Хасково (област) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Хасково.

Област Хасково
Haskovo
Области в България
Област Хасково на картата на БългарияОбласт Хасково на картата на България
Страна България
Район за планиранеЮжен централен район за планиране
Областен центърХасково
Площ5543 km²
Население207 439 души (31 декември 2022 г.)
Общини11
БВП (2021)2 179 000 000 лв.[1]
МПС кодX
Официален сайтhs.government.bg
Административно деление на областта
Административно деление на областта
Хасково в Общомедия

Област Хасково (също и Хасковска област) е област в България, която е разположена в южната част на страната. Граничи с Република Гърция и Република Турция на юг, област Ямбол на изток, област Стара Загора на север, област Пловдив на запад и област Кърджали на югозапад.

На територията на област Хасково се намира ГКПП Капитан Андреево , ГКПП Капитан Петко войвода – Орменион и ГКПП Ивайловград - Кипринос. Областта заема около 5% от територията на страната с площ от 5543 км2 – части от Източните Родопи и Горнотракийската низина, както и част от поречието на река Марица. Административен център на областта е град Хасково, а населението ѝ по данни от преброяване 2021 наброява 211 565 души.[2]

Пощенските кодове на населените места в област Хасково са от 6300 (за град Хасково) до 6599. МПС-кодът ѝ е Х.

Първите селища по тези земи били организирани от тракийските племена през късната бронзова епоха. Археологически разкопки показват останки на укрепени селища, които датират от 5 век пр. Хр. от епохата на тракийското царство. През 1 век районът е бил под контрола на Римската империя. В края на 4 век, след разделянето на собствеността на земята на Римската империя, областта преминава в Източната Римска империя. През 8 век областта е завладяна от Първа българска държава и бил построен град Хасково; град, който трябвало да има фортификационни функции и едновременно да подсигурява основния път, който минава през областта. Градът е бил част от защитните крепости на империята.

Списък на населените места в Област Хасково

[редактиране | редактиране на кода]

Градовете са с удебелен шрифт.

Бодрово, Брод, Бряст, Великан, Воден, Върбица, Голямо Асеново, Горски извор, Димитровград, Длъгнево, Добрич, Долно Белево, Здравец, Златополе, Каснаково, Крепост, Крум, Малко Асеново, Меричлери, Радиево, Райново, Светлина, Скобелево, Сталево, Странско, Черногорово, Ябълково

Бели дол, Белополци, Белополяне, Ботурче, Брусино, Бубино, Бялградец, Ветрушка, Вис, Глумово, Горно Луково, Горноселци, Горско, Гугутка, Долно Луково, Долноселци, Драбишна, Железари, Железино, Ивайловград, Казак, Камилски дол, Карловско, Кобилино, Кондово, Конници, Костилково, Ламбух, Ленско, Мандрица, Меден бук, Нова ливада, Одринци, Орешино, Пашкул, Плевун, Планинец, Покрован, Попско, Пъстроок, Розино, Сборино, Свирачи, Сив кладенец, Славеево, Соколенци, Хухла, Черни рид, Черничино, Чучулига

Белица, Васково, Вълче поле, Георги Добрево, Дъбовец, Йерусалимово, Лозен, Любимец, Малко градище, Оряхово

Бориславци, Габерово, Голяма долина, Горни Главанак, Горно поле, Долни Главанак, Долно Съдиево, Ефрем, Златоустово, Маджарово, Малки Воден, Малко Брягово, Малко Попово, Румелия, Ръженово, Селска поляна, Сеноклас, Тополово

Ангел войвода, Боян Ботево, Брястово, Винево, Караманци, Колец, Минерални бани, Сираково, Спахиево, Сусам, Сърница, Татарево

Варник, Генералово, Дервишка могила, Димитровче, Капитан Андреево, Костур, Левка, Лисово, Маточина, Мезек, Михалич, Младиново, Момково, Мустрак, Пашово, Пъстрогор, Равна гора, Райкова могила, Свиленград, Сива река, Сладун, Студена, Чернодъб, Щит

Дряново, Калугерово, Константиново, Симеоновград, Навъсен, Пясъчево, Свирково, Троян, Тянево

Балкан, Бял кладенец, Воденци, Войводенец, Гледка, Голобрадово, Голям извор, Долно Ботево, Долно поле, Долно Черковище, Жълти бряг, Зимовина, Кладенец, Кралево, Лясковец, Маджари, Малък извор, Поповец, Пчелари, Пътниково, Рабово, Светослав, Силен, Стамболово, Тънково, Царева поляна

Българска поляна, Владимирово, Доброселец, Капитан Петко Войвода, Каменна река, Княжево, Мрамор, Орешник, Орлов дол, Планиново, Присадец, Радовец, Сакарци, Светлина, Синапово, Срем, Тополовград, Устрем, Филипово, Хлябово, Чукарово

Бисер, Богомил, Болярски извор, Браница, Българин, Върбово, Доситеево, Дрипчево, Иваново, Изворово, Коларово, Лешниково, Надежден, Овчарово, Орешец, Остър камък, Поляново, Преславец, Рогозиново, Славяново, Смирненци, Харманли, Черепово, Черна могила, Шишманово

Александрово, Брягово, Войводово, Въгларово, Гарваново, Големанци, Горно Войводино, Гълъбец, Динево, Долно Войводино, Долно Големанци, Елена, Зорница, Клокотница, Книжовник, Козлец, Конуш, Корен, Криво поле, Любеново, Малево, Манастир, Мандра, Маслиново, Момино, Николово, Нова Надежда, Орлово, Подкрепа, Родопи, Стамболийски, Стойково, Текето, Тракиец, Узунджово, Хасково, Широка поляна

Численост на населението

[редактиране | редактиране на кода]
Списък на общините в Област Хасково с тяхното население от 1934 до 2021 г. и брой на населените им места
(към 30.09.2016 г.)[3].
Област
Община
Площ
km2
Население
31.12.1934
Население
31.12.1946
Население
1.12.1956
Население
1.12.1965
Население
2.12.1975
Население
4.12.1985
Население
4.12.1992
Население
1.3.2001
Население
1.2.2011
Население
7.9.2021
Брой
общини
Градове Села Общо
Област Хасково 5533,292 263 853 283 619 321 284 331 744 330 132 335 081 306 058 277 478 246 238 211 565 11 10 251 261
Община Димитровград 567,603 41 065 45 555 71 660 76 168 75 494 78 841 72 818 64 852 53 557 44 632 2 25 27
Община Ивайловград 814,137 16 388 18 538 18 396 15 728 13 193 12 271 10 555 8107 6426 5161 1 50 51
Община Любимец 344,271 14 553 16 033 17 351 16 145 14 237 13 471 12 604 11 536 10 214 8940 1 9 10
Община Маджарово 247,224 6053 6415 6817 8045 5666 5116 4078 2157 1665 1484 1 18 19
Община Минерални бани 214,666 9509 10 226 9732 8289 8350 7984 7583 6838 5899 5520 12 12
Община Свиленград 700,315 29 311 32 169 32 397 30 557 26 996 27 159 26 704 25 375 23 004 20 764 1 23 24
Община Симеоновград 222,941 13 277 14 593 13 949 14 476 13 921 12 868 11 949 10 638 8755 7700 1 8 9
Община Стамболово 276,837 11 893 11 616 11 630 11 739 12 513 11 957 7662 5833 5934 5458 26 26
Община Тополовград 710,877 28 825 31 380 32 238 28 020 23 910 21 145 19 075 15 414 11 681 8941 1 20 21
Община Харманли 694,625 32 177 34 322 35 587 34 288 33 991 33 046 31 029 27 547 24 947 21 623 1 24 25
Община Хасково 739,796 60 802 62 772 71 527 88 289 101 861 111 223 102 001 99 181 94 156 81 342 1 36 37

Прираст на населението

[редактиране | редактиране на кода]
Демография на населението
Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2000 8,6‰ 15,0‰ -6,4‰
2001 8,4‰ 15,2‰ -6,8‰
2002 7,8‰ 16,0‰ -8,3‰
2003 7,8‰ 14,4‰ -6,6‰
2004 8,5‰ 15,1‰ -6,6‰
2005 8,5‰ 15,7‰ -7,2‰
2006 8,8‰ 15,5‰ -6,7‰
2007 9,0‰ 15,6‰ -6,6‰
2008 8,8‰ 15,5‰ -6,7‰
2009 9,6‰ 15,1‰ -5,5‰
2010 9,4‰ 15,7‰ -6,3‰
2011 9,1‰ 15,7‰ -6,6‰
2012 9,0‰ 15,7‰ -6,7‰
2013 8,7‰ 15,5‰ -6,8‰
2014 8,6‰ 16,6‰ -8,0‰
2015 9,1‰ 17,0‰ -7,9‰
2016 8,7‰ 16,4‰ -7,7‰
2017 8,7‰ 17,0‰ -8,3‰
2018 7,9‰ 16,4‰ -8,5‰
2019 8,0‰ 16,7‰ -8,7‰
2020 7,4‰ 19,7‰ -12,3‰
2021 7,6‰ 23,1‰ -15,5‰
2022 7,8‰ 20,3‰ -12,5‰
2023 7,8‰ 16,8‰ -9,0‰

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[4][5]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 277 478 246 238 100.00 100.00
Българи 224 757 180 541 80.99 73.31
Турци 31 266 28 444 11.26 11.55
Цигани 17 089 15 889 6.15 6.45
Други Руснаци 476 891 0.17 0.36
Арменци 338 0.12
Власи 21 под 0.01
Македонци 20 под 0.01
Гърци 78 0.02
Украинци 51 0.01
Евреи 17 под 0.01
Румънци 12 под 0.01
Други 130 0.04
Не се самоопределят 2302 1617 0.82 0.65
Неотговорили 921 18 856 0.33 7.65

Численост и дял на етническите групи по общини, според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Община Численост Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 246 238 180 541 28 444 15 889 891 1617 18 856 73.31 11.55 6.45 0.36 0.65 7.65
Димитровград 53 557 45 393 780 3370 168 265 3581 84.75 1.45 6.29 0.31 0.49 6.68
Ивайловград 6426 4739 412 54 37 123 1061 73.74 6.41 0.84 0.57 1.91 16.51
Любимец 10 214 8238 124 1606 24 28 194 80.65 1.21 15.72 0.23 0.27 1.89
Маджарово 1665 873 498 22 4 6 262 52.43 29.90 1.32 0.24 0.36 15.73
Минерални бани 5899 2310 3032 197 6 25 329 39.15 51.39 3.33 0.10 0.42 5.57
Свиленград 23 004 19 069 316 1700 62 70 1787 82.89 1.37 7.39 0.26 0.30 7.76
Симеоновград 8755 6194 51 1480 13 47 970 70.74 0.58 16.90 0.14 0.53 11.07
Стамболово 5934 1320 3931 474 9 8 192 22.24 66.24 7.98 0.15 0.13 3.23
Тополовград 11 681 10 049 27 982 41 30 552 86.02 0.23 8.40 0.35 0.25 4.72
Харманли 24 947 18 393 2383 2145 67 129 1830 73.72 9.55 8.59 0.26 0.51 7.33
Хасково 94 156 63 963 16 890 3859 460 886 8098 67.93 17.93 4.09 0.48 0.94 8.60

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[6]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 277 478 100.00
Български 224 741 80.99
Турски 31 560 11.37
Цигански 17 133 6.17
Други 1238 0.44
Не се самоопределят 1885 0.67
Непоказано 921 0.33

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[7][8]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 277 478 246 238 100.00 100.00
Православие 227 593 152 392 82.02 61.88
Католицизъм 426 747 0.15 0.30
Протестантство 1846 1538 0.66 0.62
Ислям 33 780 23 314 12.17 9.46
Друго 912 324 0.32 0.13
Нямат 6761 2.74
Не се самоопределят 12 000 11 138 4.32 4.52
Непоказано 921 50 024 0.33 20.31

Топ 10 компании по оборот през 2015 г. [9]

[редактиране | редактиране на кода]
Компания Оборот (млн.лв.) Печалба (млн.лв.)
1. Неохим АД 289,2 4,5
2. Принцес Свиленград ЕАД 140,4 2,7
3. Евро Ферт АД 131,7 1,7
4. Голд-Оил ООД 43,9 0,7
5. Болагро ООД 37,2 2,4
6. Фулда-България ООД 35,4 1,0
7. ТЕЦ Марица 3 АД 29,9 17,4
8. Вулкан цимент АД 27,9 – 3,3
9. Аякс-1 ЕООД 27,8 4,2
10. Лотос ООД 27,7 0,2
  1. www.nsi.bg
  2. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  3. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 10 февруари 2021 
  4. а б „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 август 2017. (на английски)
  5. „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“ // nsi.bg. Посетен на 19 август 2017.
  6. „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“ // nsi.bg. Посетен на 19 август 2017.
  7. „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“ // eurac.edu. Архивиран от оригинала на 2018-07-15. Посетен на 19 август 2017.
  8. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 август 2017. (на английски)
  9. Първите в бизнеса. Поглед отвътре. Сп. Мениджър. с. 323, 340 стр.