Бяла река (област Шумен) – Уикипедия

Бяла река
Бяла река 42.993903, 26.772405 Бяла река
Общи данни
Население	1429 души[1] (15 март 2024 г.) 21,7 души/km²
Землище	65,85 km²
Надм. височина	271 m
Пощ. код	9882
Тел. код	05394
МПС код	Н
ЕКАТТЕ	07692
Администрация
Държава	България
Област	Шумен
Община    – кмет	Върбица Мердин Байрям (ДПС; 2011)
Кметство    – кмет	Бяла река Хюсеин Хюсеин (ДПС)
Бяла река в Общомедия

Бя̀ла рекà е село в Североизточна България, община Върбица, област Шумен.

Село Бяла река се намира на около 33 km юг-югозападно от областния център град Шумен, около 8 km източно от общинския център град Върбица и около 29 km изток-североизточно от град Котел. Разположено е в източната част на историко-географската област Герлово, непосредствено до северните разклонения на Върбишка планина.^[2] Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 271 m, а преобладаващият слаб наклон на терена е на изток. Климатът е умереноконтинентален. Почвите са предимно планосоли и лесивирани^[3].^[2] Източно от селото тече река Елешница, която се влива в тушовския (югоизточния) ръкав на язовир Тича.

През село Бяла река минава третокласният републикански път III-7304, водещ на изток през селата Тушовица и Риш до връзка с второкласния републикански път II-73. Път II-73 на север е отклонение при град Шумен от първокласния републикански път I-7, а на юг води до връзка с Подбалканския път. На запад път III-7304 води от Бяла река през село Нова Бяла река до град Върбица и връзка там с първокласния път I-7.

В землището на Бяла река, северозападно от селото на река Кубарня се намира язовир „Бяла река“.^[4] В землището на село Бяла река попада и част от влезлия в експлоатация през 1973 г. и предназначен за напояване язовир Тича.

По данни от 1970-те години, в селското стопанство поминъкът на населението на Бяла река се е основавал на отглеждането на зърнени култури, тютюн, зеленчуци, овце, крави.^[5]

Землището на село Бяла река граничи със землищата на: село Сушина на север; село Тушовица на североизток и изток; село Манолич на югоизток; село Пчелин на юг; село Велислав на юг; село Везенково на югозапад; град Върбица на запад; село Нова Бяла река на запад и северозапад.

Числеността на населението на село Бяла река според преброяванията през годините е както следва:^[6]

Година на преброяване Численост 1934 2132 1946 2392 1956 2034 1965 1920 1975 1625 1985 1645 1992 1308 2001 1166 2011 1181 2021 973

Етническият състав на населението на село Бяла река по данните за етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. е както следва:^[7]

Бяла река е старо българско селище. Отбелязано е за пръв път в турски данъчен регистър от 1480 г., а след това от 1573, 1676 и 1689 г. като „невернишко“ Акдере и Кюберан (до 1878 г. носи тези имена, както и Стара Бяла река). Поради ожесточената съпротива на жителите срещу насилственото ислямизиране, местоположението на селото е променяно неколкократно; изоставените местности носят български имена. Вероятно към началото на 18 век населението е принудено да приеме исляма. На сегашното си място селото се установява през първата половина на 18 век. След Освобождението идват преселници от Търновско, Плевенско и Ловешко.^[2]

При някои от преброяванията на населението селото е записвано като:

• Стара Бяла река – преброяване на 1 януари 1881 г. (1960 жители);^[8]
• Бяла Река Стара (Ак Дере) – преброяване на 1 януари 1893 г.;^[9]
• Бяла река (Ак Дере) – преброяване на 31 декември 1900 г.;^[10]
• Бяла река (Ак Дере, Стара Бяла река) – преброявания на 31 декември 1920 г.^[11] и 31 декември 1934 г.^[12]

До 1960 г. в селото преобладава българският етнос, като след тази година започва масово изселване на българите.

През 1914 г. е открита енория, състояща се от селата Бяла река, Нова Бяла река и Тушовица със седалище село Бяла река; назначава се свещеник. От началото в селото има параклис. Строежът на църковна сграда в центъра на селото е започнат през юли 1929 г. и е завършен през 1932 г. Църквата продължава да съществува и след 9 септември 1944 г.^[13] С промяната на етническия състав на населението и доминирането на изповядващите ислям, църковната сграда губи функционалност и започва да се руши.

През 1912 г. в селото е открито училище.^[2]

Читалище „Христо Ботев“ е основано през 1923 г. по инициатива на учителите Петър Великов, Весела Великова и Донка Тодорова. Към читалището функционират библиотека, състави за художествена самодейност.^[14]

Турското народно основно училище „М. Супхи“^[15], създадено в Бяла река отпреди 1944 г., съществува до 1959 г., когато се влива в българското и се дава началото на Основно училище „Кирил и Методий“.^[16] През периода 1945 – 1958 г. в Бяла река има и частна турска прогимназия.^[17] Има данни за съществуването в Бяла река на частно турско начално училище (или две училища – в горната и в долната махали на селото) през периода между 1928 и 1946 г.^[18]

Село Бяла река към 2023 г. е център на кметство Бяла река.^[19][20]

В село Бяла река към 2023 г. има:

• действащо читалище „Христо Ботев – 1923“;^[21][22]
• действащо общинско обединено училище^[23] „Св. св. Кирил и Методий“;^[24]
• две джамии (в горната и долната махали);^[25]
• пощенска станция;^[26]
• целодневна детска градина „Кокиче“.^[27][28]

След издирване на археологически обекти югозападно от язовир Тича като обект номер 61 е идентифицирано неолитно селище, просъществувало и през късножелязната и късноантичната епоха. То се разполага на 2,4 км северно от селото и на 40 м източно от река Кубарня.^[29]

В близост но селото има тюрбе, където се прави курбан.

Всяка последна събота на месец август в селото се провежда традиционният събор „Елешница ви зове“.^[30]

Основен проблем на жителите на село Бяла река е лошата инфраструктура. Голяма част от улиците в селото нямат асфалтова настилка и през зимата са непроходими за леки автомобили. Съществен проблем е и водоснабдяването. Ежегодно през лятото селото е подложено на воден режим, а в случаи на продължителна суша, в някои от домакинствата вода се доставя основно от местни водоизточници.

• 
  Микроязовир близо до селото
• 
  Дворът на училището
• 
  Джамията в горната махала
• 
  Събарящата се църква

• Официален сайт на селото Архив на оригинала от 2009-05-20 в Wayback Machine.
• Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-042
• Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-042-2 Актуалност 1984 г. Издание 1988 г.
• Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-030-4 Актуалност 1984 г. Издание 1988 г.
• Източна Стара планина. Географска карта

Портал „География“          Портал „България“