Газене – Уикипедия
Газене (на английски: Draft) – във военното и гражданското корабостроене – дълбочината на потапяне на кораб или плавателен съд във водата.
Има следните видове газене:
- Проектно или разчетно газене, или вертикалното разстояние от горната част на кила до нивото на главната водолиния, измерено на половината дължина на корпуса. В техническата документация се означава като T.
- Проектно газене по мидъл шпангоута – разстоянието от водолинията до външната част на обшивката при кила.
- Носово газене, измервана по носовата точка на потапяне или при носовата марка.
- Кърмово газене, измервана по кърмовата точка на потапяне или при кърмовата марка.
- Средно газене – средното аритметическо значение на носовото и кърмовото газене.
За измерване на газенето на корпуса на кораба се нанасят марки за потапяне. В повечето флотове тези марки се правят по вертикала от крайните точки на правата на кила до главната водолиния, от двете страни на бордовете. В англосаксонските страни (и не само у тях) единиците на марките е фут.
При съдовете с голямо газене е затруднено или невъзможно влизането в плитководни райони на морето, заливи, пристанища, а също и в устията на реките. Газенето на съда се явява мерило за неговата товароподемност. Намаляване на газенето на 200 000-тонен танкер само с 0,5 метра води до загуба от 6 000 до 8 000 тона от неговата товаровместимост[1].
Океаните и моретата са достатъчно дълбоки за плаване на всякакви кораби и съдове с произволни максимални размери, обаче всеки кораб или съд трябва да още да може да влиза в база или в порт с товар или в крайна сметка да застане рейд, което ограничава възможното газене на корабите и съдовето до 30 – 35 метра.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]- Носова скала с марките за дълбочина, показваща текущото газене на кораба
- Метрична скала с марки за дълбочина
- Англосаксонска система марки за дълбочина, номерация с римски цифри
- Графична схема на размерите на кораба; размерът „d“ е газенето
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Осадка корабля// Военная энциклопедия: в 18 т.]/под ред. В. Ф. Новицкого ... и др. – СПб.; М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911 – 1915.
- „Водные пути и шоссейные дороги.“, журнал, издаваемый Управлением внутренних водных путей и шоссейных дорог Российской империи.
- Эверс Г. Военное кораблестроение. – Под ред. А. Э. Цукшвердт. – Главная редакция судостроительной литературы. – Л.; М., 1935.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Сайт зеашип. „Как устроены морские суда.“
- В Общомедия има медийни файлове относно Газене
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Осадка“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |