Асеновград (община) – Уикипедия

Община Асеновград 42.0167, 24.8667
Герб
Общи данни
Област	Пловдив
Площ	665.39 km²
Население	65 736 души
Адм. център	Асеновград
Брой селища	29
Сайт	assenovgrad.com
Управление
Кмет	Христо Грудев (ГЕРБ; 2019)
Общ. съвет	33 съветници ГЕРБ (9) БСП за България (8) ДПС (8) БДС „Радикали“ (3) Коалиция „НФСБ ,ВМРО - БНД“ (3) „ДБ – обединение“ – Да, България!, ДСБ, Зелено движение (2)
Община Асеновград в Общомедия

Община Асеновград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив.

Община Асеновград е разположена в южната част на област Пловдив. С площта си от 665,391 km² заема 2-ро място сред 18-те общините на областта, което съставлява 11,1% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на северозапад – община Куклен;
• на север – община Родопи и община Садово;
• на изток – община Първомай;
• на югоизток – община Черноочене, област Кърджали;
• на юг – община Баните, област Смолян;
• на югозапад – община Лъки, област Пловдив
• на запад – община Чепеларе, област Смолян и община Родопи.

Релефът на общината е твърде разнообразен – от равнинен в северната част, през хълмист в централната, източна и югоизточна част, до средно планински в южната. Територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина, Хасковската хълмиста област и крайните североизточни части на Западните Родопи.

Най-северните райони на общината попадат в южната част на Горнотракийската низинаа източните ѝ са заети от крайните югозападни части на обширната Хасковска хълмиста област, като тук надморската височина варира от 200 m на север и североизток до 400 m на юг и югозапад. Северно от село Конуш, на границата с община Садово се намира най-ниската точка на община Асеновград – 161 m н.в.

Южната и югозападната част от територията на общината се заемат от крайните северни разклонения на Западните Родопи, като в нейните предели попадат частично три орографски единици на Западните Родопи. Южно от общинския център и източно от дълбоката долина на Чепеларска река се издига рида Добростан. На североизток склоновете му стръмно се спускат към Хасковската хълмиста област, а на югоизток, в района на село Мостово, чрез висока седловина се свързва с Переликско-Преспанския дял. В пределите на община Асеновград попадат и крайните източни части на Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи, като тази част е известна под името Синивръшки рид. Северозападно от село Бор се издига едноименният му връх с височина 1536,4 m. Южно от село Сини връх, в най-южната точка на общината, на границата с общините Лъки и Баните се извисява връх Проглед 1575,8 m, най-високата точка на община Асеновград.

Западно и северно от проломната долина на Чепеларска река в пределите на общината попадат части от друг западнородопски рид – Белочерковския рид. Най-високата му точка на територията на общината е Черни връх 1549,2 m, намиращ се североизточно от село Косово.

Основна водна артерия на община Асеновград е река Асеница (Чая), която протича през нея в югозападната и западната ѝ част на протежение от около 35 km. Тя навлиза в общината южно от село Косово и се насочва на запад, като тече в дълбока проломна долина. Минава през село Нареченски бани, постепенно завива на североизток, а след село Бачково – на север. В южната част на град Асеновград реката излиза от планината и пролома, минава през центъра на града, навлиза в Горнотракийската низина и на около 4 km северно от Асеновград напуска пределите на общината. На около 3 km южно от Асеновград в нея отляво се влива река Луковица, последният ѝ по-голям приток, която протича през община Асеновград с долното си течение през много дълбока и непроходима каньоновидна долина.

В източната част на общината протичат реките Черкезица и Мечка, десни притоци на Марица. Река Черкезица води началото си от седловината свързваща ридовете Добростан и Сини връх и тече на север през общината с горното и средното си течение. Североизточно от село Избеглии навлиза в община Садово. Река Мечка извира южно от село Новаково в Синивръшкия рид и протича през общината с горното си течение. Неин основен приток (ляв) е река Чинардере (Яворица), която води началото си от северното подножие на връх Сини връх. На тези три реки и на някои от техните притоци са изградени множество микроязовири, водите на които се използват основно за напояване на обширните земеделски земи в общината. По-големите от тях са: „40-те извора“ (северозападно от село Мулдава), „Сушица“ (на река Черкезица, южно от село Долнослав), „Мечка“ (на река Мечка, югоизточно от село Леново) и „Леново“ (на река Чинардере, западно от село Леново).

През територията на общината преминава и Юговска река.

Югоизточно от Асеновград се намира местността Лале баир. Тя е едно от малкото места, където се среща балканският ендемит – родопско лале. Усойката, която има площ два хектара, е обявена за природна забележителност през 1977 г. Природни забележителности има и по туристическия маршрут, тръгващ от парка „Св. Трифон“, през местността „Корудере“, преминаващ през няколко планински заслона и една хижа („Момина сълза“) и достигащ, съответно, до историческия лагер „Гонда вода“, „Безово“ или „Добростан“. Интересен е панорамният планински път от местността „Параколово“, по върха на билото на планината през параклиса „Св. Илия“ до манастира „Св. Петка“.

На 30 km от Асеновград се намира скалният феномен Белинташ. Други природни забележителности са резерватът Червената стена в землището на село Бачково, пещерата Топчика, местността Зареница в землището на село Нареченски бани, село Косово и местността Усойката в землището на село Добростан.

Природните забележителности на община Асеновград са лесни и достъпни за туристически походи и същевременно предоставят на туристите изключително красиви и живописни гледки.

Общината се състои от 29 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им: ^[1]

• Указ № 462/обн. 21 декември 1906 г.:

– преименува с. Кетенлик на с. Леново;

– преименува с. Игилер на с. Извор.

• Указ № 311/обн. 23 януари 1923 г. признава населеното място Бачковски манастир за отделно населено място – ман.с. Бачковски манастир.
• Указ № 364/обн. 31 юли 1925 г. преименува с. Тахталии (Тополово) на с. Малко Тополово.
• МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г.:

– преименува гр. Станимака на гр. Асеновград;

– преименува с. Катърлии на с. Боянци;

– преименува с. Горни Арбанас на с. Горнослав;

– преименува с. Чаушово на с. Добростан;

– преименува с. Долни Арбанас на с. Долнослав;

– преименува с. Арапово на с. Златовръх;

– преименува с. Шейтаново (Шейтанкьой) на с. Косово;

– преименува с. Ер Кюприя (Ер Кюпрю) на с. Мостово;

– преименува с. Пранга на с. Патриарх Евтимиево;

– преименува с. Дурат ени махле на с. Стоево.

• МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. преименува с. Юч тепе на с. Три могили.
• МЗ № 2984/обн. 7 февруари 1944 г. признава населената местност Нареченски бани (от с. Косово) за отделно населено място – с. Нареченски бани.
• През 1954 г. е заличено ман.с. Бачковски манастир и е присъединено като квартал на с. Бачково без административен акт.
• През 1956 г. е уточнено името на с. Патриарх Евтимиево на с. Патриарх Евтимово без административен акт.
• Указ № 183/обн. 14 май 1957 г. заличава с. Малко Тополово и го присъединява като квартал на с. Тополово.
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г.:

– осъвременява името на с. Лесково на с. Лясково;

– осъвременява името на с. Цървен на с. Червен.

• Указ № 757/обн. 8 май 1971 г. заличава с. Наречен и го присъединява като квартал на с. Нареченски бани.
• Указ № 1054/обн. 4 юни 1974 г. преименува с. Извор на с. Нови извор.
• Указ № 93/обн. 26 януари 1979 г.:

– признава населените местности Гуня, Дормуш, Кокез и Онбаши (всичките от с. Три могили) за отделно населено място – с. Бор;

– признава населените местности Врата и Кабата (от с. Мостово) за отделно населено място – с. Врата;

– признава населената местност Изворово (от с. Три могили) за отделно населено място – с. Изворово;

– признава населените местности Курджиево, Ряката и Чортово (от с. Мостово) за отделно населено място – с. Сини връх;

– признава населените местности Карабекир и Узуново (от с. Три могили) за отделно населено място – с. Узуново.

• Указ № 970/обн. 4 април 1986 г. заличава селата Горни Воден и Долни Воден и ги присъединява като квартали на гр. Асеновград.
• Указ № 3005/обн. 9 октомври 1987 г. – отделя селата Косово и Нареченски бани и техните землища от бившата община Хвойна и ги присъединява към община Асеновград.
• Указ № 32/обн. 14 февруари 2000 г. отделя с. Леново и неговото землище от община Първомай и го присъединява към община Асеновград.
• Указ № 14/обн. 30 януари 2001 г. отделя с. Жълт камък и неговото землище от община Първомай и го присъединява към община Асеновград.
• Реш. МС № 734/обн. 18 септември 2012 г. заличава с. Изворово и го присъединява като квартал на с. Бор. ^[2]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[3]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:^{[5][6][7][8][9]}

През територията на общината преминава последния участък от 5,4 km от трасето на жп линията Пловдив – Асеновград.

През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 124 km:

• последният участък от 35,3 km от Републикански път II-58 (от km 25,5 до km 60,8);
• участък от 34,3 km от Републикански път II-86 (от km 20,8 до km 55,1);
• последният участък от 15,6 km от Републикански път III-667 (от km 24,9 до km 40,5);
• последният участък от 8,3 km от Републикански път III-804 (от km 13,4 до km 21,7);
• началният участък от 12,1 km от Републикански път III-5802 (от km 0 до km 12,1);
• последният участък от 4,5 km от Републикански път III-8006 (от km 10,2 до km 14,7);
• последният участък от 13,9 km от Републикански път III-8604 (от km 32,2 до km 46,1).

• Лист от карта K-35-62. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-63. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-74. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-75. Мащаб: 1 : 100 000.

• В Общомедия има медийни файлове относно община Асеновград
• ((bg)) Официален сайт
• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

Портал „География“          Портал „България“