Регистрационен номер на МПС (България) – Уикипедия
Регистрационен номер на МПС в България е система за идентификация на моторните превозни средства (МПС), администрирана от органите на полицията. Масовите регистрационни табели съдържат синя лента с изображение на българското или европейското знаме в лявата си част и код, изписан с черни или зелени (за електрически автомобили) главни букви и цифри на бял фон. Кодът има формат X(X) NNNN Y(Y), където X(X) е буквен областен код, NNNN – пореден номер, Y(Y) – серия, състояща се от една или две букви.
Спорадично по традиция в документацията се отбелязва и ДКН (или ДК № по старото наименование: Държавен контролен номер).
Регистрация на МПС
[редактиране | редактиране на кода]Всички моторни превозни средства и ремаркета в България, предназначени за движение по пътищата (с изключение на тролейбусите, верижните, строителните и селскостопанските самоходни машини), задължително се регистрират от органите на Пътна полиция. Превозните средства се регистрират по идентификационен номер (VIN), категория, марка, модел и други данни. На всяко регистрирано превозно средство се издава свидетелство за регистрация и табели с регистрационния номер.
Подлежащите на регистрация превозни средства в България се регистрират от структурните звена „Пътна полиция“ при Столична дирекция „Полиция“ (СДП) или областните дирекции „Полиция“. На всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер, които се закрепват отпред и отзад (или само отзад за мотоциклети, трактори и ремаркета).
Табелите с регистрационен номер се монтират на местата, определени от производителя. Табелите с регистрационен номер се закрепват отпред и отзад (или само отзад) хоризонтално, в средната част на превозното средство, а когато това е невъзможно – в лявата му част, така че да се осигури тяхната видимост при осветеност нощно време. При закрепването не трябва да се нарушава формата на табелата, целостта на графиката и символите на номера. Табелите с регистрационен номер се закрепват по начин, който не позволява неправомерното им демонтиране.
Формат
[редактиране | редактиране на кода]До 1969 г.
[редактиране | редактиране на кода]Регистрационните табели са съставени от регионален буквен код (напр. „Сф“ за София) и пореден номер.
След 1969 г.
[редактиране | редактиране на кода]След 1969 г. се издават черни табели с бели букви за частните автомобили, бели табели с черни букви за държавните автомобили във формат А(а)-Б-9999, където А е регионалният код, Б – серията и 9999 – номерът. В началото на 1980-те е въведен втори регионален код за София – „А“, поради изчерпване на възможните серии и номера в областта „С“. В този период се издават табели със серии „ААВ/АВС“ за частни автомобили.
Автомобилите, собственост на инвалиди подлежат на отделна регистрация с буквен код „И“ в регистрационния номер (напр. С-И-1234).
След 1986 г.
[редактиране | редактиране на кода]От януари 1986 г. се издават нови регистрационни табели. Въвежда се нов шрифт и нови цветове: черни букви на жълт фон за частни автомобили, черни букви на бял фон за държавни автомобили. Новата система има формат А(А)-9999-Б(Б), където А е регионален код, съставен от една или две букви, а Б – серия, също съставена от една или две букви. За частните товарни автомобили и автобуси се издават номера със серия „Ч“. Сериите, издавани за ремаркета, започват с буквата „Е“ (напр. С-1234-ЕН). Въвежда се и „тесен“ вариант на регистрационната табела, близък до квадрат.
Формата и размерите на табелите, разположението на цифрите и буквите върху тях, размерите на знаците и използваните шрифтове се определят с БДС 15980 „ППС. Светлоотразяващи табели за регистрационни номера на МПС и техните ремаркета. Размери и шрифт“. Стандартът БДС ISO 7591 „ППС. Светлоотразяващи табели за регистрационни номера за МПС и техните ремаркета. Спецификация“ определя изискванията към нанесения светлоотразяващ слой – фотометрични и колориметрични свойства, устойчивост на температура, на огъване и удар, на нефтопродукти и солена мъгла и др.
След 1992 г.
[редактиране | редактиране на кода]От 1992 г. за буквен код и серия се използват само букви от кирилицата, които са графично близки до букви от латинската азбука – А, В, Е, К, М, Н, О, Р, С, Т, У, Х, независимо че се произнасят по различен начин. Системата е в съответствие с Виенската конвенция за движение по пътищата от 1968 г., според която регистрационните номера трябва да бъдат изписани с главни латински букви и арабски цифри, и едновременно с Българската конституция, според която официален език в страната е българският. Подобна система днес се използва още в Гърция, Русия, Украйна, Беларус, Босна и Херцеговина. Въпреки решението да се използват само букви от българската азбука, съвпадащи графично с латинската, за област Ямбол е определен код У, който само наподобява латинската буква Υ, но не е буква от латинската азбука.
Отпада разделението между частни и държавни автомобили и всички издавани табели са бели с черни букви. Отменена е отделната регистрация за автомобили на инвалиди, като различни остават регистрационните табели на военни, дипломатически автомобили и такива, притежавани от чужденци.
След 1993 г. не се изписват точки между областния код, номера и серията.
След 1999 г.
[редактиране | редактиране на кода]Въведен е нов стандарт при регистрационните номера: променен е шрифтът и е добавена общоевропейската синя лента с графично изображение на българския идентифициращ код „BG“ и националното знаме на България. Изображението на знамето и кодът се разполагат в лявата част на регистрационната табела, върху вертикална синя светлоотразителна лента. При „тесния“ вариант на регистрационната табела синята лента е разположена в горния ляв ъгъл.
Собствениците имат право да ползват срещу заплащане регистрационен номер с оригинално съдържание. Регионалният код остава задължителен, като след него може да се изпише комбинации от букви и цифри, съставена само от знаците А, В, Е, К, М, Н, О, Р, С, Т, У, Х, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 0.
След 2008 г.
[редактиране | редактиране на кода]От 2007 г. България е член на Европейския съюз и от следващата година в синята лента на регистрационния номер българското знаме е заменено с европейското, съгласно Регламент (ЕО) № 2411/98[1] на Съвета на Европейския съюз от 3 ноември 1998 г.
Съгласно измененията на Наредбата за регистрация на МПС от април 2008 г. издаването на табели с регистрационни номера с европейското знаме от дванадесет жълти звезди на син фон вместо с българския флаг ще се извършва при първоначална регистрация на превозните средства и в случаите, при които е предвидена промяна на табелите, но срокове не са предвидени. Запазва се валидността на табелите, издадени преди промяната.
Регионални кодове
[редактиране | редактиране на кода]Общ табличен вид на регистрационните кодове
[редактиране | редактиране на кода]Област | До 1986 г. | От 1986 до 1992 г. | След 1992 г.1 | Забележки |
---|---|---|---|---|
Благоевград | Бл | БЛ | Е | |
Бургас | Бс, Б | Б | А | Преди 1986 г. номера с код „А“ са издавани за София (черни номера с бели букви и бели номера с черни букви), както и номера за Българската армия (червени букви на бял фон). |
Варна | В | В | В | Преди 1998 г. номера с код „В“ са издавани и за автомобилите на Българската армия (червени букви на бял фон). След 1998 г. за тази цел се използва код „ВА“. |
Велико Търново | Тн, ВТ | ВТ | ВТ | До 1962 градът се нарича Търново |
Видин | Вд | ВД | ВН | |
Враца | Вр | ВР | ВР | |
Габрово | Гб | Г | ЕВ | |
Добрич | Тх | ТХ | ТХ | Кодът произлиза от старото име на град Добрич – Толбухин. |
Кърджали | Кж, К | К | К | |
Кюстендил | Кн | КН | КН | |
Ловеч | Лч, Л | Л | ОВ | |
Монтана | Мх, М | М | М | До 1986 г. се използва МХ, произлизащ от старото име на град Монтана – Михайловград. |
Пазарджик | Пз | ПЗ | РА | |
Перник | Дм, Пк | ПК | РК | В периода 1949-1962 градът се нарича Димитрово |
Плевен | Пл | ПЛ | ЕН | |
Пловдив | Пд, П | П | РВ | |
Разград | Рз | РЗ | РР | |
Русе | Р | Р | Р | |
Силистра | Сс | СС | СС | Червени номера с код „СС“ се издават и за дипломати с консулски статут. |
Сливен | Сл | СЛ | СН | |
Смолян | См | СМ | СМ | |
София-област | Сф, СО | СО, СФ | СО | |
София-столица | Сф, С, А | С | С, СА, СВ | При изчерпване на номерата от основния код, са въведени допълнителните серии с код „А“ (1985 – 1986 г.) и „СА“ (след 2005 г.). Червени номера с код „С“ се издават за ръководители на дипломатически представителства. От началото на ноември 2014 г., поради изчерпване на серията „СА“, за София започват да се издават номера с код „СВ“. |
Стара Загора | СтЗ, СЗ | СЗ | СТ | Червени номера с код „СТ“ се издават за служители, административно-техническия персонал на дипломатическите, консулските и търговските представителства и постоянно акредитираните чуждестранни кореспонденти. |
Търговище | Тщ, Т | Т | Т | |
Хасково | Хс, Х | Х | Х | |
Шумен | Кг, Шн, Ш | Ш | Н | В периода 1950-1965 градът се нарича Коларовград |
Ямбол | Яб, Я | Я | У | Кодът произлиза от изписването на името на града на латиница – Yambol, въпреки че буквите Y и У графично не съвпадат едно към едно. |
1 Всички кодове след 1992 г. се съставят само от графично съвпадащите букви между кирилицата и латиницата: А, В, Е, К, М, Н, О, Р, С, Т, У и Х, като номерата се произнасят на български език. |
Регионални кодове през 30-те години на ХХ в.
[редактиране | редактиране на кода]Код | Окръг |
---|---|
Бз | Бургаски окръг |
Вн | Варненски окръг |
Вд | Видински окръг |
Вр | Врачански окръг |
Кс | Кюстендилски окръг |
Мс | Мастанлийски окръг |
Пд | Пловдивски окръг |
Пл | Плевенски окръг |
Пч | Петрички окръг |
Пш | Пашмаклийски окръг |
Рс | Русенски окръг |
Сф | Софийски окръг |
Сз | Старозагорски окръг |
Тв | Търновски окръг |
Хк | Хасковски окръг |
Шн | Шуменски окръг |
Обособяване на кодове след 1959 г.
[редактиране | редактиране на кода]Код | Област |
---|---|
Бл | Благоевград |
Бс | Бургас |
В | Варна |
Тн | Търново |
Вд | Видин |
Вр | Враца |
Гб | Габрово |
Тх | Толбухин |
Кж | Кърджали |
Кн | Кюстендил |
Лч | Ловеч |
Мх | Михайловград |
Пз | Пазарджик |
Дм | Димитрово |
Пл | Плевен |
Пд | Пловдив |
Рз | Разград |
Р | Русе |
СС | Силистра |
Сл | Сливен |
См | Смолян |
Сф | София |
СтЗ | Стара Загора |
Тщ | Търговище |
Хс | Хасково |
Кг | Коларовград |
Яб | Ямбол |
Разграничаване на регистрационните номера
[редактиране | редактиране на кода]През 1963 г., поради големия вече брой частни автомобили, се решава да се направи разграничение в регистрационните номера на двата типа МПС. Държавните остават с номера с черни символи на бял фон, докато частните са с бели символи на черен фон
Промяна на кодове в началото на 60-те
[редактиране | редактиране на кода]Стар код | Област | Година на промяна | Нов код |
---|---|---|---|
Дм | Димитрово / Перник | 1962 | Пк |
Тн | Търново / Велико Търново | 1963 | ВТ |
Кг | Коларовград / Шумен | 1964 | Шн |
Разделяне на кодове за София-област и София-град
[редактиране | редактиране на кода]През 1968 г., става разделянето между номерата в София – окръг и София-град, като кодът Сф остава за София-окръг, а София-град вече е с код С, като всички автомобили биват пререгистрирани. Колите от 50-те и 60-те в София-град, масово получават регистрационни номера от серии С, СА, СБ и СВ.
Отпадане на втори букви в регистрационни кодове
[редактиране | редактиране на кода]В периода 1968 – 1970 г., отпадат вторите букви за окръзите, където те не са необходими, например Варна от Вн става с код В (1968 г.), Михайловград от Мх, само М и т.н. В края на 60-те все още продължава запълването на т.нар. „дупки“ – освободени по-стари номера, като след отпадането на излишните втори букви, преиздадените номера са с еднобуквен код. Например, бившия Мх 01 – 42, се преиздава като М 0142.
Практиката за преиздаване на стари номера се приключва през 1977 г.
Обособяване на специални серии след 1986 г.
[редактиране | редактиране на кода]При държавни МПС:
Серия | Използва се за |
---|---|
ЛК | Леки автомобили |
ПБ | Автобуси |
ТВ | Товарни МПС |
Поради изчерпване на сериите ТВ и ЛК в София съответно се поставят серии ТК и ЛС
При частни МПС:
Серия | Използва се за |
---|---|
Ч | Частни товарни автомобили |
Е | Ремаркета /по-квадратна форма/ |
Издавани серии в по-големите градове до 1986 г.
[редактиране | редактиране на кода]- София: С, СА„ СБ„ СВ, СГ, СД, СИ (инвалидни) СК, СЛ, СН, СР, СТ, СХ, СШ, СЮ
- С буква А (след 1978 г.): АБ, АВ, АГ, АК, АН, АР, АС, АТ, АХ, АА, ААВ, АВС
- София-област: СфА, СфБ, СфВ, СфП и СфР
- Пловдив: П(д), ПА, ПБ, ПВ, ПГ, ПМ, ПН, ПП, ПР, ПС, ПТ, ПХ, ПАВ
- Варна: В(н), ВА, ВБ, ВВ, ВГ, ВК, ВЛ, ВМ, ВП,
- Бургас: Б(с), БА, БВ, БГ, БД, БК, БМ, БН
- Стара Загора: Сз, СзА, СзБ, СзВ, СзГ, СзД, СзК, СзЛ
- Русе: Р(с), РА, РБ, РВ, РГ, РД, РК, РЛ.
- Велико Търново: ВТ, ВТА, ВТБ, ВТГ, ВТД, ВТК
- Плевен: Пл, ПлА, ПлБ, ПлВ, ПлГ, ПлД, ПлК
- Хасково: Х(с), ХА, ХБ, ХВ, ХГ
- Монтана: Мх, МхА, МА, МВ
- Враца: Вр, ВрА, ВрБ, ВрВ, ВрГ
- Благоевград: Бл БлА БлБ БлВ
- Кюстендил: Кн КнА КнБ КнВ
Специални регистрационни номера
[редактиране | редактиране на кода]Електрически автомобили
[редактиране | редактиране на кода]От 17 ноември 2022 са въведени специални регистрационни табели за електрически автомобили. Табелите следват формата на стандартните, с разликата, че са със зелени символи на бял фон.
За разлика от стандартните табели, тези за електрически автомобили нямат областни кодове. Вместо това имат един национален код – „ЕА“ (Електрически автомобил) за автомобили и „ЕМ“ (Електрически мотоциклет) за мотоциклети.
Комбинациите са съответно ЕА NNNN XX за автомобили и EM NNNN X за мотоциклети, където N е цифра, Х – буква.
Поръчкови (нестандартни номера)
[редактиране | редактиране на кода]Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, определя стойността за издаване на нестандартен номер.[2]
Правото на ползване на регистрационен номер с комбинация от цифри от вида aabb; abab; abba, където „a“ и „b“ са различни числа от „0“ до „9“ (напр. „ВТ 1122 КМ“, „СВ 7878 АО“, „Н 4114 СХ“ и т.н.), е 300 лв.
Номер с четири еднакви цифри (напр. „СА 1111 РН“) струва 1500 лв.
Регистрационен номер с комбинация от цифри, които не са еднакви, но са по желание на клиента, е 300 лв.
Регистрационен номер, съставен изцяло от букви, струва 7000 лв. Важно е да се знае, че буквите в него трябва да присъстват и в кирилицата, и в латинската азбука (напр. B XAXAXA, CB ABCCBA, A HAPPYY, PB 6AMAPA и т.н.). Същата сума се заплаща и за рег. номер с еднакви цифри без серията от букви в края (CC 777777). Регистрационният номер трябва да започва с буквеното обозначение на областния град или ЕА за електрически автомобил.
Временни
[редактиране | редактиране на кода]Първоначално временните и транзитните номера са били с бели цифри на червен фон във формат NNN-NNN. Впоследствие се прибавя буквата Т и формата придобива вид NNN T NNN Валидността се изписва в горния десен ъгъл
След 2006 г. се издават три допълнителни вида номера за временна регистрация. Тези табели имат червена лента с дата на валидност от дясната страна, а от 2012 г. – „европейска“ лента в лявата страна на табелата:
- NNN T NNN – за транзитно преминаване през страната
- NNN H NNN или NNN M NNN– за автомобили, които още не са регистрирани
- NNN B NNN – временни (дилърски) номера
Военни
[редактиране | редактиране на кода]До 2006 г. моторните превозни средства на Българската армия имат бели номера с червени знаци във формат X(X)-NNNNN. Използват се серии А, В, ВВ (Вътрешни войски – сини знаци върху бял фон със синя рамка), СВ (Строителни войски), ТВ (Транспортни войски), У (Учебен автомобил) и др. През 2006 г. е въведен форматът BA NNNNNN (BA от Bulgarian Army или от българското военен автомобил) с „европейска“ лента в лявата страна на табелата.
Гражданска защита
[редактиране | редактиране на кода]До 2006 г. автомобилите на ДА „Гражданска защита“ ползват регистрационен код „ГЗ“. През 2006 г. е въведен форматът CP NN NNN (CP от Civil Protection) с „европейска“ лента в лявата страна на табелата. Знаците са изобразени с тъмносиньо на бял фон. Към 2015 г. всички автомобили с такава регистрация са с цивилни номера, поради обединението на Гражданска защита и Противопожарна служба „под шапката“ на МВР.
Автомобили на чужденци
[редактиране | редактиране на кода]На автомобилите, собственост на чуждестранни лица, временно пребиваващи в страната, се издават сини регистрационни табели във формат XX NNNN. След 2006 г. в дясната страна се изобразява годината на валидност на регистрацията, а от 2012 г. – „европейска“ лента в лявата страна на табелата. От 2019 г., след изчерпването на XX, се ползва означението XH.
Дипломатически
[редактиране | редактиране на кода]На автомобилите с дипломатически статут се издават червени регистрационни номера (от 1986 г.) В горния десен ъгъл на табелите с регистрационен номер на МПС, обслужващи ръководителите на дипломатическите представителства, се поставя бяла лента с дебелина 10 mm и наклон 45°. До 1992 г. за МПС на ръководителите на дипломатическите представителства се издават номера със серия „ДТ“, а за другите дипломатически автомобили – „ТС“. След 1992 г. сериите са „С“ за МПС на ръководителите на дипломатическите представителства, „СС“ за дипломати с консулски статут и „СТ“ за служители, административно-техническия персонал на дипломатическите, консулските и търговските представителства и постоянно акредитираните чуждестранни кореспонденти. В дясната страна на табелата се изобразява датата на валидност на регистрацията, а от 2012 г. има „европейска“ лента в лявата страна на табелата.
Първите две цифри в цифровата група (С NNNN) на регистрационния номер представляват код на дипломатическото представителство:
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Регламент (ЕО) № 2411/98
- ↑ Тарифите са по състоянието към 3 юни 2011 г.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Регистрационен номер на МПС
- Регистрационен номер на МПС (ЕС)
- Регистрационен номер на МПС (САЩ)
- Регистрационен номер на МПС (Канада)
- Регистрационен номер на МПС (Ливан)
- Българска шофьорска карта
- Европейска шофьорска карта