Блюхер (тежък крайцер, 1937) – Уикипедия

За едноименния кораб от 1907 г. вижте Блюхер (броненосен крайцер).

„Блюхер“
Blücher
„Блюхер“ по време на изпитанията му.
ФлагГерманска империя (1933 – 1945) Германия
Клас и типТежък крайцер от типа „Адмирал Хипер“
ПроизводителBlohm + Voss в Хамбург, Германия
Служба
Заложен15 август 1936 г.
Спуснат на вода8 юни 1937 г.
Влиза в строй20 септември 1939 г.
Потъналпотопен на 9 април 1940 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост14 250 t (стандартна);
18 210 t (пълна)
Дължина205,9 m
Дължина по водолинията
194,6 m
Ширина21,3 m
Газене5,8 m
7,7 m (максимално)
Броняпояс: 40-80–70 mm;
траверси: 80 mm;
палуба: 30+30 mm;
(скосове: 50 mm)
кули: 160 – 50 mm;
барбети: 80 mm;
бойна рубка: 150 – 50 mm
Задвижване3 парни турбини Blohm & Voss;
12 водотръбни котела Wagner
Мощност132 800 к.с. (97 МВт)
Движител3 гребни винта
Скорост32 възела
(59,26 km/h)
Далечина на
плаване
6800 морски мили при 16 възела ход;
Запас гориво: 3050 t
Екипаж1600 души
Радиолокационни
станции (РЛС)

FuMo 22
Кръстен в чест напруския фелдмаршал Гебхард Леберехт фон Блюхер
Въоръжение
Артилерия4x2 203 mm
Зенитна артилерия6×2 105 mm;
6x2 37 mm;
10x1 20 mm
Торпедно
въоръжение

4x3 533 mm ТА[2]
Самолети1 катапулт;
3 – 4 хидросамолета[1]
„Блюхер“ в Общомедия

Блюхер (на немски: Blücher) е тежък крайцер на Кригсмарине от времето на Втората световна война. Вторият кораб от типа „Адмирал Хипер“. Първата и единствена бойна операция на крайцера става нахлуването в Норвегия, през април 1940 г., в хода на която корабът е потопен от бреговата артилерия и торпеда в Осло фиорд.

Проектиране и построяване

[редактиране | редактиране на кода]

Тежкият крайцер, получил литерното обозначение G и условното име Erzatz Berlin“ (от нем. замяна на крайцера „Берлин“[~ 1]), е заложен на стапела на завода Блом и Фосс в Хамбург на 15 август 1936 г. На 8 юни 1937 г. е спуснат на вода и получава своето име в чест на пруския фелдмаршал Гебхард Леберехт фон Блюхер. Преди това в германския флот това име носи броненосният крайцерSMS Blücher“, загинал в сражение с британска ескадра линейни крайцери в сражението при Догер Банк през 1915 г.

Във връзка с редица промени, внасяни в проекта още по времето на построяването, влизането в строй на крайцера е задържано.

На 20 септември 1939 г. „Блюхер“ официално е приет в състава на Кригсмарине (първи командир става капитан цур зе (капитан 1-ви ранг) Хенрих Фолдаг). Обаче до пълната готовност на кораба има още време, поправката на многобройните несъответствия и дефекти отнема времето до 27 ноември, когато крайцерът се насочва за изпитания на механическата установка в района на Хотенхафен. Поради суровите условия на зимата на 1939 – 1940 г. корабът така и не преминава необходимия курс по бойна подготовка и всестранни изпитания и не може да се счита за напълно боеготова единица към пролетта на 1940 г., когато ОКМ планира неговото участие в операцията по превземането на Норвегия[3].

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

В. Кофман в своята работа „Тяжёлые крейсера типа „Адмирал Хиппер“ (под редакцията на С. Сулига) отбелязва, че крайцерът „Блюхер“ към момента на провеждането на операцията по нахлуване в Норвегия, „не е направил нито един изстрел от оръдията на главния калибър; не са провеждани също и толкова важните общи учения по ликвидация на последствия от бойни повреди и борба за живучест.

Независимо от това, крайцерът е назначен в състава на групата за превземане на норвежката столица – Осло, под командването на контраадмирал Оскар Кумец, преминал с щаба си на „Блюхер“. Изходна точка на операцията е порт Свинемюнде. На борда са натоварени 830 армейски военнослужещи, в т.ч. около 200 сътрудника на различни щабове и два генерала – Енгелбрехт и Щусман[3].

Вътрешните помещения и палубата на крайцера са претрупани с боеприпаси за десанта и други пожароопасни предмети. Общата стесненост на претоварения кораб, наличието на голям брой странични хора влошават и без това невисоката боеспособност на „Блюхер“.

По пътя за Осло корабите са на два пъти забелязани от британските подводни лодки (HMS Triton и HMS Sunfish). Първата успява да направи за атака над крайцера, обаче той благополучно се отклонява от торпедата. В нощта на 7 към 8 април ескадрата (в която, освен „Блюхер“, също влизат лекия крайцерЕмден“, тежкия крайцерЛютцов“ и миноносци), влиза в Осло фиорд. При входа във фиорда ескадрата е засечена от норвежки стражеви кораб, бързо пленен от миноносеца „Албатрос“.

При движението през Осло Фиорд най-опасни за германската ескадра са теснините, където са разположени норвежките брегови батареи. Благополучно преминавайки прохода между островите Болерне и Раной, охраняващи входа във фиорда и подходите към главната военноморска база на Норвегия – Хутен и стоварвайки част от десанта за превземането на Хутен, корабите се насочват нататък. В прохода Дрьобак и близо до остров Кахолм ескадрата попада под огъня на норвежките брегови батареи с калибър 280, 150, 57 и 40-мм. Получавайки няколко попадения от 280-мм и 150-мм снаряди, крайцерът получава сериозни повреди в средната част на корпуса и рулевата машина. Независимо от това, кораба продължава движението си, изглеждайки, че е преминал опасностите, когато в 5:20 последват два подводни взрива. Според материалите на В. Кофман, най-вероятно това са торпедни попадения от бреговата торпедна батарея на о. Северен Кахолм[3].

„Блюхер“, потъващ в Осло фиорд, 9 април 1940 г.

В резултат на разрушаващото действие на снарядите, торпедните попадения, а също и на непрестанната детонация на боеприпасите на борда на крайцера, на кораба избухва пожар в средната част на корпуса, гърмят взривове, от подводните пробойни постепенно се увеличава кренът. Корабът губи ход, а след сериозен взрив в погреба за 105-мм боеприпаси разпространението на водата по отсеците става неконтролируемо, рязко се увеличава крена. Около 7 часа командирът заповядва да се напусне кораба, а около 7:30 „Блюхер“ се преобръща и започва бавно да потъва във водата с носа напред. Крайцерът потъва на дълбочина 70 метра, а след неговото потапяне последват няколко подводни взрива[3].

Точни данни за броя загинали и ранени при гибелта на крайцера отсъстват. По германски данни, загиват 125 члена на екипажа и 122 участника в десанта. Спасяват се 38 офицера на кораба, 985 матроса и 538 войника и офицера от армията, в т.ч. двата генерала. Капитан цур зе Фолдаг тежко преживява гибелта на своя кораб. Той загива само след няколко дена – на 16 април 1940 г., в авиокатастрофа над Осло Фиорд[3].

Екранизация на гибелта на тежкия крайцер „Блюхер“ може да се види в игралния филм „Изборът на краля“ (Норвегия – Ирландия, 2016 г.)

  1. Германските кораби при началото на тяхното строителство получават временни имена. За новите кораби се избират букви. Тези кораби, които трябва да заменят стари или загубени кораби получават приставкатаЕрзац“ пред името на заменяемия кораб.
  1. С. В. Патянин Корабли Второй мировой войны. ВМС Германии. Часть 1
  2. Вооружение
  3. а б в г д «Блюхер»
  • Кофман В. Тяжелые крейсера типа „Адмирал Хиппер“ – Москва, 1996
  • Кофман В. Л. Принцы Кригсмарине. Тяжёлые крейсера Третьего рейха – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2008. – 128 с. ISBN 978-5-699-31051-7.
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. – Минск: Харвест, 2007. – ISBN 5-17-030194-4
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – ISBN 5-699-19130-5
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Blücher (1937) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​