Бронепалубни крайцери тип „Колберг“ – Уикипедия

Бронепалубни крайцери тип „Колберг“
Kolberg-Klasse
Бронепалубният крайцер „Колберг“
Флаг Германия
 Франция
 Япония
Клас и типБронепалубни крайцери от типа „Колберг“
Следващ типЛеки крайцери тип „Магдебург“
Предшестващ типБронепалубни крайцери тип „Дрезден“
ПроизводителSchichau в Данциг и др., Германска империя
Планирани4
Построени4
В строеж1908 г. – 1910 г.
В строй1909 г. – 1927 г.
Утилизирани2
Загуби2
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост4362 t (нормална);
4915 t (пълна)
Дължина130,5 m
Дължина по водолинията
130,0 m
Ширина14 m
Газене5,4 m
Бронящитове оръдия: 50 mm;
на палубата: 20 – 40 mm
(по скосовете 50 – 80 mm);
гласис: 100 mm;
на бойната рубка: 100 mm
Задвижване4 парни турбини Melms & Pfenniger и Parsons на „Аугсбург“
2 парни турбини AEG-Curtiss („Майнц“) и Germania („Кьолн“);
15 водотръбни котли „военноморски тип“
Мощност19 000 к.с. (14,2 МВт);
„Майнц“ и „Кьолн“: 20 200 к.с. (15,1 МВт)
Движител4 гребни винта;
2 гребни винта на „Майнц“ и „Кьолн“
Скорост25,5 възела
(47,2 km/h)
Далечина на
плаване		3250 – 3630 морски мили на ход 14 възела;
Запас гориво: 940 – 1100 t въглища
Екипаж367 души
(18 офицера, 349 матроса)
Кръстени в чест наНемски градове
Въоръжение
Артилерия12×1 105-mm;
4×1 52-mm
Минноторпедно
въоръжение		2×1 450 mm подводни ТА;100 морски мини[~ 1]
Бронепалубни крайцери тип „Колберг“ в Общомедия

Колберг (на немски: Kolberg) са серия бронепалубни крайцери[~ 2] на Императорските военноморски сили от началото на 20 век. Всичко от проекта са построени 4 единици: „Колберг“ (на немски: SMS Kolberg[~ 3]), „Майнц“ (на немски: SMS Mainz), „Кьолн“ (на немски: SMS Cöln) и „Аугсбург“ (на немски: SMS Augsburg). Участват в морските сражения на Първата световна война, в хода на която потъват и два от корабите на серията. Двата оцелели кораба – „Колберг“ и „Аугсбург“ са предадени като репарация през 1920 г. съответно на Франция и Япония.

История на проектирането и особености на конструкцията

[редактиране | редактиране на кода]
SMS Augsburg, 4 август 1914 г.

Крайцерите от типа „Колберг“ са проектирани 1906 – 1907 г.[1] и са развитие на крайцерите тип „Дрезден“. Това са последните бронепалубни крайцери в германския флот[2][~ 4]. В отличие от прототипа, корабите са по-големи по размер, развиват по-голяма скорост и носят усилено артилерийско въоръжение. На корабите от тази серия продължават експериментите по отработка на оптималната енергетична установка и броя на гребните валове. Всички носят турбини различен тип: „Колберг“ – на фирмата „Мелмс и Пфенигер“, „Майнц“ – „АЕГ – Къртис“, „Кьолн“ – на завода „Германия“ (на немски: Germaniawerft), „Аугсбург“ – тип „Парсънс“. „Майнц“ има двувална установка и е най-скоростният кораб на серията (27,2 въз.), останалите крайцери са четиривални[2].

Въоръжение

[редактиране | редактиране на кода]

Главният калибър се състои от 12 105-mm скорострелни оръдия система SK L/45[~ 5] на единични лафети. Две оръдия са в редица на носа, осем по бордовете, по четири на всеки борд и две в редица на кърмата. Общият боекомплект е 1800 – 2190 изстрела. Оръдията са с прицелна далечина на стрелбата 12 700 m[3]. Корабите носят и четири 52-mm L/55 оръдия с общ боезапас 2000 изстрела. Крайцерите имат и два 450-mm траверсни подводни торпедни апарата с общ боезапас от пет торпеда. Освен това крайцерите могат да носят до 100 морски мини[4].

Превъоръжаване
В периода 1916 – 1917 г. „Колберг“, „Аугсбург“ са превъоръжени с шест – 15 см оръдия с боекомплект 900 изстрела; през 1918 г. четирите 5,2 см L/55 са заменени с две 8,8 см зенитки, ТА – на два 500-мм, надводно[4].

Брониране

[редактиране | редактиране на кода]

Бронирана палуба е главната защита на крайцерите. Хоризонталният участък от палубата е с дебелина 20-40-20 mm (бронепалубата е 20 mm на кърмата, 40 mm над силовата установка и 20 mm пред машинните отделения), а скосовете към борда – 50 – 80 mm от никелова броня. Палубата се спуска към носа и кърмата на крайцера. Бойната рубка е защитена в стените от Круповска броня дебела 100 mm и стоманена 20 mm на покрива. Щитовете на оръдията на главния калибър са дебели 50 mm[5].

Силова установка

[редактиране | редактиране на кода]
SMS Mainz, 19 октомври 1910 г.

Четирите кораба имат различни установки, за да се проверят турбините на конкуриращи се компании. „Колберг“ има две парни турбини на Melms & Pfenniger, въртящи четири трилопастни гребни винта с ∅ 2,25 m. „Майнц“ има две турбини AEG-Curtiss, въртящи два трилопастни винта с ∅ 3,45 m. „Кьолн“ отначало има турбини Zoelly, но до ходовите изпитания те са заменени с две турбини Germania с четири трилопастни винта; два с ∅ 2,55 m, и два с ∅ 1,78 m. „Аугсбург“ има турбини „Парсънс“ с четири трилопастни винта ∅ 2,25 m[5]. Всички кораби имат петнадесет водотръбни котли военноморски тип, поставени в четири котелни отделения. През 1916 г. „Колберг“ и „Аугсбург“ получават и допълнителни инжектори за впръскване на нефт.

Силовата установка е разчетена за мощност 19 000 конски сили (14 KW), освен „Майнц“ – 20 200 к.с. (15,1 KW). Максималната скорост на корабите е 25,5 възела (47,2 km/h); по-мощните двигатели на „Майнц“ му дават скорост половин възел повече[5]. Всички четири кораба превишават тези цифри на ходовите изпитания, развивайки ход над 26 възела (48 km/h). Пълният запас въглища на „Колберг“ е 970 тона, а след 1916 г. са добавени 115 тона нефт. Максималната далечина на плаване е около 3250 морски мили (6020 km) на ход 14 възела (26 km/h). „Майнц“ има 1010 тона въглища, което позволява изминаването на 3630 морски мили (6720 km) на крайцерска скорост. „Кьолн“ има 960 тона, „Аугсбург“ – 940 t въглища: тяхната далечина на плаване на крайцерска скорост е 3500 морски мили (6500 km).

Сравнителните изпитания показват успех за двувалната установка – крайцерът „Майнц“, развивайки на изпитанията най-високата мощност от 22 040 к.с., на един от етапите развива скорост 27,2 възела, при това неговата установка е и най-икономична[6].

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерите от този тип са активно използвани в годините на Първата световна война. „Майнц“ и „Кьолн“ потъват на 28 август 1914 г. в сражението в Хелголандския залив в бой с британските крайцери. Останалите кораби воюват основно в Балтийско море, след войната по репарации са предадени на Франция и Япония.

Списък на корабите от типа[7]

[редактиране | редактиране на кода]
Име Корабостроителница-строител Дата на залагане Дата на спускане на вода Дата на влизане
в състава на флота 		Дата на извеждане
от състава на флота/гибел 		Съдба
„SMS Kolberg“ Schichau, Данциг 1908 14 ноември 1908 21 юни 1910 28 април 1920 Преден на ВМС на Франция, получава името „Колмар“, предаден за скрап 1929 г.
„SMS Mainz“ AG Vulcan, Щетин 1907 23 януари 1909 1 октомври 1909 28 август 1914 Загива в сражението в Хелголандския залив.
„SMS Cöln“ Germaniawerft
Кил 		1908 5 юни 1909 16 юни 1911 28 август 1914 Загива в сражението в Хелголандския залив.
„SMS Augsburg“ Kaiserliche Werft, Кил 1908 10 юли 1909 1 октомври 1910 3 септември 1920 Предаден на императорския флот на Япония, предаден за скрап през 1922 г.[~ 6]
През 2017 г. в района на остров Матуа е намерен потънал от експедиция на Министерството на отбраната на Русия.

Оценка на проекта

[редактиране | редактиране на кода]
ТТХ на турбинни крайцери
Характеристики „Колберг“[5]
 Германия 		„Адмирал Шпаун“[8]
Австро-Унгария 		„Бристъл“[9]
 Великобритания 		„Бланш“[10]
 Великобритания 		„Дрезден“[11]
 Германия 		„Честър“
 САЩ
Година на залагане 1907 1908 1909 1908 1907 1905
Година на влизане в строй 1909 1910 1910 1910 1908 1908
Размери, m (Д×Ш×Г) 130×14×5,36 130,6×12,8×5,3 138,1×14,31×4,72 123,4×12,6×4,7 118×13,4×5,3 129×14,3×5,1
Водоизместимост, t[~ 7] 4362 3500 4876 3404 3664 3810
Въоръжение 12 – 105 mm, 4 – 52 mm, ТА 2×1 – 450 mm 7 – 100 mm, 1 – 47 mm 2 – 152 mm, 10 – 102 mm, 4 – 47 mm, ТА 2×1 – 450 mm 10 – 102 mm, 4 – 47 mm, ТА 2×1 – 533 mm 10 – 105 mm, 8 – 52 mm, ТА 2×1 – 450 mm 2 – 127 mm, 6 – 76,2 mm, ТА 2×1 – 533 mm
Брониране, mm Палуба – 20 – 40, скосове – 50 – 80, щитове ГК – 50, рубка – 100 Палуба – 20, пояс – 60, рубка – 50 Палуба – 19…51, рубка – 76,2 Палуба – 38, рубка – 102 Палуба – 20 – 30, скосове – 50, щитове ГК – 50, рубка – 100 Палуба – 25, пояс – 51
Силова установка, к.с. ПТ, 19 000 ПТ, 25 130 ПТ, 22 000 ПТ, 18 000 ПТ, 15 000 ПТ, 16 000
Далечина на плаване, морски мили 3500 на 14 възела 4200 на 10 възела 5070 на 10 възела 3189 на 10 възела 3500 на 14 възела
Проектна скорост, възела 25,5 25 24,5 24 24
Максимална скорост, възела 26,3 – 26,8 27,07 26,84 25,67 25,2 26,52

Коментари

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Всички данни са към момента на влизането в строй.
  2. ↑ Според немската класификация те се обозначават като малки крайцери (на немски: Kleiner Kreuzer).
  3. ↑ Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).
  4. ↑ В Conway’s All The World’s Fighting Ships 1906 – 1921 с. 159 са отнесени към леките крайцери.
  5. ↑ Съгласно номенклатурата на артилерията на флота на Германската империя „SK“ (Schnelladekanone) означава „скорострелно оръдие“, а L/45 означава сравнителната дължина на оръдието в калибри. В дадения случай L/45 означава, че дължината на оръдието съставлява 45 негови калибра (105 × 45).
  6. ↑ Фактически не служи в японския флот.
  7. ↑ За британските и американски кораби в източниците водоизместимостта се дава в дълги тона, числото е превърнато в метрични тонове

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Трубицын С. Б., с. 34
  2. ↑ а б Апальков Ю. В., с. 13
  3. ↑ Germany 10.5 cm/45 (4.1") SK L/45
  4. ↑ а б Gröner_1_1982 135, с. 2.
  5. ↑ а б в г Gröner_1_1982 134, с. 2.
  6. ↑ Крейсера 2015, с. 201.
  7. ↑ Трубицын С. Б., с. 34, 35, 42
  8. ↑ Conway ATWFS 1906 – 1921 336, с. 2.
  9. ↑ Conway ATWFS 1906 – 1921 51, с. 2.
  10. ↑ Conway ATWFS 1906 – 1921 50, с. 2.
  11. ↑ Gröner_1_1982 133, с. 2.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Conway's All The World's Fighting Ships 1906 – 1921. Conway Maritime Press Ltd, 1985, 439 с. ISBN 0851772455.
  • Трубицын С. Б. Лёгкие крейсера Германии (1914 – 1918 гг.). Издательство альманаха „Корабли и сражения“, 1997, 98 с.
  • Ю. В. Апальков. ВМС Германии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу. „Морская Коллекция“, №3, 1996. Моделист-Конструктор.
  • Лисицын Ф.В. Крейсера Первой мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2015, 448 с. ISBN 978-5-699-84344-2.
  • Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945 Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Кольберг““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

с курсив са показани недостроените
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бронепалубни_крайцери_тип_„Колберг“&oldid=11346668“.