French
DeutschЧета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа – Уикипедия
| Чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа | |
 Портрети на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, графити в София | |
| Информация |
|---|
Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е българска чета, формирана през 1868 година и влязла в подвластните на Османската империя български земи през 1868 година в опит за вдигане на общонародно въстание.[1][2][3] Четата представлява обединение на двете отделни чети на българските хайдути Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Подготовката на четата се провежда край Бързау, Румъния.
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Боен път
[редактиране | редактиране на кода]След преминалото обучение на четниците, четата тръгва от румънското село Петрушан, преминава Дунава през нощта на 6 срещу 7 юли 1868 г. и навлиза в България. Преминаването на Дунава се осъществява край село Вардим, при местността Янково гърло, недалеч от устието на р. Янтра. Тъй като още при дебаркирането са забелязани от турски патрул, войводите провеждат военен съвет, на който е решено да не се обявява въстание, а да се прекъсне телеграфа между Русе и Свищов и възможно най-бързо да се достигне Балкана. След това четата се отправя към с.Сяръ Яр, където престоява известно време и се снабдява с коне и каруци.
Още същия ден четата е застигната от турска потеря от приблизително 1000 души башибозук и е принудена да заеме позиции в лозята на с. Караисен. Отбранявайки се организирано, четниците отблъскват всички атаки, като дават няколко жертви, сред които Арсо Мартинов и Александър Василев.[4][5] След смрачаване, отрядът обхожда турските позиции и продължава на юг.
Сутринта на 8 юли решават да се скрият за почивка в Карапановата горичка до с. Горна Липница, но са открити и, без да успеят да починат, отново трябва да приемат боя. След няколко часово сражение пристигат и турски подкрепления от редовни части, които предприемат опит да обкръжат четата. С точна стрелба атаките са отбити и през нощта отрядът продължава пътя си към Балкана. В това сражение пада убит един четник – Пеню Хаджипенев (Тошооглу).
Избират направление западно от с. Бяла черква и прекосяват р. Росица, но не успяват да се откъснат от противника. Вместо това, на 9 юли, близо до с. Вишовград, Търновско, четата се сблъсква с 4000 редовна войска. в местността Дълги дол и отново е принудена да влезе в бой. За трите дни марш от Дунава към Балкана това е трето сражение без никакъв отдих. Редовните турски части атакуват фронтално четническите позиции, на моменти се стига до ръкопашен бой с многочисления враг и броят на боеспособните четници намалява до 85 души. Дочакала нощта, четата се изтегля на север и с обходен маньовър поема към планините, но не успява да скрие следите си.
Четвъртото сражение е при с. Канлъдере на 10 юли, където отрядът попада под кръстосания противников огън и е обстрелян от две страни. Лошата позиция принуждава войводите да заповядат фронтална атака на една височина. Знаменосецът Георги Чернев е убит, а освен това турците, макар и с цената на големи загуби, успяват да заловят ранения на няколко места Стефан Караджа. Мястото на убития знаменосец се заема от Христо Македонски, височината е овладяна и от тази позиция боят продължава до късния следобед. Четниците са намалели наполовина, има и много ранени. С падането на нощта те продължават към Балкана и този път успяват да се откъснат от преследвачите.
На 13 юли достигат до с. Дебел дял, западно от Габрово, където оставят ранените. Останалите успяват да достигнат Стара планина, като група от 14 – 15 души изостава и се отделя. Последните тридесетина души, начело с Хаджи Димитър на 18 юли 1868 г. стигат връх Бузлуджа, където са обградени от редовни и нередовни турски части в състав около 700 души. Сражението продължава повече от три часа, на остатъците от четата са нанесени тежки загуби. Някои учени считат, че в яростния бой е убит и Хаджи Димитър. Оцелелите десетина четници правят опит да пробият кордона на турските войски, но от тях се измъкват само няколко души. Войводата Стефан Караджа умира на 31 юли от раните си в затвора.
Според някои изследователи обаче, Хаджи Димитър е само тежко ранен на Бузлуджа и изведен от боя от трима свои четници, като за три денонощия е отнесен на връх Кадрафил, в Сърнена Средна гора, близо до днешното село Свежен (тогава Аджар). Там, въпреки грижите на местни пастири, Хаджи Димитър починал от раните си около 5 август/17 август 1868 г. Погребан е на същото място.[6] Дванадесет години по-късно, през ноември 1880, костите са препогребани тържествено в двора на църквата „Св. св. Петър и Павел“ в с. Аджар от пловдивския викарен Епископ Гервасий Левкийски (по-късно, Митрополит Сливенски).[7] Малко по-късно майката на Хаджи Димитър прибира тези кости и те са препогребани в църквата „Св. Николай Чудотворец“ в кв. Клуцохор в Сливен. През 1970 г. във връзка с цялостно преустройство на къщата музей „Хаджи Димитър“ и възстановяването на съборените сгради костите са предадени в Регионалния исторически музей в Сливен.
Списък на четниците
[редактиране | редактиране на кода]Броят на четниците варира, като Захари Стоянов споменава 125, а Христо Македонски – 128.[8]
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Чолов, П., „Българските въоръжени чети и отряди през XIX век“, София, 2003, Академично издателство „Марин Дринов“, ISBN 954-430-922-5, с. 92 – 96
- ↑ а б Стоянов, Захарий, „Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитра и Стефан Караджата 1867 – 1868“, Пловдив, 1885.
- ↑ Македонски, Христо. „Записки на Христо Македонски, (1852 – 1877)“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1983.
- ↑ Македонски, Христо. Записки на Христо Н. Македонски, София, 1983, с. 70, с. 238, бел. 97
- ↑ Маркова, Зина. Четата от 1868 година : По случай 150-годишнината от рождението на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. София, Издателство на Българската академия на науките, 1990. с. 90.
- ↑ „Кадрафил – върхът на безсмъртието“. Състав. Радка Колева и др.; Ред. Денчо Владимиров; Предг. Пламен Павлов. Пловдив, 2009, ISBN 978-954-9498-22-6.
- ↑ в-к „Марица“, бр. 234, 11 ноември 1880 г.
- ↑ Македонски, Христо. „Записки на Христо Македонски, (1852 – 1877)“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1983.
- ↑ Маркова, Зина. Четата от 1868 година : По случай 150-годишнината от рождението на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. София, Издателство на Българската академия на науките, 1990.
- ↑ Македонски, Христо. „Записки на Христо Македонски, (1852 – 1877)“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1983.