Братя Даскалови (община) – Уикипедия

Братя Даскалови (община) 42.3, 25.217
Общи данни
Област	Област Стара Загора
Площ	487.96 km²
Население	8 735 души
Адм. център	Братя Даскалови
Брой селища	23
Сайт	www.bratia-daskalovi.com
Управление
Кмет	Иван Танев (ПДСД; 2011)
Общ. съвет	13 съветници Социалдемократи (5) Заедно за Община Братя Даскалови (2) ГЕРБ (2) БСП (2) ДПС (2)
Братя Даскалови (община) в Общомедия

Община Братя Даскалови се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Стара Загора.

Общината е разположена в югозападната част на област Стара Загора. С площта си от 487,956 km² заема 6-о място сред 11-те общини на областта, което съставлява 9,46% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на север – община Павел баня и община Казанлък;
• на североизток – община Стара Загора;
• на изток – община Чирпан;
• на юг – община Първомай, Област Пловдив;
• на югозапад – община Садово, Област Пловдив;
• на запад – община Раковски и община Брезово, Област Пловдив.

Релефът на общината е разнообразен – от равнинен в южната част, през хълмист в централната, до ниско планински в северната. Територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина и части от Сърнена Средна гора.

Северните части на община Братя Даскалови се заемат от южните склонове на Сърнена Средна гора. На 300 m източно от хижа „Каваклийка“ се намира най-високата ѝ точка – 1065,8 m.

Южно от Сърнена Средна гора се простират западните части на Чирпанските възвишения, които обхващат средните части на общината. На около 3 km източно от село Голям дол, на границата с община Чирпан се издига най-високата им точка – връх Китката 850,4 m.

Южните райони на общината са заети от Горнотракийската низина, която в тази част е слабо хълмиста и е с надморска височина от 150 до 250 m. Тук, югоизточно от село Мирово, на границата с община Първомай, в коритото на река Марица се намира най-ниската ѝ точка – 128 m н.в.

В крайния югозападен ъгъл на общината (в землището на село Мирово), по границата с общините Садово и Първомай на протежение около 5 km протича част от средното течение на река Марица. В нея отляво на територията на общината се вливат три по-големи реки:

– Брезовска река (Гюлдере, Рахманлийска река). Тя протича през общината с долното си течение западно от селата Гранит и Опълченец и частично по границата с община Раковски и се влива в Марица на около 2 km западно от село Мирово;

– Селска река. Тя води началото си югозападно от село Колю Мариново, навлиза в община Брезово, след което северно от село Гранит отново се връща на територията на община Братя Даскалови. Минава през селото и западно от селата Оризово и Мирово и южно от последното се влива в Марица;

– Омуровска река (58 km). Тя води началото си под името Конакдере от 820 m н.в., на 1 km североизточно от връх Чакалова поляна (902 m) в Сърнена Средна гора. Тече в южна посока в западната и югозападната част на Чирпанските възвишения в тясна долина, с редуващи се долинни разширения, в които са разположени няколко села. След устието на десния си приток река Страшния дол носи името Старата река до село Малък дол, а след устието на Новоселска река – Омуровска река. При село Партизанин навлиза в Горнотракийската низина, като долината ѝ става широка и плитка. Минава през селата Черна гора и Плодовитово и напуска пределите на общината. След 4 km се влива отляво в река Марица на 120 m н.в., на 650 m южно от село Крушево, община Първомай. Площта на водосборния ѝ басейн е 305 km²;

– Новоселска река (22 km, ляв приток на Омуровска река). Тя извира под името Ямачдере на 802 m н.в., на 700 n югоизточно от хижа „Каваклийка“ в Сърнена Средна гора. Тече в южна посока, като до село Горно Ново село долината ѝ е дълбока и залесена, а след това се разширява и обезлесява. След село Найденово долината ѝ още повече се разширява и се влива отляво в Омуровска река на 229 m н.в., точно под моста, свързващ селата Малък дол и Голям дол. Площта на водосборния ѝ басейн е 118 km², което представлява 38,7% от водосборния басейн на Омуровска река.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

Общината има 23 населени места с общо население от 7266 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

• Указ № 462/обн. 21 декември 1906 г. – преименува с. Садъклии на с. Верен;

– преименува с. Войник махле на с. Войниците;

– преименува с. Кюселии на с. Голобрадово;

– преименува с. Голямо Дерелии на с. Голям дол;

– преименува с. Алабашево на с. Горно Бялово;

– преименува с. Горно Енишерлии на с. Горно Ново село;

– преименува с. Долно Енишерлии на с. Долно Ново село;

– преименува с. Бурнусус на с. Малко Борисово;

– преименува с. Хаджиолар на с. Малко Дряново;

– преименува с. Малко Дерелии на с. Малък дол;

– преименува с. Сакарлии на с. Марково;

– преименува с. Балджиларе на с. Медово;

– преименува с. Асъкърово на с. Опълченец;

– преименува с. Чилтикчии (Челтикчии) на с. Оризово;

– преименува с. Сюлмешлии на с. Плодовитово;

– преименува с. Мисилим на с. Православен;

– преименува с. Колачево на с. Радомир;

– преименува с. Махмутларе на с. Славянин;

– преименува с. Сеймен на с. Стражар;

– преименува с. Калфа на с. Съединение;

– преименува с. Караджоврен на с. Сърневец;

– преименува с. Кара орман на с. Черна гора;

• МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Православен на с. Православ;
• МЗ № 945/обн. 19 май 1945 г. – обединява селата Голобрадово и Скобелево в едно ново населено място – с. Гранит;
• МЗ № 5530/обн. 17 септември 1947 г. – преименува с. Малко Борисово на с. Гроздово;
• Указ № 949/обн. 8 декември 1949 г. – преименува с. Радомир на с. Колю Мариново;
• Указ № 166/обн. 6 април 1950 г. – заличава с. Войниците и го присъединява като квартала на с. Гроздово;
• Указ № 191/обн. 22 април 1950 г. – преименува с. Гроздово на с. Братя Даскалови;
• Указ № 334/обн. 13 юли 1951 г. – преименува с. Стражар на с. Мирово;

– преименува с. Омурово на с. Партизани;

• Указ № 317/обн. 13 декември 1955 г. – заличава с. Малък дол и го присъединява като квартал на с. Голям дол;
• през 1956 г. – осъвременено е името на с. Горно Бялово на с. Горно Белево без административен акт;
• Указ № 169/обн. 10 май 1960 г. – преименува с. Нова махла на с. Найденово;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Партизани на с. Партизанин;
• Указ № 117/обн. 28 април 2000 г. – отделя кв. Малък дол от с. Голям дол и го възстановява като отделно населено място – с. Малък дол;
• Указ № 45/обн. 23 март 2001 г. – отделя с. Пъстрово и неговото землище от община Братя Даскалови и го присъединява към община Стара Загора.

В южната част на общината, от запад на изток, на протежение от 15,1 km преминава участък от трасето на жп линията Пловдив – Стара Загора – Бургас от Железопътната мрежа на България.

През общината преминават изцяло или частично 10 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 129,9 km:

• участък от 15,4 km от автомагистрала Тракия (от km 155,6 до km 171,0);
• началният участък от 2,3 km от автомагистрала Марица (от km 0 до km 2,3);
• участък от 7,1 km от Републикански път II-56 (от km 36,1 до km 43,2);
• участък от 11,9 km от Републикански път II-66 (от km 110,8 до km 122,7);
• последният участък от 15,7 km от Републикански път III-565 (от km 28,2 до km 43,9);
• участък от 13,5 km от Републикански път III-608 (от km 31,8 до km 45,3);
• участък от 21 km от Републикански път III-664 (от km 7,7 до km 28,7);
• началният участък от 12,6 km от Републикански път III-666 (от km 0 до km 12,6);
• началният участък от 1,9 km от Републикански път III-667 (от km 0 до km 1,9);
• целият участък от 28,5 km от Републикански път III-5603.

Земите на общината са населявани от дълбока древност. Праисторическите селищни могили са датирани от V и IV хилядолетие преди новата ера.

Транспортно-географското положение на общината е един от специфичните фактори за нейното развитие. През територията преминава трасето на еврокоридор 4, чиито елементи са автомагистрала „Тракия“ и отклонението ѝ на югоизток – автомагистрала „Марица“, която предстои да се изгражда на територията на общината.

Общината е типичен селски район. 63 % от поземления ресурс са земеделски територии. Това предопределя селското стопанство като основен отрасъл на местната икономика. Създаването на ефективен и конкурентно способен аграрен сектор е основна цел на общинското ръководство. Бъдещето на селскостопанското производство в общината е в засиленото участие на високопроизводителна техника и на съвременни технологии. Добре развито е растениевъдството. Водещи браншове са зърнопроизводството, лозарството и овощарството. Съществуват добри почвено-климатични условия за развитие на маслодайната роза, лавандулата, памука. През последните няколко години вложените инвестиции в земеделието доведоха до увеличение на лозовите насаждения с около 3000 дка, лавандуловите с 270 дка, розовите с над 330 дка, овощните градини с 300 дка вишни.

В общинската икономика промишлеността е с ограничени възможности. Базирайки се на суровините от земеделието тя е представена с малки предприятия, осъществяващи дейност основно в сферата на хранително-вкусовата промишленост – консервна, млекопреработвателна, винарска и мелничарска. И в този отрасъл изграждането на новите производствени мощности, които отговарят на европейските изисквания са с финансовата подкрепа на програма САПАРД. Продукцията на тези предприятия е насочена към вътрешния пазар. Изключение прави консервното предприятие „Конекс-Тива“, чиято продукция е предназначена изключително за външния пазар и се реализира в САЩ, Канада, Франция, Великобритания, Швеция, Германия, Израел и др.

Отдалечеността от промишлени замърсители е добра предпоставка за производството на екологично чиста селскостопанска продукция и за развитието на селски туризъм. Заради спокойствието и тишината които предлагат нашите села в северния нископланински район на общината, през последните години има засилен интерес към свободния жилищен фонд там. Близостта на Средна гора и множеството микроязовири в района предлагат места за краткотраен отдих в края на работната седмица.

Пътната инфраструктура е от особено важно значение за икономическото развитие и подобряването на комплексната жизнена среда на общината. Затова нейното подобряване е водещ приоритет в плана за развитие на общината в следващите няколко години.

• Лист от карта K-35-51. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-63. Мащаб: 1 : 100 000.

• Официален сайт на община Братя Даскалови

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.