокационни станции (РЛС)	FuMo 22
Кръстен в чест на	пруския фелдмаршал Гебхард Леберехт фон Блюхер
Въоръжение
Артилерия	4x2 203 mm
Зенитна артилерия	6×2 105 mm; 6x2 37 mm; 10x1 20 mm
Торпедно въоръжение	4x3 533 mm ТА[2]
Самолети	1 катапулт; 3 – 4 хидросамолета[1]
„Блюхер“ в Общомедия

Блюхер (на немски: Blücher) е тежък крайцер на Кригсмарине от времето на Втората световна война. Вторият кораб от типа „Адмирал Хипер“. Първата и единствена бойна операция на крайцера става нахлуването в Норвегия, през април 1940 г., в хода на която корабът е потопен от бреговата артилерия и торпеда в Осло фиорд.

 Основна статия: Тежки крайцери тип „Адмирал Хипер“

Тежкият крайцер, получил литерното обозначение G и условното име „Erzatz Berlin“ (от нем. замяна на крайцера „Берлин“^{[~ 1]}), е заложен на стапела на завода Блом и Фосс в Хамбург на 15 август 1936 г. На 8 юни 1937 г. е спуснат на вода и получава своето име в чест на пруския фелдмаршал Гебхард Леберехт фон Блюхер. Преди това в германския флот това име носи броненосният крайцер „SMS Blücher“, загинал в сражение с британска ескадра линейни крайцери в сражението при Догер Банк през 1915 г.

Във връзка с редица промени, внасяни в проекта още по времето на построяването, влизането в строй на крайцера е задържано.

На 20 септември 1939 г. „Блюхер“ официално е приет в състава на Кригсмарине (първи командир става капитан цур зе (капитан 1-ви ранг) Хенрих Фолдаг). Обаче до пълната готовност на кораба има още време, поправката на многобройните несъответствия и дефекти отнема времето до 27 ноември, когато крайцерът се насочва за изпитания на механическата установка в района на Хотенхафен. Поради суровите условия на зимата на 1939 – 1940 г. корабът така и не преминава необходимия курс по бойна подготовка и всестранни изпитания и не може да се счита за напълно боеготова единица към пролетта на 1940 г., когато ОКМ планира неговото участие в операцията по превземането на Норвегия^[3].

В. Кофман в своята работа „Тяжёлые крейсера типа „Адмирал Хиппер“ (под редакцията на С. Сулига) отбелязва, че крайцерът „Блюхер“ към момента на провеждането на операцията по нахлуване в Норвегия, „не е направил нито един изстрел от оръдията на главния калибър; не са провеждани също и толкова важните общи учения по ликвидация на последствия от бойни повреди и борба за живучест“.

Независимо от това, крайцерът е назначен в състава на групата за превземане на норвежката столица – Осло, под командването на контраадмирал Оскар Кумец, преминал с щаба си на „Блюхер“. Изходна точка на операцията е порт Свинемюнде. На борда са натоварени 830 армейски военнослужещи, в т.ч. около 200 сътрудника на различни щабове и два генерала – Енгелбрехт и Щусман^[3].

Вътрешните помещения и палубата на крайцера са претрупани с боеприпаси за десанта и други пожароопасни предмети. Общата стесненост на претоварения кораб, наличието на голям брой странични хора влошават и без това невисоката боеспособност на „Блюхер“.

По пътя за Осло корабите са на два пъти забелязани от британските подводни лодки (HMS Triton и HMS Sunfish). Първата успява да направи за атака над крайцера, обаче той благополучно се отклонява от торпедата. В нощта на 7 към 8 април ескадрата (в която, освен „Блюхер“, също влизат лекия крайцер „Емден“, тежкия крайцер „Лютцов“ и миноносци), влиза в Осло фиорд. При входа във фиорда ескадрата е засечена от норвежки стражеви кораб, бързо пленен от миноносеца „Албатрос“.

При движението през Осло Фиорд най-опасни за германската ескадра са теснините, където са разположени норвежките брегови батареи. Благополучно преминавайки прохода между островите Болерне и Раной, охраняващи входа във фиорда и подходите към главната военноморска база на Норвегия – Хутен и стоварвайки част от десанта за превземането на Хутен, корабите се насочват нататък. В прохода Дрьобак и близо до остров Кахолм ескадрата попада под огъня на норвежките брегови батареи с калибър 280, 150, 57 и 40-мм. Получавайки няколко попадения от 280-мм и 150-мм снаряди, крайцерът получава сериозни повреди в средната част на корпуса и рулевата машина. Независимо от това, кораба продължава движението си, изглеждайки, че е преминал опасностите, когато в 5:20 последват два подводни взрива. Според материалите на В. Кофман, най-вероятно това са торпедни попадения от бреговата торпедна батарея на о. Северен Кахолм^[3].

В резултат на разрушаващото действие на снарядите, торпедните попадения, а също и на непрестанната детонация на боеприпасите на борда на крайцера, на кораба избухва пожар в средната част на корпуса, гърмят взривове, от подводните пробойни постепенно се увеличава кренът. Корабът губи ход, а след сериозен взрив в погреба за 105-мм боеприпаси разпространението на водата по отсеците става неконтролируемо, рязко се увеличава крена. Около 7 часа командирът заповядва да се напусне кораба, а около 7:30 „Блюхер“ се преобръща и започва бавно да потъва във водата с носа напред. Крайцерът потъва на дълбочина 70 метра, а след неговото потапяне последват няколко подводни взрива^[3].

Точни данни за броя загинали и ранени при гибелта на крайцера отсъстват. По германски данни, загиват 125 члена на екипажа и 122 участника в десанта. Спасяват се 38 офицера на кораба, 985 матроса и 538 войника и офицера от армията, в т.ч. двата генерала. Капитан цур зе Фолдаг тежко преживява гибелта на своя кораб. Той загива само след няколко дена – на 16 април 1940 г., в авиокатастрофа над Осло Фиорд^[3].

Екранизация на гибелта на тежкия крайцер „Блюхер“ може да се види в игралния филм „Изборът на краля“ (Норвегия – Ирландия, 2016 г.)

• Кофман В. Тяжелые крейсера типа „Адмирал Хиппер“ – Москва, 1996
• Кофман В. Л. Принцы Кригсмарине. Тяжёлые крейсера Третьего рейха – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2008. – 128 с. ISBN 978-5-699-31051-7.
• Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. – Минск: Харвест, 2007. – ISBN 5-17-030194-4
• Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – ISBN 5-699-19130-5
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996

• ADMIRAL HIPPER heavy cruisers (1939) ((en))
• Тяжёлые крейсера типа „Адмирал Хиппер“ ((ru))
• В Общомедия има медийни файлове относно Блюхер (тежък крайцер, 1937)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Blücher (1937) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​