Вардим – Уикипедия

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.

Вардим
Панорамен изглед от Вардим с река Дунав
Вардим 43.611913, 25.469905 Вардим
Общи данни
Население	845 души[1] (15 март 2024 г.) 10,2 души/km²
Землище	82,54 km²
Надм. височина	40 m
Пощ. код	5281
Тел. код	06324
МПС код	ВТ
ЕКАТТЕ	10118
Администрация
Държава	България
Област	Велико Търново
Община    – кмет	Свищов Генчо Генчев (ГЕРБ; 2015)
Кметство    – кмет	Вардим Сенка Добрева (ГЕРБ)

Ва̀рдим е село в Северна България, община Свищов, област Велико Търново.

Село Вардим се намира в средната част на Дунавската равнина, на 7 – 8 км източно от град Свищов. На около 7 км на изток от село Вардим се влива в Дунав река Янтра, малко след протичането ѝ между селата Новград, Беляново и Кривина.

Селото е разположено покрай южния ръкав на река Дунав при остров Вардим, срещу югозападната част на острова. Този южен ръкав представлява и най-южната отсечка на река Дунав не само в България, но и по цялото ѝ протежение. Надморската височина, 20 – 25 м при реката и около 33 м на главната улица при сградата на кметството, нараства на юг към възвишението, по склона на което е застроено селото, до около 110 – 120 м.

През Вардим минава второкласният републикански път II-52, който го свързва със Свищов на запад и в границите на селото е негова главна улица, а включващият се в източния край на селото второкласен републикански път II-54 го свързва през Караманово, Ценово, Бяла и Полски Тръмбеш с областния център Велико Търново.

Село Вардим се намира в зона с умереноконтинентален климат. Характерни са честите и продължителни мъгли.

В землището има карбонатни и типични черноземни почви^[2].

Населението на село Вардѝм^[3], наброявало към 1934 г. 1950 лица, има към 1946 г. своя максимум – 2654 лица, след което неизменно намалява – до 890 лица към 2018 г.

Според данните от Преброяването на населението и жилищния фонд към 1 февруари 2011 г., при обща численост на населението 1042 лица, относно етническа група е посочена „българска“ за 914 лица (87,7%), „турска“ – за 71 (6,8%), „ромска“ – 0, „друга“ – за 3 (0,3%), като за 54 лица (5,2%) не е отговорено.^[4]

Първото намерено упоменаване на село Вардѝм е в турски документи от 1783 г.^[2]

Предполага се, че селото е съществувало още при византийската власт, но по-нагоре по хълма на юг от сегашното си местоположение.

Източно от селото, в местността „Янково гърло“, на 18 юни 1868 г. четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа стъпва на българска земя. На мястото е построен паметник^[5].

Начало на учебното дело в село Вардим се поставя през 1879 г. Обучението тогава е било водено в ниски и схлупени, нехигиенични стаи в частни сгради. Благодарение на дарения от заможни жители на селото и помощта на всички селяни, през 1936 г. е построена училищна сграда. И до днес тя е част от новото училище. Учителите, които са учителствали по онова време, решили училището да носи името на Стефан Караджа. Празникът на училището е на 11 май^[6].

През 1907 г. е основано читалището „Трудолюбие – 1907“.

През 1958 г. с решение на тогавашното Министерство на земеделието и горите е създаден популетум^[7] в района на Свищов. През 1959 г. се открива Опитна станция по тополите към Института за гората при БАН, която от 1963 г. прераства в Опитна станция за бързорастящи горскодървесни видове.^[8] Опитното поле на Опитната станция за бързорастящи горскодървесни видове е в най-източната част на село Вардим.

Населението е предимно българско, а в близкото минало – българи, власи, турци, татари и цигани – български и румънски.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[9]

Село Вардим е център на кметство Вардим.^[10][11]

Читалище „Трудолюбие“ е действащо, регистрирано под номер 154 в Министерство на Културата на Република България.^[12][13]

Църквата „Св. Архангел Михаил“ действа само на големи религиозни празници.^[14][15]

В селото има пощенска станция.^[16]

^[2]. Районът е подходящ за отдих и отмора. Река Дунав предлага удобни места за риболов. Селото е забележително с резервата за редки птици на о. Вардим, където има популации от корморани, чапли бяла лопатарка и още 21 вида застрашени от изчезване на национално ниво птици. Тук гнезди и най-голямата птица – морският орел. На острова вирее уникалният вид на Вардимския дъб.

До остров Вардим има и два по-малки острова, известни като Малък Вардим и Хайдушки остров. Около островите през летните месеци се образуват прекрасни пясъчни коси при ниски води на реката, подходящи за летен туризъм.

Източно от селото, в местността Янково гърло, на 18 юни 1868 г. четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа стъпва на българска земя. На мястото е построен паметник.

Скали Вардим край остров Ливингстън, Южни Шетландски острови са наименувани на село Вардим.^[17]

ФК „Дунав (Вардим)“.