Ласло IV – Уикипедия

Ласло IV
крал на Унгария
Миниатюра от Унгарска хроника
Миниатюра от Унгарска хроника

Роден
Починал
10 юли 1290 г. (27 г.)
Управление
Период1272 – 1290
Коронация1272 г., Секешфехервар
ПредшественикИщван V
НаследникАндраш III
Други титликрал на Хърватия
Герб
Семейство
РодАрпади
БащаИщван V
МайкаЕлизабет Куманката
Братя/сестриАнна Арпад
Мария Арпад
Елизабет Арпад
Каталина Унгарска
СъпругаЕлизабет Анжуйска (1270 – 10 юли 1290)
Ласло IV в Общомедия

Ласло IV Куманин е крал на Унгария от 1272 до 1290 година. Младият крал се опитва да се справи с феодалната анархия, подчинявайки на кралската власт чрез военна сила полунезависимите магнати и епископи.

Роден е през 1262 г. Син е на унгарския крал Ищван V и Елизабет Куманката, дъщеря е на хан Котян Тертероба.

Ласло IV среща Рудолф фон Хабсбург

Ласло IV играе активна роля в борбата между краля на Бохемия – Отокар II и Рудолф I за императорската корона. Съюзът на унгарския крал с Рудолф е скрепен по време на тяхната среща в Хаймбург през август 1277 г.[1]

В битката при Моравско поле (Дюрнкрут) на 26 август 1278 г. съюзниците разгромяват бохемския крал. През 1282 г. в съседна Австрия се утвърждават Хабсбургите, явяващи се и германски императори.

Убийството на Ласло IV от кумански заговорници, Средновековна миниатюра

През февруари 1285 г. е отблъснато нападението на татарския хан Телебуги.[2]

Папата изпраща свой легат в страната. При временното затихване на вътрешното напрежение, вниманието на папския пратеник се обръща към езичниците-кумани. Макар да е убеждаван на два пъти да се откаже от тях, Ласло избягва това унижение и се обявява на страната на единствената сила, която му остава вярна. Така си спечелва прякора „Куманина“.

През 1287 година Ласло е отлъчен от църквата и дори се обмисля да се изпрати кръстоносен поход срещу него.[3]

На 10 юли 1290 година бездетният крал Ласло IV е убит от своите кумански съюзници.[4] Така, основният клон на династията на Арпадите прекъсва. Неговият племенник Андраш III Венецианец, получавайки информация за смъртта на краля, бяга от Виена и пристига в Естергом, където архиепископ Лодомер го увенчава с короната на Свети Стефан на 23 юли 1290 година.

  1. Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд. „Рива“, 2009 г.,стр.87
  2. История Венгрии, ред Исламов Т.М, Пушкаш А.И.,изд. Москва 1971 г., стр.163
  3. Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд. „Рива“, 2009 г.,стр.87
  4. Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд. „Рива“, 2009 г.,стр.87
Ищван V
Короната на Свети Стефан
Короната на Свети Стефан
Крал на Унгария и Хърватия (1272 – 1290)
Андраш III