Първомай (община) – Уикипедия

Община Първомай 42.1, 25.217
Знаме
Общи данни
Област	Пловдив
Площ	521.59 km²
Население	27 200 души
Адм. център	Първомай
Брой селища	17
Сайт	parvomai.bg
Управление
Кмет	Николай Митков (БСП – Обединена левица, Левицата!, БВ, ИТН; 2019)
Общ. съвет	21 съветници БСП за България (6) ГЕРБ (5) СДС (3) СДП (3) ДПС (2) ЗС „Ал. Стамболийски“(2)
Община Първомай в Общомедия

Община Първомай се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив.

Общината е разположена в югоизточната част на област Пловдив. С площта си от 521,59 km² заема 5-о място сред 18-те общините на областта, което съставлява 8,7% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на запад и югозапад – община Асеновград;
• на северозапад – община Садово;
• на север – община Братя Даскалови, област Стара Загора;
• на североизток – община Чирпан, област Стара Загора;
• на изток – община Димитровград, област Хасково;
• на югоизток – община Минерални бани, област Хасково;
• на юг – община Черноочене, област Кърджали.

Релефът на общината е твърде разнообразен – от равнинен в северната част, през хълмист в централната, до ниско планински в южната и югоизточната. Територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина, Хасковската хълмиста област и крайните северозападни части на Източните Родопи.

Северните райони на общината се заемат от южната част на Горнотракийската низина, а средните ѝ – от западните части на обширната Хасковска хълмиста област, като тук надморската височина варира от 200 m на север до 400 m на югозапад. Североизточно от село Караджалово, на границата с община Чирпан и община Димитровград, в коритото на река Марица се намира най-ниската точка на община Първомай – 114 m н.в.

В югоизточната част от територията на общината се простира рида Драгойна, крайно северозападно разклонение на Източните Родопи. Рида има форма на изпъкнала на северозапад дъга, като изцяло попада в пределите на общината. Той е ориентиран от югозапад на североизток с дължина 17 – 18 km между долините на реките Каялийка на запад и север и Банска река на юг. Югозападно от село Буково, на границата с община Черноочене се намира най-високата му точка връх Соуджик 839,7 m, която е и най-високата точка на община Първомай.

Основна водна артерия на община Първомай е река Марица, която протича в северната ѝ част от запад на изток, на протежение от 23 km с част от средното си течение. На територията на общината в нея се вливат два по-големи притока: Омуровска (ляв), вливащ се в нея югоизточно от село Крушево и Мечка (десен), вливаща се североизточно от град Първомай. Омуровска протича през общината с най-долното си течение, а река Мечка – със средното и долното си течение покрай село Поройна и град Първомай.

Южните и югоизточните части на общината се отводняват от други две реки, които са също десни притоци на Марица, но се вливат в нея извън пределите ѝ. През селата Искра, Брягово, Драгойново и Езерово с горното и средното си течение протича река Каялийка (Скаличица, 39 km), а югоизточно от село Буково – най-горното течение на Банска река.

По реките Мечка, Каялийка и Банска и на някои от техните притоци са изградени множество микроязовири, водите на които се използват изключително за напояване на обширните земеделски земи в общината. По-големи от тях са: „Езерово“, „Брягово“ и „Искра“ на река Каялийка, трите големи язовира в землището на село Татарево – на ляв приток на река Мечка и др.

Ценен воден ресурс са термалните минерални извори в Драгойново. Край село Виница, на остров Попова ада в река Марица е единственото естествено находище на блатното кокиче в България.

Общината се състои от 17 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

• през 1884 г. – преименувано е с. Халът кьой на с. Крушево от населението без административен акт;
• през 1886 г. – заличени са селата Гьовенджиклии, Кушия (Кошу кьой) и Язла без административен акт поради изселване;
• през 1887 г. – заличено е с. Горно Дере кьой (Дере кьой горно) без административен акт поради изселване;
• Указ № 589/обн. 18.12.1889 г. – признава с. Хаджи Елес за гр. Хаджи Елес;
• Указ № 63/обн. 31 януари 1894 г. – преименува гр. Хаджи Елес на гр. Борисовград (Борисоград);
• МЗ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Кара алан на с. Брягово;

– преименува с. Читак на с. Бяла река;

– преименува с. Бадарлии на с. Виница;

– преименува с. Мусаджиклар на с. Воден;

– преименува с. Дервент (Ени махле) на с. Дебър;

– преименува с. Козлук на с. Драгойново;

– преименува с. Коз бунар на с. Дълбок извор;

– преименува с. Дипсиз гьол на с. Езерово;

– преименува с. Юртчии на с. Любеново;

– преименува с. Караджилар на с. Попово;

– преименува с. Дерекьой (Долно дере кьой) на с. Поройна;

– преименува с. Мюселим на с. Православен;

– преименува с. Чакърджии (Чикарджии) на с. Царско село;

• Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – преименува и признава н.м. Чифлика хаджи Стамо (от с. Крушево) за отделно населено място – с. Добри дол;
• МЗ № 9159/обн. 5 януари 1946 г. – преименува гр. Борисовград на гр. Първомай;
• Указ № 45/обн. 08.02.1950 г. – преименува с. Царско село на с. Градина;

– преименува с. Попово на с. Искра;

– преименува с. Буково (Лоч бунар) на с. Пилашево;

• Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – заличава селата Дебър и Любеново и ги присъединява като квартали на гр. Първомай;
• Указ № 98/обн. 17.04.1992 г. – възстановява старото име на с. Пилашево на с. Буково;
• Указ № 32/обн. 14.02.2000 г. – отделя с. Леново и неговото землище от община Първомай и го присъединява към община Асеновград;
• Указ № 14/обн. 30 януари 2001 г. – отделя с. Жълт камък и неговото землище от община Първомай и го присъединява към община Асеновград;

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[2]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:^{[4][5][6][7][8]}

• Победител в категория „Спорт и младежки политики“, раздел „средни общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Ангел Папазов за спортни площадки и зали за насърчаване и развитието на любителския и професионалния спорт.

През територията на общината, в северната ѝ част, от запад на изток преминава участък от 20,7 km трасето на жп линията София – Пловдив – Свиленград.

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 56,5 km:

• участък от 7,7 km от автомагистрала Марица (от km 1,8 до km 9,5;
• участък от 17,9 km от Републикански път I-8 (от km 257,6 до km 275,5);
• участък от 23 km от Републикански път III-667 (от km 1,9 до km 24,9);
• последният участък от 7,9 km от Републикански път III-5802 (от km 12,1 до km 20,0).

• Лист от карта K-35-63. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-75. Мащаб: 1 : 100 000.

• В Общомедия има медийни файлове относно община Първомай
• ((bg)) Официален сайт
• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

Портал „География“          Портал „България“