Население на Бразилия – Уикипедия

Населението на Бразилия според официалното преброяване, проведено от Бразилския институт по география и статистика през 2010 г., е възлизало на 190 732 694^[1] жители, което представлява едно от най-големите в абсолютно отношение, откроявайки Бразилия като петата най-многолюдна страна на света. През 2020 г. населението възлиза на 211 487 000 души. В последните години прирастът на населението изпитва забавяне, което до 1960 расте с много бързи темпове. През 1940 г. преброяването на населението е посочило 41 236 315 жители, през 1950 г. – 51 944 397, през 1960 г. – 70 070 457, през 1970 г. – 93 139 037 жители, през 1980 г. – 119 002 706 души, а през 1991 г. – 146 825 475 жители.

Най-популярното фамилно име в Бразилия е „Силва“, с над един милион имена в телефонните указатели на Бразилия „Telecom“, „Telemar“ и „Telesp“.^[2]

Причините за намаляване на прираста на населението се свързва с урбанизацията и индустриализацията, както и със стимулите за намаляване на раждаемостта (с разпространението на контрацептиви). Въпреки че процентът на смъртност в страната е намалял значително от 1940 г. насам, спадът в раждаемостта е още по-висок.

Гъстота на населението в Бразилия (по щати и общини)[бел. 1]

Бразилия има сравнително ниска гъстота на населението – само 22 д/km² – по-ниска от средните стойности в света и е доста под гъсто населените страни като Белгия (342 д/km²) и Япония (337 д/km²).

До скоро, индексът на раждаемостта на Бразилия е бил много висок, на нива близки на тези на други развиващи се страни. Въпреки това, през последните години се забелязва значителен спад, който може да се обясни с нарастването на градското население – тъй като раждаемостта е много по-ниска в градовете, в резултат на постепенната интеграция на жените на пазара на труда – както и засилването на контрола над раждаемостта. Освен това, социалната цена на поддръжка и обучение на децата е доста висока, особено в градската среда.

Бразилия има висок процент на смъртност, близка до слабо развитите страни. Това поставя населенинето на Бразилия между народите с висок коефициент на инфекциозни и паразитни болести, почти несъществуващи в развития свят.

От 1940 г. насам, процентът на смъртността в Бразилия също намалява, вследствие на популяризирането на хигиенни мерки, особено след Втората световна война, разширяването на здравните услуги и откриването на здравни заведения в отдалечени райони; също така кампаниите за ваксинация, както и количественото увеличение на медицинската и болнична помощ.

Детската смъртност в Бразилия е 22,58 смъртни случая на 1000 раждания^[3] (прогноза за 2007 г.) – висока дори и за страните Латинска Америка. Въпреки това, съществуват вариации на този процент в зависимост от географския регион и социалните слоеве. Северния и Североизточния регион – най-бедните – имат най-висок процент на детска смъртност, който намалява прогресивно към Южния по отношение на условията на живот.

Населението на дадено населено място се увеличава според миграцията и естествения прираст. В Бразилия има малко участие на миграцията на населението. Понеже това увеличение е високо, се заключава, че Бразилия има висок естествен прираст, независимо от високите нива на смъртност, особено при децата. Оценката на IBGE за 2010 г. е раждаемостт на 18,67 ‰ – т.е. 18,67, родени от всеки хиляда души на година – и коефициентът на смъртност от 6,25 ‰ – т.е. 6,25 смъртни случая на хиляда живородени деца на година. Това показва годишния естествен прираст на 12,68.

В Бразилия, средната продължителност на живота е около 68,3 години за мъжете и 76.38 при жените,^[4] според прогнозите за 2007 година. Така, страната е далеч от бедните страни, където продължителността на живота не достига 50 години (Мавритания, Гвинея, Нигерия и други), но не достига нивото на развитите страни, където този показтел е над 70 години (Норвегия, Швеция и др.)

Продължителността на живота варира обратно пропорционално на индекса на смъртността, т.е. процентите са обратно пропорционални. Така в Бразилия, заедно с намаляването на смъртността, налице е увеличение на продължителността на живота.

Според приблизителна оценка от 2006 г. средната плодовитост е 2 деца на една жена.^[5] Този процент варира, които попадат между жените на белите етническа и нараства сред кафяви. Тази промяна е свързана със социално-икономически статус на населението на тези сегменти, като цяло, кафявата населението е концентрирано в най-неравностойно социално и икономическо отношение, като се вземат предвид доходите, професия и образование, наред с други фактори.

Има и регионални различия: сумите са по-ниски в Югоизточна и Южна – площи на по-висок икономически растеж и благоустройство – са по-високи в Северна, Средния Запад и североизток.

Разпределението на населението в Бразилия е много неравномерно, с концентрация на населението в крайбрежните зони, особено Югоизточния и Североизточния регион. Най-слабо населените области са Централно-Западния и Северния регион.

Бразилия не е изключение в целия свят. Съотношението между половете в страната е 98 на 100 мъже, жени,^[4] според прогнозите от 2008 година.

До 60-годишна възраст, има баланс между количествени мъжете и жените, като се разшири от тази възрастова група са жените преобладават. Този факт се обяснява с увеличената продължителност на живота на жените, защото по други причини, фактът, че е по-слабо засегнати от сърдечно-съдови заболявания, често срещана причина за смърт след 40 години.

Броят на жените в Бразилия населението в селските райони, може да се каже, че в североизточната част на региона на отблъскване на населението, превес на женското население. Още в Северна и Средния Запад доминира на мъжката част от населението, привлечени от основните икономически дейности, като например екстракция растениевъдството, животновъдството и най-вече минното дело.

Броят на жените в Бразилия населението в селските райони също има тенденция да бъде по-ниска, тъй градове предлагат по-добри социални условия и да работят за жени.

А относително равновесие между половете обаче само създава от 1940-те – защото до 1930 г. страната е ясно преобладаване на мъжката част от населението, най-вече се дължи на влиянието на имиграцията – и още по-момчета, родени от момичета, най-високата детската смъртност при мъжете процент (до навършване на 5-годишна възраст) води до равновесие.

Като се има предвид от 1995 г. данни, в който се констатира, че броят на младите хора е пропорционално малки в развитите страни, но достига почти половината от общия брой на населението като Бразилия, Перу и други Третия свят. В развитите страни, социално-икономически план е много висока и следователно на раждаемостта е ниска и много висока продължителност на живота, което обяснява големия брой на възрастните хора в общия брой на населението. В Бразилия, въпреки постепенното намаляване на раждаемостта и смъртността през последните десетилетия, страната продължава да отчита голям брой млади хора.

Страна	Деца (от 0 до 15 год.)	Младежи (от 15 до 30 год.)	Възрастни (от 30 до 60 год.)	Старци (над 60 год.)
Обединено кралство	19,5%	20,1%	39,9%	20,5%
Швеция	18,8%	19,3%	39,8%	22,1%
Бразилия	31,8%	28,5%	32,6%	7,1%
България	13.8%[6]	68.5%[6]		17.7%[6]
Перу	35,9%	29%	28,4%	6,7%

Източник: Nova Enciclopédia Barsa de 1998: Datapédia. (Без данните за Б-я)

Според Националното проучване по местожителство, (PNAD) от 2008, 48,43% от населението (около 92 млн.) определили себе си като бели; 43,80% (около 83 млн. души) като парду (вкл. мулати и мултирасови); 6,84% (около 13 млн.) като чернокожи; 0,58% (около 1,1 милиона) като азиатци и 0,28% (около 536 хил. души) се определили като местни, докато 0,07% (около 130 хил.), не са посочили своята раса.^[9] През 2007 г. Националната индианска фондация на Бразилия съобщава за наличието на 67 различни изолирани племена, срещу 40 през 2005 г. Смята се, че Бразилия има най-голям брой изолирани народи в света.^[10]

Болшинството от съвременните бразилци произхожда от коренните жители на страната, португалски заселници, европейски имигранти и африкански роби.^[11] След пристигането на португалците през 1500, значителен брой смесени бракове са провеждани между тези три етнически групи.

Парду бразилците, на португалски: Brasileiros pardos например,^[12][13] е широка категория, която включва кабокло (потомци на бели и индианци), мулати (потомци на бели и чернокожи) и самбо, на португалски: Cafuzo (потомци на чернокожи и индианци).^{[11][12][13][14][15][16]} Парду бразилците са мнозинство в регионите Северен, Североизточен и Централно-западен.^[17] Мулатите по принцип са съсредоточени по източното крайбрежие на североизточния регион, от Баия до Параиба^[16][18] и също в северен Марянчо,^[19][20] южната част на Минас Жерайс^[21] и в източната част на щата Рио де Жанейро.^[16][21]

През 19 век Бразилия отваря своите граници за имигрантите. Около пет милиона души от над 60 страни мигрират към Бразилия между 1808 и 1972, повечето от тях от Португалия, Италия, Испания, Германия, Япония и близкия изток.^[22]

 Основна статия: Вероизповедания в Бразилия

Бразилската Конституция предвижда религиозна свобода, според която църква и държава са отделени една от друга, бидейки Бразилия официално светска държава.^[23] Законодателството забранява всякаква дискриминация на религиозна основа, обаче Католическата църква се ползва с привилегирован статут,^[24] и понякога получава преференциално отношение.

Католицизмът е доминиращото вероизповедание в страната, което прави от Бразилия най-голямата католическа страна в света.^[25] Според преброяването от 2000 г., 73,57% от населението следва католицизма; 15,41% протестантството; 1,33% кардесистки спиритизъм, 1,22% други християнски вероизповедания; 0,31% афро-бразилски религии; 0,13% будизъм, 0,05% юдаизъм, 0,02% следват исляма; 0,01% американо-индиански религии; 0,59% други непосочени или неопределени, докато 7,35% се водят атеисти.^[26]

 Основни статии: Португалски език, Португалски език (бразилски вариант) и Езици в Бразилия

Официален език на Бразилия е португалският,^{[бел. 2]} който се говори от почти цялото население и на практика е единственият език, използван във вестниците, радиото, телевизията и за бизнес и административни цели. Изключения в този аспект са община Сау Габриел да Кашоейра, в който се говори ниеенгату, автохтонен език от Южна Америка, имащ статус на съофициален с португалския,^[27] и община Помероди, където немския също има статус на съофициален език.^[28] Бразилия е единствената страна в Америка, в която се говори португалски, превръщайки по този начин езика във важна част от бразилската национална идентичност и давайки ѝ една национална култура различна от тази на своите испаноговорещи съседи.^[29]

Бразилският вариант на португалския език се е развил самостоятелно, повлиян от индиански и африкански езици.^[30] В резултат, езика е малко по-различен, най-вече във фонетично отношение, от Европейския португалски и от други португалоезични страни. Различията са сравними с тези между американския английски и британския английски.^[30] През 2008, Общността на португалоезичните държави (CPLP), включваща представители от всички страни, имащи португалския като официален език, постигна споразумение за реформиране на португалския в международен език, вместо да се развива към двата основни диалекта. На страните-членки на общността бе даден срок от 2009 до 2014 за да се адаптират към необходимите промени.^[31]

Малцинствените езици се говорят в цялата страна. Сто и осемдесет местни езика се употребяват в отдалечени райони, както и някои други, говорени от имигранти и техните потомци.^[30] Налице са значителни немскоговорещи общности на юг (най-вече Хунсрюкски диалект) и италиански общности (главно диалекта Талиан, с венециански произход), които са значително повлияни от португалския език.^[32][33]

• Списък на стоте най-населени общини в Бразилия

• ((pt)) Бразилски институт по география и статистика (IBGE)
• ((pt)) Коренното население се е удвоило за девет години, според IBGE, noticias.uol.com.br
• ((en)) Динамика на населението в света – U.S. Census Bureau reports, census.gov

п б р Бразилия по теми История Коренно население · Вицекралство · Империя · Стара република (Република на сабята · Политика на кафе с мляко) · Ера на Варгас (Нова държава) · Популистки период (Жуселино Кубичек) · Военен режим · Нова република Политика Правителство · Закони · Конституция · Президент · Национален конгрес (Сенат · Камара на депутатите) · Съдебна власт · Изпълнителна власт · Законодателна власт · Върховен федерален съд · Избори · Политически партии (бивши) · Външна политика · Човешки права · ЛГБТ права Админ. деление Региони · Федерални единици · Мезорегиони · Микрорегиони · Общини · Окръзи География Региони · Щати · Общини · Острови · Климат · Биоразнообразие · Крайни точки · Защитени територии · Столици · Бразилска антарктида Икономика Реал · Централна банка · Предприятия · Земеделие · Промишленост · Енергия · Минодобив  · Икономически проблеми Население Народ (етноси: негри, бели, парду, местни и азиатци)  · Езици · Вероизповедания · Престъпност · Социални проблеми  · Най-големи градове · Имиграция · Миграция · Фавели Инфраструктура Здравеопазване · Образование · Енергия · Комуникации · Транспорт · Наука и техника Транспорт Високоскоростен влак · Въздушен · Железопътен · Воден · Автомобилен Енергия Възобновяема енергия · Етанол като гориво · Петробрас · Елетробрас · Ядрена програма Култура Изкуство · Карнавал · Кухня · Скулптура · Спорт · Кино · Официални празници · Фолклор · Литература · Музика · Фолклорен фестивал Паринтинс · Живопис · Туризъм Спорт Световно първенство по футбол 2014 · Световно първенство по футбол 1950 · Летни олимпийски игри 2016 · Панамерикански игри (1963)  · Панамерикански игри (2007)  · Национален отбор по футбол · Национален отбор по волейбол Въоръжени сили ВМС · ВВС · Армия · Оръжия за масово унищожение Други Антарктическа станция Команданти Ферас · ХИВ/СПИН в Бразилия · Хомосексуалност Портал · Категория