Българска православна старостилна църква – Уикипедия
Българска православна старостилна църква | |
Катедралата „Успение Богородично“ в София | |
Информация | |
---|---|
Произлязла от | Българска православна църква |
Основана | 1990 г. |
Статут | автокефална |
Предстоятел | Фотий Триадицки |
Ранг | митрополит |
Обред | византийски |
Календар | юлиански |
Богослужебен език | български, църковнославянски |
Седалище | София, България |
Диоцез | България |
Сайт | bulgarian-orthodox-church.org |
Българска православна старостилна църква в Общомедия |
Българската православна старостилна църква е православна църква в България, която използва юлианския календар.
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата се отделя от Българската православна църква (БПЦ) през 1990 година, поради несъгласие с използването на новоюлианския календар в църковното богослужение, макар че сред някои от консервативните среди в БПЦ отдавна съществува недоволство от неговото приемане през 1968 година. Възниква като Триадицка епархия на старостилната Гръцката истинно-православна църква – така наречения Синод на противостоящите. В 1993 година Синодът на противостоящите дава автокефалия на църквата, която е оглавена от ръкоположения епископ Фотий Триадицки. От 2016 година Фотий носи титлата митрополит.
На 26 май (13 май стар стил) 2019 година митрополит Фотий Триадицки ръкополага за никополски епископ йеромонах Виктор, който умира на 10 май 2021 година от усложнение от Коронавирусна болест 2019.[1] На 28 август 2020 година е ръкоположен епископ Серафим Созополски, викарий на триадицкия митрополит.[2]
Храмове
[редактиране | редактиране на кода]Софийски катедрален храм
- катедрален храм „Успение Богородично“
Пловдивско-пазарджишка енория
- храм „Свети Георги Победоносец“, град Стамболийски
Варненско-добричка енория
- храм „Света Ксения Петербургска“, село Тополи
Бургаско-русокастренска енория
- храм „Свети Борис-Михаил“, Бургас
Плевенска енория
- храм „Свети Илия“, Плевен
Сливенско-ямблоска енория
- храм „Свети Димитър Сливенски“, Сливен
Благоевградска енория
- храм „Свети Седмочисленици“, Благоевград
- храм „Св. кв. Кирил и Методий“, Благоевград
Великотърновска енория
- храм „Света Филотея Търновска“, Велико Търново
Врачанско-видинско-монтанско-берковска енория
- храм „Рождество Богородично“, Враца
- храм „Св. св. Константин и Елена“, Враца
Габровско-трявненска енория
- храм „Свети Онуфрий Габровски“, Габрово
Дупнишка енория
- храм Свети Йоан Рилски чудотворец", град Дупница
Санданска енория
- храм „Живоносен източник“, Сандански
- храм „Свети Климент Охридски“, Сандански
- храм „Св. св. Козма и Дамян“, село Лешница
Велинградска енория
- храм „Радост за всички скърбящи“, Велинград
Гоцеделчевска енория
- храм „Света Троица“, Гоце Делчев
Поликраищенско-шуменска енория
- храм „Свети Николай Мирликийски“, село Поликраище[3]
Манастири и скитове
[редактиране | редактиране на кода]- Княжевски девически манастир „Покров на Пресвета Богородица“, град София
- мъжки скит „Преподобни Теодосий Търновски“, село Богдан, община Карлово[3]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- официален сайт
- Българска православна старостилна църква – предистория, организиране, статистически дании Архив на оригинала от 2012-12-24 в Wayback Machine.
- „Православна беседа“ Архив на оригинала от 2015-02-13 в Wayback Machine., издание на Българската старостилна православна църква
- Старостилният разкол у нас – минало, настояще, бъдеще – анализ на Алексей Стамболов
Забележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Никополски епископ Виктор // Българска православна старостилна църква. Посетен на 19 декември 2019 г.
- ↑ Созополски епископ Серафим // Българска православна старостилна църква. Посетен на 22 октомври 2021 г.
- ↑ а б Българска Старостилна Православна Църква – Манастири и енории
|