Вацлав III – Уикипедия

Вацлав III
крал на Бохемия
Роден	6 октомври 1289 г. Прага, Бохемско кралство
Починал	4 август 1306 г. (16 г.) Оломоуц
Управление
Период	1301 – 1306
Предшественик	Вацлав II
Наследник	Рудолф I Хабсбург – Бохемия Карл Роберт – Унгария
Други титли	крал на Унгария крал на Полша
Герб
Семейство
Род	Пршемисловци
Баща	Вацлав II[1]
Майка	Гута фон Хабсбург[1]
Братя/сестри	Елишка Пршемисловна Анна Пршемисловна
Вацлав III в Общомедия

Вацлав III (на чешки: Václav III.; на унгарски: Vencel; на полски: Wacław III) е крал на Унгария, крал на Бохемия и титулуван крал на Полша през XIV век. Той е последният чешки крал от династията на Пршемисловците.

Вацлав III е роден на 6 октомври 1289 г. Син е на чешкия крал Вацлав II и на германската принцеса Гута Хабсбургска – дъщеря на императора на Свещената римска империя Рудолф I.

През 1298 г. Вацлав II сгодява сина си за унгарската принцеса Алжбета Арпад – дъщеря на крал Андраш III, и това осигурява за сина му унгарската корона през 1301.

На 27 август 1301 в Секешфехервар Вацлав е коронован за крал на Унгария като Ласло V, „според изискванията“, но лишен от каквато и да е възможност да управлява. По това време Кралство Унгария е разделено на няколко самостоятелни комитати, а Вацлав е признат за крал от мнозинството от светските и църковни магнати на територията на днешна Словакия и около столицата Буда поради страх от засилващото се римско влияние в страната.^[2]

Към 1303 по-голямата част от унгарските барони вече подкрепят другия претендент за короната – Карл Роберт Анжуйски. Притиснат, Вацлав моли баща си за подкрепа и Вацлав II нахлува с голяма войска в Буда и отвежда сина си и Свещената унгарска корона в Прага. За наместник на Вацлав в Унгария е назначен Ищван от Гюсинг.

През 1305 г. старият чешки крал умира. Вацлав официално заема бохемския престол като Вацлав III. Същата година той вече е неспособен да задържи унгарското кралство и преотстъпва короната на Свети Стефан на съюзника си баварския херцог Ото III фон Вителсбах.^[3] Баварецът също не успява да закрепи властта си и след като е заловен през 1307 абдикира от престола, затвърждавайки властта на Карл Роберт Анжуйски над цяла Унгария.

През 1305 г. Вацлав III се жени за полската принцеса Виола Елжбета от Чешин – дъщеря на княз Мешко I Чешински. Бракът им остава бездетен, но това не попречва на Вацлав III да предяви претенции за наследствени права над полската корона и да се титулува като крал на Полша.

Вацлав III е убит при мистериозни обстоятелства в Оломоуц, Моравия, на 4 август 1306 г. Тъй като той е последният мъжки представител на управляващата дотогава династия на Пршемисловците, за престола започва борба. Благородниците начело с пан Тобиаш от Бехин избират Рудолф I Хабсбург, синът на Албрехт Австрийски,който умира след една година.^[4] Затова за негов наследник е избран съпругът на сестрата на Вацлав, Анна Пршемисловна – Индржих Корутански.

Вацлав е погребан в криптата на катедралата „Свети Вацлав“ в Оломоуц, а двадесет години по-късно неговата сестра Елишка предава неговите останки на Збраславски манастир, където е препогребан до своя баща, Вацлав II. Според Петер Житавски той е пожелал да почива там.

На 10 август 1420 г. хуситите разграбват манастира, опозоряват останките на погребаните там царе и изгарят манастира. Останките на Вацлав III са загубени при това плячкосване.^[5]

Външността на Вацлав може да бъде реконструирана само въз основа на описания от негови съвременници:

Андраш III	→	Крал на Унгария (1301 – 1305)	→	Ото Баварски
Вацлав II	→	Крал на Бохемия (1305 – 1306)	→	Рудолф I Хабсбург
Вацлав II	→	Титулуван крал на Полша (1305 – 1306)	→	Владислав I Локетек