French
DeutschБунцево – Уикипедия
| Бунцево | |
  Бунцево  Бунцево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 475 души[1] (15 март 2024 г.) 36,3 души/km² |
| Землище | 13,089 km² |
| Надм. височина | 1568 m |
| Пощ. код | 2792 |
| Тел. код | 07442 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 07822 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Якоруда Мехмед Вакльов (ДПС; 2023) |
| Кметство – кмет | Бунцево Джемиле Карафеиз (ДПС) |
Бу̀нцево е село в Югозападна България. То се намира в община Якоруда, област Благоевград.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | |
| Общо | 529 |
| Българи | 398 |
| Турци | 26 |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 104 |
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Бунцево се намира в планински район.
История
[редактиране | редактиране на кода]До 1974 година Бунцево е махала на село Конарско.
По време на Възродителния процес през 1972 година жителите на Бунцева махала се вдигат на протест срещу „възродителите“, вследствие на което става сбиване, при което един от ръководителите на операцията е убит. Акцията е временно прекратена, докато пристигнат подкрепления, но в същото време от целия край се събират помаци. Кулминацията е край училището, където със стрелба „възродителите“ овладяват положението. След това за убийство са осъдени седем души от селото, единият от които е екзекутиран. По този повод България получава протестни ноти от Турция и от новия тогава лидер на Либия – Муамар Кадафи.[3]
От септември 1974 година Бунцево е признато за самостоятелно селище.[4]
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Жителите на селото изповядват исляма и са помаци.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, [2008]. ISBN 978-954-280-291-4. с. 78 – 80.
- ↑ Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 50.
| ||||||||
